Джери: Абрахам, следващата тема оказа най-силно влияние върху разбиранията ми, защото никога не съм мислил за нея от гледна точка на мъдростта и яснотата, които имате вие. Става въпрос за Изкуството да Допускаш. Бихте ли говорили по-подробно за него?
Абрахам: За нас е много важно да си спомниш своята роля в Изкуството да Допускаш, защото разбирането и съзнателното прилагане на този Закон е последната стъпка към Съзнателното Сътворяване. Законът за Привличането просто съществува, независимо дали го разбираш или не. Той винаги откликва на мислите ти и ти носи точно това, което им съответства. Обаче, за съзнателното прилагане на Изкуството да Допускаш е необходимо да обръщаш внимание на начина, по който се чувстваш, за да можеш да избираш посоката на мислите си. От това дали разбираш този Закон, зависи дали твориш съзнателно или неосъзнато.
Поставяме Изкуството да Допускаш на трето място след Закона за Привличането и Науката за Съзнателното Сътворяване, защото този Закон не може да бъде разбран, ако не са схванати първите два.
Ние разбираме Изкуството да Допускаш така: Аз съм това, което съм и това ме изпълва с радост и задоволство. Ти също си това, което си и то също е добро, въпреки че може би е различно от това, което съм аз… Защото мога да се съсредоточавам върху това, което искам. Дори и между нас да има големи различия, аз не страдам от това, защото съм достатъчно мъдър да не се съсредоточавам върху неща, които ме карат да се чувствам зле. Аз съм Същество, което прилага Изкуството да Допускаш и разбирам, че не съм дошъл в този физически свят, за да накарам всички останали да следват моята истина. Не съм дошъл, за да се боря за това всички да бъдем еднакви, защото имам мъдростта да разбера, че именно разликите между нас са причина за разнообразието, което ни стимулира да творим. Когато се стремя към еднаквост, аз се стремя към завършеност, а не към продължаване на творческия процес.
Изкуството да Допускаш е крайно необходимо за развитието на Всичко, Което Е, за оцеляването на този вид, на тази планета и на Вселената. От своята по-широка перспектива Първоизточникът приема своето разширяване и развитие. Ти, от своята физическа перспектива, може би не допускаш собственото си израстване и това те кара да усещаш, че тъпчеш на едно място. Когато не допускаш различността, ти не се развиваш.
Когато видиш нещо, което те притеснява и вземеш решение, че няма да предприемаш нищо, за да го промениш, ти го понасяш. Не това имаме предвид, когато говорим за допускане. Допускането е изкуството да гледаш на нещата така, че същевременно да запазваш връзката си с твоето Вътрешно Аз. Това умение се постига като пресяваш информацията от своята пространствено-времева реалност и се съсредоточаваш върху нещата, които те карат да се чувстваш добре. Това означава да използваш своята Емоционална Система за Напътствие, за да избираш съзнателно посоката на мислите си.
