„На моята майка й поставиха диагноза „болест на Алцхаймер”. Много се безпокоя за нея. Безпокоя се за това на какво ще заприлича животът й и как ще можем да се грижим за нея. Лекарят каза, че болестта все още е в начален стадий, но че съществува вероятност заболяването да се развие много бързо и ние трябва да сме готови за това. Нямам представа как човек би могъл да се подготви за нещо такова. Тя винаги е била много умна жена – жена, която харесва беседването и обсъждането на разни идеи. Струва ми се, че няма да понеса да гледам как тя губи всичко това.”

Когато наблюдавате живота на другите, полезно е да помните, че вашата гледна точка към това, което става с тях, се отличава от тяхната гледна точка. С други думи, майка ви може да не изпитва никакви отрицателни емоции, когато полето й на възприятие започне да се стеснява, докато същевременно самият вие може сериозно да се самоизмъчвате по този повод.

Когато наблюдавате как способността на майка ви да се фокусира я напуска, у вас може да възникне желание да намерите начин да я върнете назад към по-ясното и живо състояние на съзнанието. Някои хора пряко сили се опитват да заставят своите любими хора да се съберат, предлагайки им игри и стимули, подобно на дете, което трябва да бъде научено на нещо. Но тези изпълнени с благи намерения хора не разбират едно важно нещо относно състоянието на родителите си: тази болест е пътят на най-малкото съпротивление, който родителите им са си прокарали, за да могат да си отидат постепенно от този физически пласт и всички опити да бъдат задържани тук, не са им от помощ.

Разбира се за вас би било по-добре, ако майка ви продължи да живее с остър и ясен разсъдък, изпитвайки радост, но вие не можете да създадете за нея този опит. Намирайки се в такава ситуация, на повечето хора не им се отдава да намерят начин да си върнат радостното равновесие, защото в повечето случаи те разчитат ситуацията да се подобри по начин такъв, че в резултат да се подобри и тяхното самочувствие. Но доколкото те изобщо не са в състояние да променят ситуацията в тази посока, обикновено не намират начин да поддържат и собственото си равновесие.

„Дайте ми подобрена ситуация и тогава ще ми стане по-добре” – ето за какво молят повечето хора, но всичко, което в крайна сметка се иска от вас, е да запазвате равновесието си и своята Връзка с този, Който Сте Вие в Крайна Сметка, независимо от наличните условия. Безусловната любов се заключава в това „да поддържам Връзката си със своя Източник – който именно е любов – независимо от условията, които ме заобикалят”.

В дадената ситуация вашата майка е намерила начин да се освободи от мислите, които са й пречили да постигне хармонията с тази, Която Е Тя в Крайна Сметка и в своята болест тя ще се запознае с опита на пълната Връзка. Обаче, разбирайки какво ви казват вашите емоции и чрез съзнателното усилие за намиране на все по-приятни мисли, вие ще намерите собствената си пълна и съвършена Връзка, без да ви се налага да заболявате от старческо слабоумие или да умирате, за да я откриете.

И така, изхождайки от вашата отправна точка, точно сега се опитайте да намерите своята хармония, без да се опитвате да молите майка си да се промени.

Не мога да гледам как майка ми губи своята връзка с живота.

Тя винаги е била толкова впечатляваща жена, че на мен никога и през ум не ми е минавала мисълта, че може да й се случи подобно нещо.

Въпреки че виждам нейното разочарование, на практика то не е по-голямо от разочарованието, което тя винаги е изпитвала.

В действителност, много неща, които преди я изкарваха от кожата й, сега като че ли са изгубили важността си.

Разочарованието, което тя демонстрира сега, като че ли е заменило гнева й, на който толкова често преди сме ставали свидетели.

Сега забелязвам често как тя е завладяна от някаква умиротворена покорност.

Усещането е такова, сякаш тя се е отказала от битките, които е водила цял живот.

Паметта й все още пази някои ярки моменти.

Тя явно съвсем не страда толкова от това, както нейното любящо семейство.

Никога не съм мислила, че майка ми ще живее вечно.

Не съм мислила, че майка ми ще ме надживее.

Въпреки че ми е много трудно да си представя как трябва да се подготвя за смъртта на някой от родителите си, в някакъв смисъл нейната болест ни подготвя за това.

И на първо място, изглежда, че подготвяната е майка ми.

Когато наблюдавам ставащото по подобен начин, чувствам как в мен се надига благодарност.

Започвам да разбирам, че в крайна сметка всичко се обръща по посока на нашето благо.

Понякога, нещата, които привидно нарушават нашето равновесие и изглежда, че ни вредят, всъщност ни носят полза.

С нетърпение очаквам момента, когато ще осъзная, че над нас винаги се спуска благословение и че всичко винаги се получава така, както го желаем.