Джери: Да речем, че искам да бъда учител. Ще бъде ли добре да си кажа: „Е, тогава трябва да реша дали искам да преподавам история, математика или философия и дали искам да преподавам в гимназия или някъде другаде?”.

Абрахам: Когато мислиш за причините да искаш да бъдеш учител, например: „Искам да покажа и на другите радостта, която ми дава тази конкретна наука”, положителната ти емоция показва, че тази мисъл помага на творението ти. Но ако след това помислиш: „Но аз не съм добър по този предмет” или „Системата на обучение не предлага достатъчно свобода на учениците” или „Помня колко зле се чувствах в училище” или „Никога не съм харесвал преподавателите си”, тези мисли не те карат да се чувстват добре и тяхната конкретност пречи на радостното ти творение.

Въпросът не е дали трябва да си по-конкретен или по-обобщаващ в желанията си. Въпросът е каква е посоката на мислите ти. На теб ти трябват мисли, които да те карат да се чувстваш добре. Така че търси такива мисли, като знаеш, че ще ти е по-лесно да ги намираш, ако не си много конкретен. Но ако вече си ги намерил и изпитваш положителна емоция, продължавай да добавяш още и още подробности, докато накрая стигнеш до момент, в който картината в главата ти е достатъчно ясна и продължаваш да се чувстваш добре. Това е най-добрият начин да твориш.

Джери: По-добре ли е за нас просто да си представяме крайния резултат и да оставим подробностите да се погрижат сами за себе си?

Абрахам: Това е добър подход. Прескочи с мисълта си до щастливия момент в бъдещето, в който ще получиш желаните резултати. Представяй си, че вече си получил това, което желаеш. Това ще те накара да се чувстваш добре и ще ти помогне да привлечеш точните мисли, хора, обстоятелства и събития, които да накарат желанието ти да се сбъдне.

Джери: Тогава колко конкретни трябва да бъдем, за да постигнем крайните резултати, които желаем?

Абрахам: Бъдете толкова конкретни, колкото е възможно да бъдете, без да преставате да се чувствате добре.