Джери: Това се оказа сполучлив подход и от този момент нататък риболовът започна да ми носи още по-голяма радост. Но продължих да се чувствам зле, когато виждах как други хора убиват рибите просто ей така за забавление.

Абрахам: Добре. Тук стигаме до много важен момент. Тъй като твоите действия са били в хармония с твоите намерения, ти си изпитвал радост. Сега е необходимо да излъчиш друго намерение, което да се отнася до другите. Ето един добър пример: Те са такива, каквито са, творци на собствения си живот, които привличат към себе си, а аз творя своя живот и привличам към него. Това е Изкуството да Допускаш… Когато си го повтаряш отново и отново, накрая ще осъзнаеш, че те всъщност не объркват твоя свят, както може би ти се струва. Те творят свой собствен свят и в техните очи той може би не е объркан.

Трудното идва, когато приемеш, че в твоя свят няма изобилие…, когато започнеш да броиш рибите или да мислиш за това колко богатства и ресурси има в него. Защото тогава започваш да се тревожиш, че някой друг ще ги пропилее и няма да остане достатъчно за останалите или за теб самия.

Когато разбираш, че тази Вселена… всъщност дори физическата реалност, в която твориш, е изобилна и това изобилие е неизчерпаемо, тогава не се тревожиш. Тогава позволяваш на другите да творят и да привличат в техния си свят, докато ти самия също твориш и привличаш в своя.