Когато казваме, че от своята Нефизическа перспектива, от перспективата на това, което си бил още преди да се появиш в това физическо тяло, си имал намерение да разбираш и да прилагаш Изкуството да Допускаш, това е самата истина. Това, което искаме да разбереш, е, че никога няма да постигнеш завършеност. Ти не си маса, която е проектирана, след това изработена и завършена. Ти непрекъснато сътворяваш себе си. Непрекъснато израстваш. Но винаги си това, което си в този момент.

За теб е важно да разбереш Законите на Вселената толкова добре, че те да се превърнат в част от теб. Важно е да разбереш как идват при теб различните неща, за да не се чувстваш жертва и уязвим за капризите на другите, които размахват ръцете си.

Трудно е да проумееш тези неща, когато сякаш се намираш по-средата между два свята: този, който си сътворил преди да разбереш нещата, за които говорим в тази книга и този, който започваш да създаваш сега, когато вече разбираш всичко много по-ясно. Някои от нещата, които са дошли в живота ти заради мислите, които си имал в миналото, не се вписват в това, което искаш сега. Разбираме, че този етап на преход не е много приятен, но колкото по-ясно определяш какво искаш, толкова по-малко дискомфорт ще изпитваш. Голяма част от безпорядъка, създаден от инерцията на миналото, сега започва да се оттегля от живота ти.

Когато изпитваш положителна емоция и обръщаш внимание само на собствените си мисли, думи и действия, ти допускаш (приемаш) себе си. Когато изпитваш положителна емоция по отношение на преживяванията на друг, ти допускаш (приемаш) него. Толкова е просто… И така, не можеш да се допускаш, когато изпитваш отрицателна емоция при мисълта за себе си.

Да допускаш означава да изпитваш положителна емоция, а за това е необходимо да подбираш нещата, към които насочваш вниманието си. Това не означава, че всичко и всички в живота ти идват точно такива, каквито ги искаш. Означава, че имаш възможност да видиш и следователно да извикаш от Вселената, от света и от приятелите си това, което е в хармония с теб, като оставяш останалото да отмине, без да го забележиш – и съответно, без да го привлечеш живота си. Това е да допускаш.

Приятели, знайте, че допускането е най-великолепното състояние на Съществуване, което може да се постигне в продължителен аспект. Когато допускаш, ти се движиш и се извисяваш по спирала нагоре, защото няма отрицателна емоция, която да нарушава равновесието ти и да те спъва. Махалото не се връща назад. Ти се движиш непрекъснато и радостно все по-напред и по-нагоре!