Джери: Друга тема, която ме занимава отдавна, е темата за правата на отделните хора: право на собственост, териториални права, право на лично спокойствие. В миналото много съм се възмущавал, когато един човек нарушава правата на друг, като упражнява физическо насилие или отнема собствеността му без негово съгласие. Много съм се тормозил и за териториалните права и за това на кого трябва да бъде позволено да влиза в страната ни и на кого не. Но след като ви срещнах, започнах да гледам на нещата, които хората си причиняват един на друг, като на „игра”, която играят – нещо като „споразумения”, които сключват помежду си, гласни или негласни. Вече сякаш по-лесно ми се отдава да не усещам чуждата болка. Но възможно ли е да постигна състояние, в което да не изпитвам отрицателно чувство, когато видя как някой нарушава правата на друг? Мога ли просто да гледам какво правят хората и да си мисля: „Вие си причинявате един на друг това, което сами сте избрали по някакъв начин”?

Абрахам: Можеш. Когато осъзнаеш, че всеки привлича с мислите си, ще изпитваш радост, а не болка, защото ще разбираш, че те жънат положителната или отрицателната емоция, която сами са посели с избора си на мисли. Разбира се, в повечето случаи те не осъзнават, че сами привличат нещата, които идват в живота им. Това е причината да има толкова много хора, които се смятат за жертви. Те вярват в това, защото не разбират как получават нещата, които идват в живота им. Не знаят, че сами ги канят с мислите и вниманието си. За теб самия ще е добре да осъзнаеш, че всяко преживяване предизвиква избистряне на желанието.