Джери: Друга важна тема, за която бих искал да поговорим, е темата за взаимоотношенията между хората. Много пъти ми е било трудно да допусна приятелите ми да си имат своите мисли и убеждения и да вършат „неправилни” неща.

Абрахам: Какво имаш предвид като казваш „да допусна”?

Джери: Смятах, че трябва да мислят и да се държат по начин, който аз смятах за правилен. И когато не го правеха, това ме разстройваше и често дори ме ядосваше.

Абрахам: Когато си слушал какво говорят и си виждал какво правят, ти си изпитвал отрицателна емоция – сигнал, че не си в състояние на допускане.

Джери: Тогава смятах, че съм много самоотвержен и даващ човек. С други думи, не бях егоист и очаквах те също да бъдат по-малко егоистични и повече даващи. Фактът, че не бяха такива, много ме притесняваше. Тогава открих книгата на Дейвид Сийбъри „Изкуството да бъдеш егоист”, която ми помогна да видя егоизма от друг ъгъл и да се справя с голяма част от негативизма си.

Абрахам: Важно е да си позволяваш да обръщаш внимание на това, което искаш. Някои биха нарекли това егоизъм с осъждане и неодобрение. Ние казваме, че ако нямаш здраво осъзнаване за себе си, ако не си позволяваш да искаш и ако не очакваш да получиш това, което искаш, никога няма да твориш осъзнато и животът ти няма да бъде особено щастлив.