Ти мислиш непрекъснато. Не можеш да разделиш миналото, настоящето и бъдещето, защото те са едно цяло, мисълта ги свързва. Да си представим, че както си вървиш по улицата, виждаш как огромен побойник пребива друг, по-дребен човек и тази гледка те изпълва с отрицателна емоция. Ако си помислиш: Няма да гледам, ще си подмина и ще се преструвам, че това не се е случвало, ти ще се чувстваш ужасно, защото не искаш по-слабия човек да пострада. Ако си помислиш: Ще му се притека на помощ, ти пак ще се чувстваш зле, защото не искаш да ти разбият носа или дори да отнемат живота ти. Затова питаш: „Абрахам, какво да правя?”. И ние те разбираме. В този случай няма избор, който да ти се струва абсолютно правилен. Страдаш от това, че не си мислил позитивно в миналото.

Ако в миналото си започваше всеки ден с намерение за безопасност, хармония и срещи с хора, които да ти носят положителни емоции, сега със сигурност нямаше да се намираш в това неудобно положение. Затова ти казваме : Справи се със ситуацията както смяташ за правилно, но ако от този ден нататък започнеш да мислиш за нещата, които искаш да изживяваш в бъдещето, вече няма да ти се налага да избираш между две злини.