Кога да използваш този процес?

• Когато видиш, че започваш да ставаш отрицателен, клониш към негативност и така създаваш съпро­тивление и искаш да направиш нагласата си по-позитивна.

• Когато вече се чувстваш добре и искаш да се съсре­доточиш по-конкретно върху определени области от живота си, за да ги направиш още по-хубави.

• Когато искаш без напрежение да пренасочиш отри­цателен или потенциално отрицателен разговор.

Диапазонът на сегашната ти емоционална нагласа

Процесът Не би ли било чудесно, ако… ? ще бъде най-полезен за теб, когато диапазонът на сегашната ти нас­тройка е някъде между:

(4) Положително очакване, Вяра

и

(16) Обезкуражаване

(Ако не си сигурен каква е Емоционалната ти Наг­ласа в момента, погледни двайсет и двете категории в Емоционалната стълбица в двайсет и втора глава.)

Когато кажеш: “Искам да се случи това нещо, а то още не се е случило”, ти активираш не само вибрация, която отговаря на онова, което желаеш, а и вибрация, която отговаря на отсъствието му – така че за теб нищо не се променя. А често дори и да не изговориш втората поло­вина от това изречение и кажеш само: “Искам това да се случи”, в теб има неизречена вибрация, която продължава да те задържа в състояние на недопускане на оно­ва, което желаеш.

Но когато кажеш: “Не би ли било чудесно, ако това мое желание се изпълни?”, ти постигаш друг вид очаква­не, в което има много по-малко съпротивление.

Зададен така, въпросът ти по естествен начин извик­ва по-позитивен, очаквателен отклик. Тази проста, но ефективна игра ще предизвика покачване на вибраци­ята ти и подобрение в точката на привличане, защото по естествен начин те ориентира към нещата, които искаш. Процесът “Не би ли било чудесно, ако… ?” ще помогне да допуснеш нещата, които си поискал, и искаш във всяка област на живота си.

Не би ли било чудесно, ако с тези приятели прека­раме най-хубавите мигове, които някога сме изживя­вали?

Не би ли било чудесно, ако движението не е натова­рено и пътуването ни мине прекрасно?

Не би ли било чудесно, ако днес успея да свърша мно­го работа?

Или пък може да искаш да си намериш нов партньор. Например:

Не би ли било чудесно, ако намеря най-добрия парт­ньор, който ме обожава по същия начин, по който го обожавам аз?

Не би ли било чудесно да си намеря някого, с когото да преживея истинската любов?

Не би ли било чудесно, ако има човек, който търси някого точно като мен?

Причината за това играта “Не би ли било чудесно, ако… ?” да е толкова важна и силна е, че когато кажеш тези думи, ти избираш нещо, което искаш, и го правиш леко и без напрежение. С други думи, не е голяма трагедия, ако не се случи. Вибрацията е много по-спокойна.

Например искаш да намалиш телесното си тегло. Ето един пример за това как да приложиш процеса “Не би ли било чудесно, ако…?”:

Не би ли било чудесно, ако случайно попадна на не­що, което наистина да ми помогне?

Не би ли било хубаво, ако метаболизмът ми оказва малко повече съдействие?

Не би ли било прекрасно, ако желанията, които имам от толкова време, някак си се натрупат и започнат да ме мотивират повече?

Не би ли било хубаво да срещна някого, който е от­крил нещо, което му помага и което би ме мотивирало?

Не би ли било чудесно, ако можех да си върна тегло­то, което имах на по-млада възраст?

Не би ли било хубаво, ако изглеждах така, както из­глеждам на тази снимка?

Логиката ще ти каже: “От толкова време искам да от­слабна. Ако знаех как да го направя или ако можех – от­давна да съм го направил.” И така противоречиш на соб­ственото си желание. И по този начин би се задържал на тази вибрация. Но когато играеш “Не би ли било чудес­но, ако…?”, тази недопускаща вибрация се разсейва до голяма степен.

Не би ли било прекрасно, ако физическото ми тяло съвпадне с мечтата ми?

Не би ли било хубаво, ако откриех, че това е по-лес­но от всякога?

Не би ли било чудесно, ако се изравня с Енергията си и всичко около мен започне да вибрира в хармония с мен?

Не би ли било хубаво, ако клетките на тялото ми започнат да ми помагат да постигна теглото, което си представям?

Нямаше ли да е чудесно, ако се чувствах по-спокой­на в тялото си?

Не би ли било хубаво, ако физическото ми тяло за­почне да реагира различно на храната?

Не би ли било чудесно, ако започна да изпитвам по-голямо желание да правя упражнения?

Не би ли било хубаво, ако тялото ми започне да из­гаря енергията много бързо и този процес става лес­но, почти без усилия?

Не би ли било чудесно, ако представите ми за хра­ната се изравнят с това, което е полезно за мен, та­ка че да започна да изпитвам удоволствие от храни, които са наистина във вибрационна хармония с това, което иска и от което има нужда тялото ми?

Като играеш тази игра без напрежение, ти ще се задър­жиш на това ниво на изравняване. Другото, което можеш да направиш, е да се откажеш от тази тема и повече нико­га да не говориш за това. Но това е много трудно, защото тялото ти те следва навсякъде. С други думи, трудно е да престанеш да мислиш за него. Така че, щом ти е трудно да го изкараш от мислите си, почти трябва да се насилиш да избираш приятни мисли “Не би ли било чудесно, ако…?” Още нещо: не очаквай моментални резултати. Знай, че ще се случи в идеалния момент. Ти си окуражавал с мислите и поведението си голяма група клетки, част от които сега ще изчезнат. Така ще се осъществи едно междуклетъчно сътрудничество и всички клетки искат да участват. Те не се жертват; не провеждат малки предварителни клетъчни погребения. Не скърбят, не се чува: “О, ама тя ще убие двайсет и пет процента от нас!”

Това, което се случва, е един вид колективно израв­няване. Разбираш ли, клетките ти се подготвят. И в това подготвяне и в тази готовност всички неща започват да се изравняват, неща, които не можеш да организираш дори и да опиташ. Тялото ти знае какво да прави. Тялото ти е постигнало активно съгласие и изравняване с всич­ко това.

Докато играеш леката игра “Не би ли било чудесно, ако…?”, остави останалата част от физическия си орга­низъм на мъдростта на клетките, което означава, че не е твоя работа да следиш за храната, не е твоя работа да следиш за упражненията, както не е твоя работа да ре­шаваш коя клетка трябва да си отиде.

Какъвто и да е обектът на твоето желание, в отговор на играта “Не би ли било чудесно, ако…?” се провежда някакво оркестриране. Когато я играеш и вярваш, че всичко друго ще се нареди само – това ще се случи.