„През последните две години работя като нещатен автор. Аз давам своите работи в различни издателства и когато бъдат публикувани, те стават известни. Засега мога да издържам семейството си по този начин, защото предложенията постъпват редовно.

Но неотдавна моите приятели и колегите ми започнаха да ми изпращат копия на материали, написани от други хора, които явно са използвали информация, взаимствана от моите работи. Те подбират други фрази, за да скрият този факт, но е съвсем очевидно, че просто са преписали моите статии със свои думи.

Най-вече ме вбесява мисълта колко време и сили ми е коствало създаването на тези статии. Но освен това става дума за явно плагиатство и аз не разбирам как е възможно това положение на нещата да ги устройва. Аз не ровя, за да видя какво правят другите, с цел след това да го прекопирам за собствена изгода. Нима те нямат никаква гордост?

Но нещото, което ме безпокои повече от всичко, е, че те вземат моите щателно премислени идеи и ги смесват с недостоверни концепции, като в резултат се получава още повече объркване и неразбиране. Защо просто не си намерят собствена ниша?”

Вие вече от много време събирате данни и е напълно естествено да имате собствен възглед за света. Освен това, нормално е вие да смятате, че точно вашата гледна точка към света е правилната. Затова, когато виждате поведението на другите хора на вашата планета, вие подхождате напълно логично като сравнявате чуждите постъпки със своя мироглед и често идвате до заключението: „Аз никога не бих постъпил по този начин!”. Това също така пробужда у вас чувството, че се налага да контролирате поведението на другите хора, за да ги предпазите от неуместни постъпки.

Векове наред хората воюват един с друг, с думи и с оръжия в ръце, опитвайки се да се разберат относно детайлите на този човешкия опит, който постигат в живота, търсейки „правилното” поведение и „правилните” идеологии. Но в момента, в който започвате своята собствена война, вие не сте дори на йота по-близо до отговора, в сравнение с вашите предшественици – дори в сравнение с тези, които са започнали възможно най-първата война в историята – и това е така, защото не съществува единствено правилен начин на поведение, мислене и живеене.

На хората много често им се струва, че целта на живота се състои в идеята да намерят правилния начин да се живее, а след това да убедят (или да склонят) другите да го поддържат. Но това намерение е точната противоположност на нещата такива, каквито вие ги познавате от позицията на своята Широка Перспектива, както и от гледна точка на намеренията, с които сте дошли в реалността на това пространство-време. Преди да се родите на този земен план, вие никога не сте имали намерение да се опитвате да намалите Вселената, унищожавайки методично една след друга лошите идеи, докато остане само най-пригодната, защото сте разбирали неизбежността на разширяването в тази Вечна Вселена. И което е най-важното, вие сте разбирали, че разнообразието от гледни точки – верни и неверни – е необходимо за това Вечно разширение. Ние ви говорим за това, защото разбираме каква огромна полза ще имате, ако се откажете да настоявате за правилността на своята гледна точка, подчертавайки едновременно неправилността на другата.

Не е важно доколко вашата гледна точка е разпространена или вярна според които и да било стандарти, тъй като докато се борите с чуждите възгледи, вие пробуждате в себе си вибрациите на противоречието, които ще ви пречат да извлечете полза от идеите, които вие сте избрали. И тогава, ако сте като повечето хора, вие започвате да обвинявате другите и техните (противоположни на вашите) възгледи за това, че на вас не ви се е отдало да доведете до хората своите представи за благото. И битката продължава.

Когато запомните, че сами творите своя опит и че никой не е длъжен да се съгласява с вашата позиция, с намеренията и поведението ви, за да постигнете това, което искате, тогава и само тогава ще съумеете истински да позволите на другите да постъпват така, както те сами изберат.

Съвсем не е задължително да се стремите да бъдете в съгласие с другите обитатели на вашата планета по който и да било въпрос, но е жизнено необходимо да намерите съгласие със своята собствена Същност. И когато постигнете това, полезните идеи, които ще са от полза за процъфтяването на вся и всьо на тази планета, ще избликват като фонтан.

Независимо колко злонамерени (от ваша гледна точка) биха могли да ви се сторят чуждите постъпки, не позволявайте това да ви лишава от силата ви, от ясния разсъдък и от радостта, които по право ви принадлежат.

Може да прахосате целия си живот в анализиране на чуждите постъпки и в сортирането им, поставяйки им етикети „правилно”, „неправилно”, „много, много неправилно”, „почти правилно”, „не толкова неправилно”, „съвсем неправилно”, „има и много по-неправилно”, „почти правилно”, „по-правилно”, „още по-правилно”, „много, много правилно” и т.н.

И ако казвате: „Аз никога не бих направил това и това”, то така или иначе това няма смисъл. Възможно е да не го направите, защото на вас би ви изглеждало неправилно. Възможно е вече да осъзнавате Връзката между себе си и вашата по-широка Не-физическа Вътрешна Същност и затова вече ясно да разбирате какви постъпки лежат на вашия път и какви не. Но вие чисто и просто не сте в състояние да намерите в какво и къде точно в другия човек е баланса между този, който той е в дадения конкретен момент и това, което сама по себе си представлява неговата по-широка част. Вие не можете да оцените точно приемливостта на неговото поведение, каквото и да е то. И всеки път, когато се опитвате да решите какво той е длъжен да прави или да не прави, вие губите своя път.

И именно това, приятелю, в крайна сметка разстройва вас самия. Работата не е в кражбата или в изопачаването на вашите идеи. Работата даже не е в това, че някой ви отнема част от аудиторията, нито е в конкуренцията на пазара. Когато се концентрирате върху факта на плагиатстването, в сърцевината на вашия дискомфорт лежи обстоятелството, че вие се намирате в дисхармония с този, Който Сте Вие в Крайна Сметка.

„Ако този човек се държеше различно, на мен щеше да ми бъде по-добре”. Не съществува по-опасен капан от този, защото колкото и силни да биха станали армиите ви, вие не само не можете да контролирате другите, но изпадате и в разрез със самата цел на вашето Битие и вашата Вечна природа.

Когато намерите това, което (поради намеренията ви, насочени надолу по течението) ви носи облекчение, вие ще намерите пътя към истинската свобода – свободата от връзките, които се появяват, когато се опитвате да контролирате другите, докато всъщност цялата ваша задача се състои в това да контролирате вибрациите на собствената си Същност.

Най-хубавото на самото разбиране е, че не се налага никой друг да притежава вашето знание или да го използва. Вие можете да се ползвате от него независимо дали някой друг го ползва или не. И когато постъпвате така, вашият свят ще стане именно такъв, какъвто го искате. И това е същият този „контрол”, който сте търсили. Това е същата тази тайна на живота, която така търсят хората.

Ние с вас ще преминем през серия от утвърждения, всяко от които ще се усеща по-добре от предишното и ще ви възвръща към идеалната хармония с този, Който Сте Вие в Крайна Сметка.

Бяха ми нужни години, за да създам и да разпространя своите работи.

Струва ми се неправилно другите да четат това, което съм написал и когато то им хареса, да променят в него някоя и друга дума и да го издават като свой труд.

Аз никога не бих постъпил по този начин.

Винаги съм отдавал дължимото на този, който го е заслужил.

Когато някой ми е помагал, аз винаги съм признавал това.

Явно те гледат на живота различно от мен.

Съществуват закони за авторското право, които забраняват подобни неща.

Няма да ми е трудно да докажа, че основният материал е взаимстван от мен. Стотици хиляди хора, които са запознати с работите ми, ме поддържат в това.

Ако реша да се възползвам от нея, тази възможност винаги ще ми бъде под ръка.

Моят опит показва, че има достатъчно ресурси, които ще стигнат за всички.

Аз не искам да се чува само моят глас.

Колкото повече хора в този свят изпитват въодушевление от словото, толкова по-добре.

Моят стремеж към целта хората да започнат да разбират, се осъществява и чрез чуждите работи – ние всички се занимаваме с едно дело.

Всеки започва от някъде и ако някоя моя работа е станала отправна точка за някого по пътя му, толкова по-добре.

Нищо не ми носи по-голяма радост от това да видя подобренията в чуждия жизнен опит.

Щастлив съм да видя, че толкова много хора се стараят да внесат своя принос в подобряването на този свят.

Радостно аплодирам тези, които успяват да реализират своите желания.

Чуждият успех никога не омаловажава моята собствена значимост – по-скоро моят опит се обогатява още повече.

Обожавам тази безгранична Вселена.

Аз политам от вдъхновение, когато виждам, че аз също съм безграничен.

Харесва ми да разбирам, че всички останали също са безгранични.