Джери: Аз лично, реших този въпрос, като през 1970 г. Напълно изключих връзката си с външния свят. В продължение на девет години не гледах телевизия, не слушах радио, не четях вестници и не общувах с хора, които говореха за неща, които не исках да чувам. Това решение се оказа много сполучливо и през тези девет години постигнах невероятни резултати. Установих прекрасни взаимоотношения с много други хора, успях да си върна и да задържа доброто физическо здраве и натрупах значително благосъстояние. Животът ми беше по-щастлив от всякога. Но като съм се затворил по този начин за негативни влияния отвън и съм се фокусирал върху намеренията си, аз по-скоро съм заровил главата си в пясъка, вместо да постигна това, което вие наричате Допускане.

Абрахам: Има огромна полза в това да насочваш вниманието си към нещата, които са важни за теб. Като си заровил, така да се каже, главата си в пясъка и си се откъснал от негативните външни влияния, ти си могъл да се съсредоточиш върху това, което е било важно за теб. Разбираш ли, към каквото и да насочиш мислите си, ти привличаш към него сила, яснота и резултати. И това ти носи удовлетворение, което може да дойде единствено като поискаш, допуснеш и накрая постигнеш.

Що се отнася до това, че си „заровил главата си в пясъка” и си игнорирал това, което идва отвън, вместо да допускаш, може би тези две неща се съчетават по-добре, отколкото си мислиш… Да мислиш за това, което е важно за теб, е начинът да позволиш на другите да бъдат такива, каквито искат да бъдат. Да насочваш вниманието си към себе си, докато им позволяваш и те да правят същото, е много важна част от Изкуството да Допускаш…

Джери: Т.е., тъй като съм очаквал (макар че тогава не съм си служил с тази терминология) Законът за Привличането и Науката за Съзнателното Сътворяване да подействат, аз един вид автоматично съм преминал в състояние на допускане?

Абрахам: Точно така. Ти си насочвал вниманието си към това, което е било важно за теб, като по този начин си привличал още и още, и вече нито ти е било интересно да гледаш телевизия, нито ти се е струвало интересно да четеш вестници. Не си се лишавал от нещо, което искаш, а напротив, благодарение на Закона за Привличанетоси бил привлечен към това, което си искал най-много. Като гледаш по телевизията или четеш по вестниците за неща, които те карат да изпитваш отрицателна емоция, защото не искаш да ти се случват, ти си пречиш да допуснеш това, което искаш да ти се случи.