Джери: Вие предложихте на мен и на Естер процес, с който постигнахме чудесни резултати и искам да помоля да поговорим малко и за него. Става въпрос за процеса, който наричате Подреждане на Намеренията по важност.

Абрахам: Въпреки че в нито един отрязък от време човек не е съсредоточен върху всичките си намерения наведнъж, често се случва няколко различни намерения да се отнасят за един и същ момент във времето. Например, когато общуваш с партньора си, ти искаш да комуникираш безпрепятствено с него, искаш да подобриш настроението си, искаш да подобриш настроението на партньора си… и може би искаш да накараш и партньора си да иска същото. С други думи, искаш хармония.

Хубаво е да определиш кои намерения са най-важни за теб, защото когато подреждаш желанията си по важност, ти даваш цялото си внимание на това, което е най-важно и по този начин привличаш енергия към него.

Представи си, че си започнал ден си без да си го разделил на ясно разграничими отрязъци. Хукнал си слепешката, както правят повечето хора, лутайки се от едно нещо към друго, подмятан насам-натам от импулсите и желанията на други, както и от собствените си стари навици. Телефонът звъни, децата ти те питат за разни работи, партньорът ти задава въпроси и накрая нищо не ти е ясно, но продължаваш да прекарваш дните си по начин, който на повечето хора би им се сторил напълно нормален.

И така, в един момент се оказваш въвлечен в спор, без да си отделил време да определиш какво искаш за себе си и се скарваш с децата си, с партньора си или с някой друг, без значение кой. Чуваш предупредителния сигнал, който идва от Вътрешното Аз. Отрицателната емоция се натрупва в теб по няколко причини. Малко си ядосан на себе си, че си допуснал да бъдеш забъркан в тази каша, защото не си заявил ясно намеренията си, но освен това си разстроен, защото не си съгласен с намеренията на другия човек, с това, което казва, което иска.

Ако в този отрязък време спреш и си кажеш: Какво искам най-много в тази ситуация?, може би ще ти направи впечатление, че преобладаващото ти намерение е чувство за хармония – да се разбираш със съпругата си, с детето си или с другия човек, с когото общуваш. Т.е. много по-важно е да имаш хармонични взаимоотношения с другия, отколкото да вземеш превес в този незначителен спор. И като осъзнаеш, че всъщност това, което искаш най-много, е хармонията, изведнъж всичко се избистря, отрицателната емоция изчезва и казваш нещо от сорта на: Чакай, нека поговорим. Не искам да се карам с теб, защото ти си най-добрият ми приятел. Искам между нас да цари хармония. Искам да бъдем щастливи заедно. И като кажеш това, ти ще обезоръжиш събеседника си. Ще му напомниш, че неговото преобладаващо намерение е същото като твоето. И сега, когато се съсредоточиш върху това намерение, което си поставил на първо място, а именно стремежа към хармония, вече можеш да погледнеш на по-незначителния въпрос от тази гледна точка.

Тук ще ти предложим твърдение, което ако го казваш в началото на всеки отрязък от живота си, той ще ти служи много добре: Като навлизам в този отрязък от живота, възнамерявам да виждам това, което искам да виждам. Когато общуваш с другите, това твърдение ще ти помогне да виждаш, че искаш да си в хармония с тях, да им действаш благотворно, да предадеш мисълта си така, че да бъдеш разбран и да стимулираш тяхното желание така, че то да бъде в хармония с твоето. Това твърдение ще ти помогне много.