Мнозина биха казали: „Абрахам, да не би да искаш да кажеш, че трябва да заровя главата си в пясъка? Че не трябва да виждам тези, които са в беда? Че не трябва да търся възможности да им помагам?”. А ние отговаряме, че ако искаш да им помогнеш, погледът ти не трябва да е насочен към бедата, а към помощта, което е съвсем различно. Когато търсиш решение, изпитваш положителна емоция. Когато се задълбаваш в проблема, изпитваш отрицателна емоция.

Можеш много да помогнеш на другите, като ги виждаш такива, каквито те искат да бъдат и с думите и с вниманието си ги вдъхновяваш да вземат това, което искат да имат. Но ако видиш някой, на когото късметът е изневерил, или някой, който е много беден или много болен, и изпълнен със съжаление и съчувствие му говориш за това, което той не желае, ще изпиташ отрицателна емоция, защото допринасяш за задълбочаването на проблема. Когато говориш на другите това, което знаеш, че не искат, ти им помагаш да го творят, защото усилваш вибрацията му.

Ако видиш болен приятел, опитай се да си го представиш здрав. Обърни внимание, че когато мислиш за болестта му, се чувстваш зле, но когато мислиш за евентуалното му оздравяване, се чувстваш добре. Като се съсредоточиш върху неговото Благополучие, ти допускаш свързването си със своето Вътрешно Аз, което също го вижда здрав и така можеш да му помогнеш да оздравее.

Когато си свързан със своето Вътрешно Аз, влиянието ти е много по-силно. Разбира се, приятелят ти може въпреки това да избере да мисли по-скоро за болестта си, отколкото за здраве и поради това да продължи да боледува. Ако му позволиш да те накара да мислиш за неща, от които се чувстваш зле, неговото отрицателно влияние ще бъде по-силно от твоето усилие да му помогнеш.