Джери: От това състояние на Допускане, което се стремим да постигнем на някакво ниво, ще можем ли да виждаме и да осъзнаваме отрицателните неща (или тези, които според нас са отрицателни) и въпреки това да бъдем радостни? Или просто няма да гледаме на тях като на отрицателни неща?

Абрахам: И двете. Когато си бил съсредоточен върху това, което е важно за теб, не си гледал телевизия и не си чел вестници – наслаждавал си се на това, което правиш. Насочвал си вниманието си към това, което искаш и Законът за Привличането е добавял все повече яснота и сила към тази мисъл. Другите неща просто са престанали да идват в живота ти, защото не са били в хармония с намерението ти да израстваш.

Когато ясно знаеш какво искаш, не е необходимо да се насилваш да го постигнеш, защото съгласно Закона за Привличането, то просто се случва. И така, не е трудно да допускаш. То става лесно и естествено, защото ти не обръщаш никакво внимание на нещата, които нямат връзка с твоя стремеж.

Въпреки че предлага и много ценна информация, вашата телевизия изобилства с неща, които никой от вас не би искал да преживее. Много хора седят и гледат телевизия, само защото я има и защото не са взели друго решение. Затова, гледането на телевизия обикновено не е съзнателно, а по-скоро е неосъзнато. А в това състояние на неосъзнатост, в това състояние на неустременост, човек се открива към влиянието на всичко, което му се предлага. И така той буквално бива обстрелван с мисли за нежеланите неща, които се случват по света и тъй като не е определил за какво иска да мисли, той приема в живота си много неща, които не би избрал.

Това имаме предвид, когато говорим за неосъзнато сътворяване – да насочваш мислите си към нещо, без да си осъзнат и така да го привличаш, независимо дали го искаш или не.