ДЖЕРИ: Все пак ние нямаме голям шанс да се отървем от убежденията или очакванията си, защото в крайна сметка те са навсякъде около нас. Можем да работим в тази посока или да правим опити, но те са постоянно около нас.

Абрахам: Да, но можеш да си кажеш: Не е нужно да се засягам толкова от общоприетите убеждения и очаквания. Естествено, че са силно въздействащи. Нормално е те да ме плясват в лицето, особено в началото, преди да мога да се справя с положението. Не е нужно обаче да ме засягат. Единствено, ако ги приемам, аз им позволявам да ме засягат. Затова и приемам една част – приемам идеята за физическото измерение, за чист въздух и кислород, за физическата любов, за вкусната храна, да ходиш бос по тревата, да се потопиш в бистра хладна вода. Приемам толкова много убеждения и идеи. Има обаче и неща, които съществуват, но аз не ги приемам. Това е една прекрасно обзаведена кухня, в която има всевъзможни продукти и аз мога да си избирам това, което искам, и да мисля за това, да го изживявам. Но аз имам своите претенции.

     Като отиваш в ресторант, едва ли поръчваш цялото меню – по-скоро го разглеждаш и избираш това, което отговаря на вкуса ти, нали? Всичко, което видиш, ли ядеш, или само това, което си поръчал? Преди да хапне нещо, Естер винаги първо го помирисва. Тя иска да се увери, че това, което слага в устата си, е минало преди това проверката на обонянието й. Така че бихме те насърчили и ти да постъпваш така с всичко, което се случва в живота ти.

     Не бива да приемаш дадена мисъл, преди да си я претеглил спрямо останалите си намерения. Като я преценяваш, веднага можеш да разбереш дали я искаш в живота си, или би се освободил от нея в зависимост от начина, по който се чувстваш. А как можеш да се освободиш от нея? Като не й обръщаш повече внимание.

     Не се освобождаваш от нея, като си повтаряш: ,,Това е грешно, грешно е. Не бива да е така. Трябва да има закон срещу това. Трябва да се спре. Нека някой го спре. Нужна е повече полиция. Нужни са повече закони. Повече наредби. Това трябва да се спре. Не допускайте да се случи.” Това само довежда нещата направо в живота ти. Колкото повече внимание отделяш на това, което не искаш, толкова по-силно го привличаш в живота си.

     Няма по-добър начин да привлечеш нещо в живота си от силното вълнение, което изпитваш от него. Колкото повече се вълнуваш – в положителен или отрицателен аспект, толкова по-бързо то идва в живота ти. Силното вълнение ускорява събитията. А кога си най-развълнуван? Когато говориш и го споделяш с други, които също се вълнуват от това.

    Естер има най-добрия слух на този свят. Покрай нея и ние чуваме какво ли не, в ресторанта например. Тя долавя всичко, което се случва наоколо. Ние също отбелязваме това, което тя чува. Ние стигнахме до извода, че хората се наслаждават максимално на ужасни истории. Достатъчно е само да загатнеш пред някой нещо неприятно и той ще сподели с теб всякакви мъчнотии от собствен опит, а също и това, което е изпитал и друг в подобна ситуация, и т.н., докато по силата на Закона за привличането не започнеш да захранваш очакванията си с всички дочути изпитания. Затова знай, че открехнеш ли само малко вратата, пролуката ще става все по- голяма и по-голяма, и ще са ти нужни все повече усилия да я върнеш в затворено положение.