Джери: Абрахам, бихте ли отделили минутка, за да ни разкажете по-подробно за това, което наричате деликатното творческо равновесие между вярата и желанието?

Абрахам: Творческият процес се състои от две части – искане и допускане. Можеш да ги наречеш искане и очакване. Или мисъл и очакване.

Най-добрият вариант е да искаш нещо и да успееш да повярваш, да очакваш, че ще ти се случи. Това е творчеството в най-чист вид. Ако изпитваш слабо желание за нещо и вярваш, че можеш да го постигнеш, равновесието е постигнато и то става твое. Ако имаш силно желание за нещо, но се съмняваш в способността си да го постигнеш, то не може да дойде при теб, поне не сега, защото мисълта за желанието и мисълта за очакването трябва да са в хармония.

Може би нещо е стимулирало в теб нежелана мисъл, но тъй като много пъти си чувал как се е случвало на други, ти вярваш, че то е възможно. Затова твоята бегла мисъл за това нежелано нещо, съчетана с вярата, че е възможно то да ти се случи, може накрая да стане причина да го изживееш.

Колкото повече мислиш за това, което искаш, толкова повече неща, които му съответстват, ще ти носи Законът за Привличането, докато накрая повярваш, че е възможно. И когато разбереш Закона за Привличането (което не е трудно, защото той никога не се променя) и започнеш съзнателно да насочваш мислите си, вярата, че можеш да бъдеш, да правиш или да имаш всичко, което поискаш, лесно ще дойде на мястото си.