Кога да използваш този процес?

• Когато искаш по-ефективно да използваш своя Все­ленски управител.

• Когато искаш да създадеш собствената си действи­телност чрез преливане на Енергия.

• Когато искаш да създаваш собствената си действи­телност с по-малко лични действия.

• Когато чувстваш, че имаш прекалено много работа за вършене.

• Когато искаш повече време, за да правиш неща, ко­ито ти доставят удоволствие.

Диапазонът на сегашната ти емоционална нагласа.

Процесът “Подложката” ще бъде най-полезен за теб, когато диапазонът на сегашната ти настройка е ня­къде между:

(2) Страст

и

(11) Претовареност

(Ако не си сигурен каква е Емоционалната ти Нагла­са в момента, погледни двайсет и двете категории в Емо­ционалната стълбица в двайсет и втора глава.)

С течение на времето идеите и проектите в живота на Естер и Джери се увеличаваха и Естер започна да носи бележник, в който записваше нещата, които имаше да върши. Списъкът се беше разраснал до няколко страни­ци и носеше комичното заглавие “Неща, които трябва да свърша днес”. Е, и десет души не биха успели да свър­шат всичко в списъка само за един ден.

С всяка нова задача в списъка Естер се чувстваше все по-натоварена и по-малко свободна. Заради желани­ето си да бъде полезна и заради устрема да помага, тя си беше създала огромно чувство за отговорност, а усеща­нето ѝ за свобода беше смазано под тежестта му.

Докато седяха в ресторант и чакаха да им донесат хра­ната, Естер прелистваше страниците на списъка си. От време на време зачертаваше нещо, което вече беше свър­шила, и веднага след отварянето на такава дупка се се­щаше за още три неща, които да добави в списъка. Кога­то чувството за безнадеждност започна да я залива, тя ни попита: “Абрахам, какво да правя?”

“Вземи тази голяма хартиена подложка – казах­ме ѝ ние – и ще те насочваме. Начертай вертикална линия по средата на подложката си и като загла­вие на лявата половина от подложката напиши “Неща, които ще свърша днес”, а отгоре на дясната по­ловина – “Неща, които бих искала Вселената да свър­ши”.

Като прегледаш дългия си списък “Неща, които трябва да свърша днес”, избери само тези неща, които абсолютно възнамеряваш да свършиш днес. Неща, ко­ито чувстваш, че трябва да свършиш. Неща, които на­истина искаш да свършиш. Избери само тези неща, които възнамеряваш да свършиш днес, независимо как­во ще се случи, и ги запиши на лявата половина на Под­ложката си под заглавието “Неща, които аз ще свър­ша днес”. А сега запиши всички други задачи на онази половина от хартиената си подложка, която е за Все­лената.

Естер огледа списъка и избра шепа неща, които наис­тина трябваше да свърши този ден и ги записа на своя­та половина от подложката си. И след това започна да преписва дългия списък на останалите важни задачи на онази половина от Подложката, която беше отделила на Вселената. Една по една преписа задачите си от дясната страна на линията и с преписването на всяка задача ѝ ставаше по-леко.

Обяснихме на Естер, че за да постигне нещо, трябва да свърши само две неща: Трябва да идентифицира обек­та на желанието си и след това трябва да престане да му пречи да се случи. С други думи: искай и след това наме­ри начин да постигнеш вибрация, която допуска онова, което искаш – защото винаги ти бива дадено, когато и да поискаш.

Докато Естер препрочиташе дългия си списък с отго­ворни задачи, със сигурност усилваше искането, но обър­кването и чувството на претовареност бяха сигурни емо­ционални индикатори, че не е във вибрационното състо­яние на допускане на това, което иска.

В процеса на прехвърляне на тези задачи на Вселе­ната, съпротивлението ѝ започна да отслабва и вибраци­ята ѝ започна да се покачва. И въпреки че в този момент тя не го осъзнаваше, точката ѝ на привличане се беше преместила и тя беше започнала още в този момент да позволява изпълняването на желанията си.

Онова, което Естер преживя през следващите някол­ко дни, я удиви. Не само успяваше лесно да свърши за­дачите от собствения си кратък и лесен за вършене спи­сък, но и задачите от списъка на Вселената също бяха постигнати – но без да отнемат от времето, вниманието и усилията на Естер. Хора, които не можеше да намери по телефона, ѝ се обаждаха. Служителите от екипа се чув­стваха вдъхновени да ѝ помогнат по някакъв начин и свършваха нещо от списъка на Естер, след което ѝ док­ладваха, че е свършено, без Естер да им е обърнала вни­мание или да ги е помолила. Времето сякаш се разтяга­ше, за да позволи да бъдат свършени повече неща, а син­хронизацията ѝ с хора, места и транспорт се подобри зна­чително.

Процесът “Подложката” накара Естер да съсредо­точи желанието си по-точно и за пръв път да освободи съпротивлението си, що се отнася до това желание. Ко­гато искаш, винаги ти бива дадено – но трябва да го до­пуснеш.

Абрахам, говори ни още за процеса “Подложката”!

Много често, докато обядват с Джери, Естер вади го­лям лист хартия от чантата си и чертае линия точно по средата му. От лявата страна пишат: “Неща за вършене днес: Джери и Естер”, а от другата неща пишат: “Неща за вършене: Вселена”. На своята половина от страница­та пишат нещата, които възнамеряват да свършат за то­зи ден. На другата пишат това, което биха искали да свър­ши Вселената.

Естер винаги е била добра в правенето на списъци. Често в списъка ѝ “Неща, които трябва да свърша днес” има работа за десет дни. И много често този списък ѝ е служил за извинение да бъде съкрушена. С други думи, когато има толкова много неща за вършене, че не може да ги свърши по никакъв начин, списъкът “Неща, кои­то трябва да свърша днес” я съсипва. Но това, което откри сега, е, че трябва да напише в списъка си само не­щата, които наистина възнамерява да свърши. И по този начин има много малко съпротивление дори що се от­нася до нещата, които смята да свърши. А всичко друго, което иска да свърши, независимо дали ще е днес, след година, или след десет години, тя го пише от дясната стра­на на списъка и позволява на Вселената да се справи с него.

Когато си тръгваха веднъж от един ресторант, Джери попита: “Искаш ли да вземеш подложката със себе си?” А Естер отвърна: “Това е най-хубавата част – повече не се занимавам с този списък.” Тя остави списъка на ма­сата, остави го на Вселената. Няма продължение, разби­рате ли, няма нищо, което да влачи със себе си и за което да се тормози. Такива неща прави човек, когато разбере, че има непрекъснат поток от Благополучие, който тече към него.

В момента, в който кажеш: “предпочитам”, “харесва ми”, “признателен съм за” или “искам”, небесата се раз­делят за теб и Нефизическата Енергия в този момент започва да организира проявлението на желанието ти. В същия миг! По-бързо, отколкото можеш да го изгово­риш, Енергията започва да тече и обстоятелства и събития започват да идват по местата си, за да ти дадат точно това, което желаеш, с организираност, която не можем дори да ти опишем. И ако не беше съпротивлението ти, нещата щяха да се случват много бързо.

Изразяваш ли ясно онова, което искаш?

Не е нужно непрекъснато да казваш на Вселената как­во искаш, необходимо е да ѝ го кажеш само веднъж. Но ползата от това да продължаваш да говориш за него е, че го изразяваш по-ясно. Обикновено не можеш ясно да обясниш какво искаш с първото си изявление. Ето защо колкото повече говориш за него, толкова по-фино го нас­тройваш. Но като кажеш: “Искам го”, Вселената започва да го проявява, а после като кажеш: “Бих искал да бъде по този начин”, Вселената го променя. Казваш: “И малко от това би било добре”, а Вселената… виждаш ли какво се опитваме да ти кажем? А когато ясно изразиш онова, което искаш – то е на път към теб. Свършено е. Проявлението може би ще последва по-късно, защото най-често има толкова съпротивление, че не можеш да го получиш веднага.