Виждал ли си навигационните системи, с които раз­полагат някои от съвременните коли? Една антена на пок­рива на колата изпраща сигнал към сателити в небето, които определят местоположението ти в даден момент. Ко­гато въведеш желаната посока с клавиатурата, компютърът изчислява маршрута между мястото, където се на­мираш, и мястото, до което искаш да стигнеш. Мониторът те информира какво разстояние трябва да изминеш и ти препоръчва най-добрия маршрут и като потеглиш, системата дава специфични насоки, които да те отведат до мястото, където искаш да отидеш.

Навигационната система никога не те пита: “Къде бе­ше?” Не те пита: “Защо се забави толкова дълго?” Единс­твената ѝ задача е да ти помогне да стигнеш от мястото, където се намираш, до мястото, където искаш да бъдеш. Емоциите ти са подобна система за насочване, защото ос­новната им функция е да ти помогнат да изминеш разс­тоянието от мястото, където се намираш, до мястото, къ­дето искаш да бъдеш.

Изключително важно е да знаеш къде се намираш спря­мо това къде искаш да бъдеш, за да можеш действително да се приближаваш до мястото, докъдето искаш да стиг­неш. От първостепенна важност е да разбираш както къде се намираш, така и къде искаш да бъдеш, за да можеш да вземаш съзнателни решения във връзка с пътуването си.

Заобиколен си от много влияния във физическата окол­на среда и много често околните молят или настояват да се държиш по различен начин, за да повлияеш положително на тяхното преживяване. Задръстен си от закони, правила и очаквания, наложени от други, и изглежда, че почти всич­ки имат определено мнение за това как трябва да се държиш. Но не е възможно да останеш на верния път между това къде се намираш и къде искаш да бъдеш, ако използ­ваш подобни външни влияния, за да се насочваш.

Често правиш различни неща в опит да угодиш на друг, само за да разбереш, че независимо колко се опит­ваш, не можеш да се движиш в желаната посока и така не само че не удовлетворяваш другия, но не удовлетво­ряваш и себе си. И тъй като се луташ в толкова различ­ни посоки, накрая пътеката към мястото, където искаш да бъдеш, обикновено ти се губи.

Най-големият дар, който можеш да подариш, е твоето щастие

Най-големият дар, който можеш да дадеш другиму, е собственото ти щастие. Когато си в състояние на радост, щастие или благодарност, ти си изцяло свързан с Пото­ка на чиста, положителна Изначална Енергия, която е твоята истинска същност. И когато си в това състояние на единение, всичко или всеки, към когото насочваш вни­манието си, печели от твоето внимание.

Никой друг няма нужда ти да бъдеш или да правиш нещо, за да бъде той самият задоволен – защото всички други имат абсолютно същия достъп до Първоизточни­ка на Благоденствие, както ти самият. Често другите, ко­ито не разбират, че имат достъп до Потока, страдат от неспособността си да се задържат в състояние на поло­жителна емоция и те молят да се държиш по начин, кой­то според тях ще ги накара да се чувстват по-добре.

Те не само те държат в състояние на дискомфорт, ка­то те карат да се чувстваш отговорен за тяхната радост, но и задържат самите себе си в състояние на ограниче­ние. Защото те не могат да контролират начина, по който другите се държат, и ако този контрол им е необходим, за да са щастливи, тогава те наистина имат проблем.

Щастието ти не зависи от действията на другите

Твоето щастие не зависи от действията на другите, а единствено от собственото ти вибрационно равновесие. И щастието на другите не зависи от теб, а единствено от собственото им вибрационно равновесие, защото начи­нът, по който даден човек се чувства в който и да е мо­мент, зависи единствено от собствената му смес от Енер­гии. Начинът, по който се чувстваш, е винаги показател за вибрационния баланс между желанията ти и вибра­ционното ти излъчване, на което си дал начало от собст­вената си изходна позиция.

В цялата Вселена няма нищо по-важно от това човек да разбира как вибрациите, които излъчва, се съотнасят с вибрациите на онова, което желае, и че начинът, по кой­то се чувства е индикатор за това дали допуска връзката с Източника си или не. Всяко добро чувство, всяка поло­жителна творба, цялото ти изобилие, яснота, здраве, жиз­неност и Благополучие и всички неща, които смяташ за добри, зависят от начина, по който се чувстваш в момен­та и от отношението между вибрацията на твоята същ­ност и на онова, което наистина желаеш.

Всяка мисъл те приближава или отдалечава от Сан Диего

Точно както ти е лесно да си представиш успешно пъ­туване от Финикс до Сан Диего, ще бъде лесно да си пред­ставиш и успешно пътуване от финансова нестабилност към финансова стабилност, от болест към здраве, от обър­кване към яснота… При пътешествието ти от Финикс към Сан Диего няма да има големи неизвестни, защото раз­бираш разликата между двата града, знаеш къде се на­мираш по пътя и разбираш как ще повлияе движението в обратната посока на твоя успех. Когато разбереш собс­твената си Емоционална система за напътствие, ни­кога няма да се объркваш, за теб винаги ще е ясно къде се намираш в съотношение с това къде искаш да бъдеш. За всяка мисъл, която излъчваш, ще чувстваш дали те приближава, или отдалечава от желания резултат.

Ако използваш друго влияние като свой Първоизточ­ник на напътствие, ще се объркаш и ще изгубиш пътя, защото никой друг не разбира така, както ти самият, разстоянието между мястото, където се намираш, и мястото, където искаш да бъдеш. Но въпреки че никой не може изцяло да разбере твоето желание, другите все пак неп­рестанно ще прибавят собствените си желания в сместа. И така, само като обръщаш внимание на начина, по кой­то се чувстваш, можеш неотклонно, сигурно да се насоч­ваш към собствените си цели.

Защо като казваш Не, ти всъщност казваш Да?

В основата на вибрационната ти Вселена стои Зако­нът за привличането. Това означава, че твоята Вселе­на е Вселена на включването. Когато насочиш внимани­ето си към нещо, което желаеш, и му кажеш “Да”, ти го включваш в своята вибрация. Но когато погледнеш не­що, което не желаеш, и му кажеш “Не”, ти също го включ­ваш във вибрацията си. Когато не му обръщаш внима­ние, не го включваш, но не можеш да изключиш нищо, към което насочваш вниманието си, защото самото ти вни­мание го включва в твоята вибрация, всеки път без изк­лючение.