Въпрос: Артритът е част от живота ми. Убеден съм, че мога да контролирам тялото си, но имам нужда и от помощ.

Абрахам: Нека те поправим. Ти искаш да усещаш по-осезателно контрола върху тялото си. Ако го постигнеш, артритът няма да те притеснява. Звучи малко пресилено, но причината е, че всъщност това е в основата на не постигането на желанията на повечето от вас. Това ви кара да се оглеждате за изкупителни жертви, понеже не можете са проумеете как сте стигнали дотам.

    Много хора ще кажат, че това не е вярно, че сигурно сме пропуснали нещо, защото те дълги години мечтаят за разни неща, а те все не идват и не идват. Истината е, че думите понякога могат да те подведат. Повтаряш си Искам това”, но имаш предвид ,,Искам го, о, защо го нямам” (умолително), а смисълът на това е ,,Нямам го, нуждая се от това, липсва ми.” Вниманието е налице, думите са там – ,,искам”, но значението е на нужда, недостатъчност. Е, да, трудно е да го проумееш, но Вселената не говори на различните човешки езици. ,,Ангелите на Вселената”… Ние всички толкова се забавляваме с това… Универсалните закони, които са причината всяко нещо да дойде в живота ти, се подчиняват на мисловните потоци и съответстващите им чувства, но не и на различните човешки езици.

     Няма значение дали казваш ,,искам”, ,,възнамерявам”, ,осъзнавам”, ,,съм” или ,,ще бъда”. Важно е с какво чувство произнасяш думите. Затова и когато казваш ,искам”, но изпитваш съвсем различно чувство, до теб достига последицата от чувството.

     Справяш се отлично. Преувеличаваме този въпрос, защото физическото състояние е от огромно значение за всеки във физическа обвивка. Вътрешното ти Същество познава организма ти и долавя всяка мисъл или намерение, чрез които привличаш това, което се случва в живота ти. Затова ако в момента в резултат на минали твои мисли изпитваш нещо, което не искаш, трябва само да промениш мисълта си и да спреш вниманието си върху Силата, която ти носи търсеното облекчение.

    Никак не е лесно да се съсредоточиш върху идеята за здрав крак, когато пръстът ти е подут и те боли, защото колкото повече мислиш, толкова повече болката се усилва. Разбираш обаче от опит, че болката е сетивно изживяване, защото колкото и да те боли, тя утихва и се усилва на периоди. Понякога е там, понякога отзвучава. И ако обърнеш внимание, ще видиш, че като мислиш за други неща, не усещаш така остро болката. А когато интересът ти към външното е намален, болката атакува. Същото се получава и когато си изтощен физически.

    ТРЯБВА САМО ДА ПРИЕМЕШ, ЧЕ ТЯЛОТО ТИ ОТКЛИКВА ИЗЦЯЛО НА МИСЪЛТА ТИ. ТРЯБВА ДА Я ОТМЕСТИШ КЪМ ЧУВСТВОТО, ЧЕ СИ ДОБРЕ. АКО НЕЩО ТЕ БОЛИ, ФОКУСИРАЙ СЕ ВЪРХУ ТОВА, КОЕТО НЕ ТЕ БОЛИ. НАСОЧИ ВНИМАНИЕТО СИ В ТАЗИ ПОСОКА И ЩЕ ЗАБЕЛЕЖИШ ПОДОБРЕНИЕТО. СЛЕД ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО ТИ ЩЕ Е ПЪЛНО.

    НЯМА ЧОВЕШКИ ОРГАНИЗЪМ, БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ КОЛКО БОЛЕН, КОЙТО ДА НЕ МОЖЕ ДА ВЪЗСТАНОВИ НАПЪЛНО ФУНКЦИИТЕ СИ И ДА БЪДЕ ПРИВЕДЕН В ОТЛИЧНО ЗДРАВЕ. НЯМА ТАКЪВ.

     Дори при загуба на крайник тялото проявява силна устойчивост и компенсаторни способности. Всъщност мисълта поражда обновената реакция на организма, а не физическите характеристики. Разбира се, при отстраняването на някои органи жизнените функции секват. Това обаче са извънредни случаи.