Джери: Искате да кажете, че дори загубата на живот е преживяване, което по някакъв начин добавя към това по-голямо Същество?

Абрахам: Точно така. Ти си губил физическия си живот много пъти. Имал си хиляди животи. Точно затова жаждата ти за живот е толкова голяма. Не бихме могли да ти кажем с думи колко животи си имал, камо-ли да ти дадем подробности за всеки от тях. Преживял си толкова много неща, че самият спомен за всичко това би те объркал и би ти попречил да се радваш на живота си тук и сега. Когато си се родил в това тяло, ти си забравил всичко, което си преживял преди, защото не си искал спомена за него да те разсейва. Ти имаш нещо много по-ценно – Вътрешно Аз, което е кулминацията от всичките твои животи.

Точно както това, което си сега, е кулминацията от всичко, което си преживял, така и няма полза от това да седнеш и да говориш за нещата, които си правил, когато си бил на три, десет или дванайсет години. Разбира се, ти си такъв, какъвто си именно поради факта, че си преживял всичко това…, но като се ровиш в миналото, не добавяш кой знае колко към това, което си сега.

Като приемеш, че си великолепно, силно развито Същество и обръщащ внимание на начина, по който се чувстваш, ще можеш да използваш Емоционалната си Система за Напътствие, за да определиш по начина, по който се чувстваш, дали дадено действие е правилно за теб или не.

Вие сте физически Същества и познавате физическия си образ, но повечето от вас не познават своето Вътрешно Аз. Твоята физическа личност е великолепна и много важна, но тя е само продължение на едно по-всеобхватно, по-голямо, по-мъдро и със сигурност по-старо ти. И това Вътрешно Аз е взело решение да се съсредоточи в това тяло, защото е искало да добави опита от този живот към своето знание.

Защо не си спомням миналите животи?

Още преди да дойдеш на Земята, ти си взел решение да нямаш спомени от предишните си преживявания, защото те биха те объркали и биха ти попречили да твориш. Решил си да имаш само усещане, Напътствие, което извира отвътре. Определил си, че това Напътствие ще идва под формата на емоция, която ще усещаш. Твоето Вътрешно Аз не може да ти отвърне с мисъл в момента, в който ти излъчващ мисъл и затова ти изпраща чувство, с което ти показва дали това, което мислиш, говориш и правиш, съответства на твоето по-голямо, по-висше намерение.

Всеки път, когато излъчваш съзнателно намерение за нещо, което искаш, твоето Вътрешно Аз го взема предвид. Когато си по-осъзнат за това, което излъчваш под формата на намерение: „Аз искам, аз възнамерявам, аз очаквам”, твоето Вътрешно Аз има възможност да вземе предвид всичко това, за да ти даде по-ясно, по-точно и по-конкретно Напътствие.

Понеже не осъзнават, че сами творят живота си, повечето хора не излъчват съзнателни намерения. Те се ограничават с това да приемат всичко, което идва при тях, защото не разбират, че сами го привличат. При тези обстоятелства обаче, е трудно да допускаш, защото гледаш на себе си като на жертва. Чувстваш се уязвим, усещаш, че не можеш да контролираш това, което идва при теб, затова чувстваш нужда да се предпазваш от всичко, което би могло да те сполети, без да осъзнаваш, че сам каниш това, което идва в живота ти. Точно затова казваме, че преди да пожелаеш да приемеш (да допуснеш) себе си или някой друг, трябва първо да разбереш как получаваш нещата, които идват при теб.