“Законът за привличането”, Нашият път към преживяването “Абрахам”

Написахме тази книга, за да те запознаем с Вселенските закони и свързаните с тях практически процеси, които ясно и разбираемо ще ти покажат пътя към осъществяването на естественото ти състояние на Благополучие. Прочитането на тази книга ще бъде за теб уникално и благотворно преживяване – ще чуеш точни, изпълнени с положителна енергия отговори на въпросите, които съм задавал през целия си живот. А успешното приложение на тази пропита с радост философия и практическа духовност ще ти помогне да покажеш и на други как да заживеят това, което според тях самите е перфектният живот.

Мнозина са ми казвали, че в много отношения моите въпроси са отражение на техните собствени. Като преживееш яснотата и мъдростта на отговорите на Абрахам, ти не само ще почувстваш истинско удовлетворение от това да получиш отговорите на отдавна задавани въпроси, но и ще заживееш, както ние с Естер заживяхме своя живот с новооткрит ентусиазъм. И когато, въоръжен с нов, свеж поглед към живота, започнеш да прилагаш практическите процеси, предложени в тази книга, ще откриеш, че можеш съзнателно да сътвориш за себе си всичко, което искаш да правиш, да бъдеш или да имаш.

Струва ми се, че откакто се помня, животът ми е бил низ от безкрайни въпроси, за които не съм можел да намеря задоволителни отговори, тъй като силно съм желал да открия житейска философия, която да се базира на абсолютната истина. Но когато Абрахам дойдоха в живота ни и ни разкриха своето обяснение за мощните Закони на Вселената, заедно с ефективните процеси, които ни помогнаха да превърнем идеологията и теорията в практически резултати, осъзнах, че непрекъснатият поток от книги, учители и преживявания, на които съм попадал по пътя си, е прокарал прекрасна пътека към откриването на Абрахам.

Харесва ми да мисля, че чрез тази книга ще можеш да откриеш за себе си истината, която ти предлагат Абрахам, защото знам колко по-хубав стана собственият ни живот благодарение на това учение. Знам също, че нямаше да държиш тази книга в ръцете си, ако животът ти не те беше подготвил (така, както моят живот подготви мен) да получиш това знание.

Нямам търпение чрез тази книга и ти самият да откриеш за себе си простите, но мощни Закони и практически процеси, които предлагат Абрахам, за да можеш и ти самият да започнеш съзнателно да привличаш в своя живот всичко, което желаеш, както и да се освободиш от всичко, което не желаеш.

Непрестанен поток от религиозни групи

Родителите ми не бяха религиозни, така че не мога да си обясня защо съм изпитвал такъв силен подтик да намеря църква, към която да се присъединя. Докато растях, някаква огромна сила ме влечеше към религията. Може би е било опит да запълня осезаемата празнина, която усещах в себе си, или се е дължало на това, че много хора около мен демонстрираха религиозен плам и абсолютна увереност, че са открили истината.

През първите 14 години от живота си съм живял в 18 къщи, в 6 различни щата, така че съм имал възможността да се сблъскам с голямо разнообразие от религии и житейски философии. Каквато и да е причината, прекарах детството си, ходейки от църква в църква, воден от надеждата, че зад тези врати ще намеря онова, което търся. Това лутане между религиите обаче ме изпълваше с нарастващо разочарование. Всяка религиозна общност изтъкваше правотата на собствената си вяра, отричайки всяка друга истина. Всичко това ме натъжаваше и всеки път усещах все по-силно, че не съм намерил отговорите, които търся. (Едва когато открих учението на Абрахам, се научих да проявявам разбиране към тези очевидни противоречия във философиите и да не изпитвам отрицателна емоция спрямо тях.) И така, моето пътешествие в търсене на отговори продължи.

Азбуката се изписва на масичката за спиритични сеанси

Имах силно отрицателно мнение за спиритическите сеанси, въпреки че никога не бях участвал в подобна практика. Вярвах, че в най-добрия случай тя е просто игра, а в най-лошия – чиста проба измама. Затова, когато през 1959 г. мои приятели от Спойкен, щата Вашингтон, ми предложиха да участвам в спиритически сеанс, веднага отхвърлих идеята като абсурдна. Приятелите ми настояха и когато накрая успяха да ме склонят да опитам, сам се убедих, че пред очите ми се развива истински феномен.

Тъй като все още търсех отговорите на предългия списък от въпроси, които бях трупал цял живот, аз попитах: “Как мога да стана истински добър човек?” Първоначално, на масичката за спиритически сеанси с впечатляваща скорост се изписа цялата азбука, а след това дъсчицата посочи буквите Ч-Е-Т-И.

“Какво да чета?” – учудих се аз. Отговорът беше К-Н-И-Г-И. “Какви книги?” – беше напълно логичният ми въпрос. Отново с невероятна скорост дъсчицата изписа: ВСИЧКИ КНИГИ ОТ АЛБЕРТ ШВАЙЦЕР. Приятелите ми не бяха чували за Алберт Швайцер, а аз знаех съвсем малко за него. Този случай събуди любопитството ми и реших да потърся повече информация за човека, който беше поднесен на вниманието ми по толкова необичаен начин.

Намерих голяма колекция от книги на този автор още в първата библиотека, която посетих, и ги прочетох до една. Въпреки че не мога да заявя, че съм открил конкретни отговори на дългия си списък от въпроси, книгата на Швайцер “Търсенето на историческия Исус” ме накара да осъзная, че има много повече гледни точки, отколкото съм бил склонен да приема.

С времето ентусиазмът ми утихна, тъй като се бях надявал да открия прозорец към просветлението и отговор на всичките си въпроси, а масичката за спиритически сеанси не ми даде нито едното от двете. Това преживяване обаче ме накара да осъзная, че съществува канал за комуникация, който смятах за невъзможен, преди да го изпитам сам.

Когато опитвах самостоятелно, масичката за спиритически сеанси оставаше мъртва. По време на пътуванията си я изпробвах със стотици хора и успях да открия трима души, с които опитите ми постигнаха успех. Заедно с приятели в Портланд, щата Орегон (с които масичката проработи) сме прекарали стотици часове “в разговори” с тези, които смятахме за Нефизически същества. Каква необикновена поредица от пирати, свещеници, политици и равини разговаряха с нас! Беше нещо като необичайните запознанства, които човек може да завърже на парти, с различни хора, всеки от които се различава със собствените си цели, възгледи и интелект.

Спиритическите сеанси не ме научиха на нищо ценно, което да мога да използвам в живота си или да предам на другите. Така че един ден просто изхвърлих масичката и това беше краят на този период от живота ми. Впечатляващите преживявания обаче – особено с разума, който ме насочи към книгите на Алберт Швайцер – не само ме накараха да осъзная, че неявният свят е много по-обширен, отколкото съм си мислел, но пробудиха в мен още по-силно желание да търся отговори. Започнах да вярвам, че е възможно да осъществиш връзка с разум, който има отговори на въпросите, свързани с функционирането на Вселената, нашата роля в нея, как да живеем по-щастливо и как да изпълним предопределението си.

Мисли и забогатявай

Първият случай, в който намерих приложими отговори на нарастващия си списък от въпроси, може би беше, когато открих една необикновена книга. Това стана по време на пътуванията ми за цикъл от концерти, които изнасях в колежи и университети през 1965 г. Книгата лежеше забравена на една масичка във фоайето на малък мотел някъде в Монтана. Спомням си как в мен се породи противоречие при вида на заглавието: “Мисли и забогатявай” от Наполеон Хил.

Това заглавие ме отблъсна, тъй като, както много други, бях научен да имам отрицателно мнение за богатите хора като оправдание за липсата на лесни доходи в собствения ми живот. Нещо в книгата обаче ме привлече и ме накара да я отворя. Още след първите двадесет страници космите по цялото ми тяло бяха настръхнали, а по гърба ми бяха плъзнали тръпки на вълнение.

Вече знам, че тези физически усещания, тези тръпки са доказателство, че съм на път да открия нещо изключително ценно. Тогава обаче дори не осъзнавах, че тази книга пробужда у мен разбирането, че мислите ми са важни и че по някакъв начин намират отражение в живота ми. Книгата беше интересна и всепоглъщаща и ме вдъхнови да опитам да приложа на практика методите, описани в нея.

В моя случай прилагането на тези методи се оказа толкова ефективно, че за изключително кратко време успях да създам свой международен бизнес, който да ми даде възможност да докосна живота на хиляди хора и да го променя към по-добро. Дори започнах да преподавам на другите принципите, които сам прилагах. Книгата на Наполеон Хил беше от неоценима полза за мен самия, но животите на много от онези, на които преподавах, не се подобриха така рязко, както моят собствен, независимо от това колко подобни курсове посещаваха. Затова продължих да търся по-конкретни отговори.

Сет говори за това как създаваме собствената си реалност

Продължавах да търся смислени отговори на въпросите си, а желанието ми да помагам на другите да осъществяват по-пълно целите си беше по-силно от когато и да било. Временно обаче, вниманието ми беше отклонено от всичко това. Бях погълнат от новия живот, който с Естер изграждахме заедно във Финикс, Аризона. След няколкогодишно познанство, през 1980 г. ние се оженихме. И открихме, че си допадаме в невероятна степен. Дните ни бяха изпълнени с радост от това да изследваме новия ни град, да създаваме новия си дом и да се опознаваме един друг в съвместния ни живот. Естер не споделяше жаждата ми за знания и нуждата ми от отговори, но тя беше много отворена към живота, винаги щастлива и да се живее с нея беше истинско удоволствие.

Един ден, докато се разхождах безцелно между рафтовете на една библиотека, забелязах книга, озаглавена “Сет говори” от Джейн Робъртс. Още преди да успея да взема книгата и да я разтворя, изпитах усещането, че цялото ми тяло е настръхнало и през него преминават тръпки на възбуда. Разлистих книгата, чудейки се какво толкова в нея предизвиква такава силна емоционална реакция у мен.

По времето на съвместното ни съжителство с Естер бях открил само един пункт на несъгласие между нас. Тя не се интересуваше от преживяванията ми на масичката за спиритически сеанси. Всеки път, когато се впусках в разкази за тези изключително интересни за мен събития, Естер излизаше от стаята. В детството ѝ я бяха научили да изпитва религиозен страх от всичко нефизическо. Тъй като не исках да я разстройвам, престанах да разказвам тези истории в нейно присъствие. Затова изобщо не се учудих, че Естер не искаше и да чуе за книгата “Сет говори“.

В книгата се разказва как авторката ѝ Джейн Робъртс изпада в състояние на транс и позволява на Сет, Нефизическа личност, да говори чрез нея и така да продиктува изключително въздействащите книги от поредицата Сет. За мен те бяха невероятно вдъхновяващи и в тях видях път към отговорите на някои от въпросите в дългия ми списък. За Естер книгата беше плашеща. Още щом чу по какъв начин е написана, в нея се породи смущение. То само се засилваше от странната снимка на задната корица, на която се виждаше как Джейн, изпаднала в транс, говори от името на Сет.

“Можеш да четеш, ако искаш – ми каза Естер – но моля те, не я внасяй в спалнята ни.”

Винаги съм вярвал, че за дървото се съди по плодовете му, така че съдя по това как то ме кара да се чувствам… а в книгите от серията Сет имаше много неща, които ме караха да усещам, че съм открил някаква важна истина. Затова, за мен нямаше значение откъде идва тя и как е достигнала до мен. Важното беше, че усещах, че съм попаднал на ценна информация, която можех да приложа в живота си и да предам на други хора, за които също смятах, че и на тях тя ще е полезна. Бях изпълнен с въодушевление!

Leave the first comment