Абрахам:

Неприемането на другите често е резултат от неприемане на себе си. По принцип, този, който изпитва най-силно неодобрение към дадена черта у себе си, я забелязва у другите и изразява неодобрение към тях. Затова, приемането, одобряването, оценяването и допускането на себе си (т.е. умението да си позволим да бъдем такива, каквито сме) е първата стъпка към оценяването, одобрението и допускането на другите. Това не означава, че трябва да изчакаш, докато станеш идеален така, както го виждаш ти или докато другите станат идеални според своето разбиране за това, защото този момент никога няма да настъпи – всички вие сте вечно променящи се, вечно израстващи Същества. Това означава да гледаш с намерението да видиш това, което искаш да видиш в себе си или в другите.

Често ни обвиняват, че учим хората на егоизъм, но ние не отричаме това. Всичко, което виждаш, ти го възприемаш от гледната точка на собственото си его и ако не си достатъчно голям егоист, за да търсиш връзката или хармонията със своето по-всеобхватно, по-мъдро Вътрешно Аз, няма да имаш какво да предложиш на другите. Като си достатъчно голям егоист, за да обръщаш внимание на начина, по който се чувстваш, можеш да използваш Емоционалната си Система за Напътствие, за да се свържеш с енергията на Първоизточника и тогава всеки, който има късмета да бъде обект на вниманието ти, ще спечели.