„Работя в тази компания почти година и изпълнявам задълженията си добре. Това е неголяма семейна фирма и в нея работят около двайсетина служители. Някои от тях са членове на семейството, чиято е фирмата, но повечето от нас не влизат в това семейство. Аз съм постъпила на работа там след всички останали, взеха ме, за да изпълнявам определени функции, но тъй като компанията е малка, оказва се, че е лесно да бъда привлечена в сфери, в които по договор не съм длъжна да работя. Върша работата си добре, работя по-бързо от повечето хора и наистина ми харесва да работя тук.

Но се безпокоя, защото забелязах, че повечето от моите колеги дават от себе си в работата по-малко от това, на което са способни. Всички като че ли си спестяват част от своите усилия и аз чувствам, че не им харесва, когато се опитвам да направя всичко колкото се може по-добре. Когато влагам всичките си сили, те като че ли мислят, че им вдигам летвата прекалено високо и сега те също ще трябва да я прескачат. Затова аз забелязвам как те се опитват незабелязано да подриват моята работа – а понякога и не толкова незабелязано.

Харесват ми всички страни от моята работа и аз мога да се престроя практически към всяко място и да направя каквото е нужно, но забелязах, че почти всички останали се стараят да направляват своята работа така, че да правят само това, което те искат и постоянно прехвърлят най-непривлекателните задания на мен и на двама други служители, които са дошли след останалите. През цялото време мисля, че трябва взема отношение към всичко това, но не искам да създавам проблеми. И да бъда обект на техния гняв също не искам.

Понякога си мисля дали да не напусна и да си намеря друга работа, но така съм постъпвала вече три пъти и всеки път съм се оказвала в тази ситуация. Вероятно положението е такова навсякъде. Освен това, всеки път, когато постъпя на ново място, на мен ми се налага отново да свиквам с обстановката, да търся в нея своето място и да започвам с по-ниска заплата.

Не знам какво да правя. Не искам да напускам, а не искам и да оставам. Трябва да спечеля от лотарията.”

Много е ценно, че вие признавате, че тук има повтаряща се схема, в която попадате при сходни условия на работа. Това се получава, защото когато вие наблюдавате нещо в своята настояща ситуация (желателно или нежелателно), вие активизирате наблюдаваното в своите вибрации и затова Законът за Привличането ви донася същото и на следващото работно място.

Това, което действа най-активно във вашите вибрации, ще продължава и занапред да се проявява във вашия жизнен опит. Много хора се опитват да се борят с тази идея, защото им е трудно да не отчитат ставащото около тях, а проблемът с тази упорита наблюдателност е в това, че когато вие отбелязвате нежелателните неща в околната среда, в същия този момент привличате още повече нежелателни неща. Но в това, че ще видите нещата, които не харесвате, има и положителна страна. Всеки път, когато виждате нещо, което вие не харесвате, вие изстрелвате ракета на желанието, защото съвсем ясно разбирате какво в крайна сметка искате всеки път, когато виждате това, което не искате.

И така, виждайки на работното си място това, което ви се струва несправедливо, нечестно или неуместно, в този момент вие създавате Вибрационно Хранилище за начина, по който да се подобри работната ви обстановка и вашата Вътрешна Същност вече е съсредоточила вниманието си върху тези подобрения. А в действителността, изпитаните от вас негативни чувства възникват, защото вие все още сте съсредоточени на нежеланото „така е”, докато вашата Вътрешна Същност вече е преминала към мислите за подобрението.

Затова, следващият разбор от мисли, насочени към нагоре/надолу по течението, ще ви помогне да достигнете хармония с това, което вие сега искате от работната си обстановка.

Не мисля, че става дума за това, че повечето ми колеги по време на работа дават от себе си много по-малко, отколкото са способни.

Толкова ми е неловко да гледам как те си получават парите, без при това да си вършат работата.

Такова е впечатлението – че е достатъчно да се появиш на работа, за си заработил вече парите си.

Такова е впечатлението – че ще им платят само заради присъствието им на работното място, независимо дали ще свършат нещо или не.

Когато работя така, както според мен трябва да се работи, изглеждам като бяла врана.

Стопаните на фирмата и представа си нямат какво се върши в тяхната фирма.

Когато изпитвате силни чувства по повод някоя ситуация, в началото на упражнението у вас по-скоро могат да се появяват няколко мисли, насочващи ви срещу течението – те просто изразяват това, което вие непосредствено чувствате в дадения момент. Помнете, че Законът за Привличането винаги задейства най-активното във вашите вибрации в дадения момент и затова е напълно естествено, че ако нещо ви вкарва в раздразнение, мислите за тези раздразняващи ви моменти ще ви идват в главата най-напред. И помнете също така, че целта на Разбора на Движението Нагоре/Надолу по Течението е в това да смекчи влиянието на тези мисли върху вас и просто да ви обърне по посока на течението към по-приятни мисли. Благодарение на съсредоточеността ви, така да се каже с времето, ще се окажете под влиянието на положителните сили и тогава вашият живот постоянно ще започне да демонстрира признаци на подобрение.

И така, продължавайте да търсите мисли, които ви носят чувство за облекчение.

Още не съм дошла в тази критична точка, в която ще трябва да взема решение дали да напусна или да остана.

На практика аз не знам какво знаят или не знаят стопаните на фирмата за техните сътрудници.

Не са ме питали какво мисля за това, което виждам и поради това аз не правя нищо лошо.

На практика аз знам много малко за хората, които работят тук.

На практика аз не разбирам мотивите, от които те се ръководят в своите действия.

Не е моя работа да определям какво правят или не правят другите.

Харесва ми разнообразието в работата, която изпълнявам тук.

Тук аз на практика винаги мога да си намеря интересно занятие.

На практика аз съм доволна само тогава, когато ми се налага да се боря с някого или с нещо.

Способна съм да съхранявам равновесието си, ако реша, че е необходимо.

Ще ми бъде само от полза, ако престана да обръщам внимание на мнението на другите за себе си.

На практика аз нямам никакъв начин вярно да преценявам чуждото мнение за мен.

В набора на мнения за мен, аз имам само своето мнение за себе си.

Всичко, което се случва с мен, ме заставя да формулирам по-точни вибрационни молби за подобряване на положението ми.

Затова, всичко, което ме безпокои в тази работа, на практика ме подготвя за по-приятния мой опит в бъдещето.

Колкото бързо ще пристигна при този по-приятен опит зависи само от мен и от хармоничните или нехармоничните мисли, които избирам.

Мога да избирам мисли, които ме водят срещу течението или по течението – но така или иначе това е само мой избор.