Когато си поставиш за цел да купиш ново жилище или да внесеш промяна в размера или формата на тялото си, или да започнеш нова работа, погрешно смяташ, че обектът на съзиданието е самата къща, работата или промяната в тялото ти. Всъщност всичко, свързано с осъществяването на целта, променя към по- добро състоянието ти на съществуване. В настоящата физическа реалност къщата, тялото, работата са средство за изява на Вътрешната ти Същност, но нищо от това не е истинският предмет на твоето съзидание.
ЕДИНСТВЕНИЯТ ОБЕКТ НА ТВОЕТО СЪТВОРЯВАНЕ СИ САМИЯТ ТИ. ТВОЕТО СЪСТОЯНИЕ НА СЪЩЕСТВУВАНЕ ИЛИ НАЧИНЪТ, ПО КОЙТО СЕ ЧУВСТВАШ, СА ОБЕКТ НА ТВОЕТО СЪЗИДАНИЕ.
Като търсиш начини да наблюдаваш своето състояние на съществуване, ти по-ясно ще разбереш процеса на сътворяване. Ако целенасочено идентифицираш начина, по който искаш да се чувстваш или да бъдеш, ти много по-ефективно ще постигнеш това, което си дошъл да постигнеш.
Един скулптор не търси вдъхновение в готовата си творба. Когато я завърши, той за кратко се наслаждава на постижението си, преди да продължи със следващата работа. Неговото наслаждение е в самия процес на създаване. Творението му не е самата творба. Той е творец на самия себе си. Той не се стреми да усъвършенства творбата си, той се стреми да усъвършенства себе си. Той е създател на себе си, а не творец на изкуство.
Това е творец, който чрез мисълта си оформя Енергията на Вселената; творец, който се опира на своята Система за напътствие при използването на универсалната енергия; творец, който разполага с абсолютна свободна воля да изживява вдъхновена радост в едно безкрайно пътуване към израстване; творец, който е избрал тази физическа реалност, за да живее, обича, израства; творец, който с всяка своя мисъл, дума, действие работи за това, което е, за самото съществуване; творец, който може да осъзнае ценността на съществуването само когато осмисли собствената си ценност; творец, който е осъзнал, че с избора на мисъл, дума, действие, извикващи положително чувство, разширява положително цялата Вселена; творец, който може да работи като строител, музикант, актьор или обущар и да избере да живее, да се смее, да обича, да бъде най-щастлив човек във всеки момент на живота си.
Наистина ти съществуваш, за да изживееш радостта чрез много преживявания. Ти трябва обаче да търсиш това, което трябва да бъде намерено. Ако първо не поискаш да откриеш радостта, няма как да я намериш, а ако не я намериш, няма как да я дадеш и на другите.
ТОЧНО СЕГА, В ТОЗИ МОМЕНТ, ТИ СИ В СЪСТОЯНИЕ НА СЪТВОРЯВАНЕ. Това не е нещо, за което е нужна подготовка; не е нещо, което се надяваш да направиш един ден; не е нещо, което да отложиш за по-късно, когато уредиш нещата да са по начин, по който искаш да бъдат. Ти си в творчески процес точно сега, в този момент.
Ако в този момент изпитваш положителна или неутрална емоция, или не изпитваш нищо, значи приемаш ясно написаната информация, без да влизаш в конфликт с прочетеното. Ако обаче изпитваш болка или неприятно чувство в резултат на скорошна случка, може да усетиш съпротива. Ние твърдим, че ролята ти на творец ще е много по-успешна, когато си положително настроен в настоящия момент. Понякога не се чувстваш добре и оставаш в това състояние, като предъвкваш всяка подробност от болезнената тема. Ти смяташ, че ще се оправиш, ще се ободриш или ще се придвижиш напред. Това го оставяш за по-късно, а в момента просто искаш да останеш там, където си, и наум отново да прехвърляш всичко. Повечето хора вярват, че ,,отлагат” процеса на сътворяване за момент, когато ще се чувстват по-добре.
НИЕ МИСЛИМ ОБАЧЕ, ЧЕ НЯМА КАК ДА ,, ОТЛОЖИШ” СЪТВОРЯВАНЕТО. Ти правиш това, когато си в състояние на приемане и изпращане на мисли. Емоцията, която чувстваш, е сигналът, който ти разкрива посоката, в която твориш.
Човек обикновено смята, че съзиданието може да изчака, защото си мисли, че твори чрез действия. Затова и когато той реши да изкара деня в пълно бездействие, но погълнат от мисли и чувства, вярва, че творението му е в застой. Това обаче не е така. ГРАДИШ МНОГО ПО- ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ЖИВОТА СИ ЧРЕЗ МИСЪЛТА И СЪПЪТСТВАЩОТО ЧУВСТВО, ОТКОЛКОТО ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЕ.
За нас ,,действие” е свързано с физическо действие или движение. Според нас действието е истински ценно, само когато е подчинено на по-висша цел. Най-съзидателно е действието, вдъхновено от по-висша, съзнателно подбрана цел. Хората най-често не съзнават това и действат без определен по-висш замисъл.
Под ,,по-висш стремеж” имаме предвид намерения, идващи право от Вътрешното ти Същество, от твоето състояние на съществуване – като свобода, израстване, радост. Ако преди да предприемеш действието, спреш за миг и си кажеш: , Дали това ще внесе благодат в съществуването ми?”, винаги ще си наясно дали това възможно действие е подходящо за теб или не.
Когато проумееш, че не действието внася голямата разлика в живота ти, а преобладаващото чувство, тогава ще насочваш действието си в правилната посока. Напълно вярно е, че действието може да окаже влияние на състоянието ти на съществуване. Когато обаче състоянието и чувството, което изпитваш, са безусловните ти центрове на привличане, действието идва на втори план. Много по-благотворно в твоето сътворяване ще бъде, ако първо определиш състоянието, което искаш да постигнеш, после – какво искаш да имаш, и най-накрая – какво действие да предприемеш.
Балансът между твоите желания и очаквания поражда и баланс между мисълта и чувството и той се превръща в привличане. Ако комбинацията от действия, думи и мисли те кара да изпитваш чувство на добруване, значи животът ти протича доста приятно по собствените ти критерии. Ако обаче изпитваш чувства на неувереност, малоценност, разочарование, значи не можеш да очакваш, че нещата в живота ти ще се развиват добре.
Повечето хора първо действат и чак след това позволяват действието да се отрази върху чувството им. И тъй като чувството е точката на привличане, те заключават, че действията им или това, което правят, е повлияло съществено върху живота им. Можеш да се придвижваш много по-леко и по-ефективно в живота, като обръщаш внимание и се съсредоточаваш в това как искаш да се чувстваш в състоянието си на съществуване, а не в действието. А идентифицирането на състоянието на съществуване, което търсиш, ще те вдъхнови за подходящото действие.
НЕ Е ТОЛКОВА ЕФЕКТИВНО ДА ДЕЙСТВАШ, ЗА ДА СЕ ЧУВСТВАШ ДОБРЕ, КОЛКОТО ДА СЕ ЧУВСТВАШ ДОБРЕ, ЗА ДА ДЕЙСТВАШ.
Всяко действие, което предприемаш в негативно състояние на духа, нарушава успеха на съзиданието ти. Всяко твое вдъхновено извършено действие, съсредоточено върху позитивната цел за постигане – свобода, израстване и радост, е в пълна хармония с твоите стремежи.
Когато действаш по принуда и от безизходица, работиш срещу собствения си стремеж към свобода, израстване и радост, независимо дали става въпрос за здраве, богатство, връзки или нещо друго. С други думи, ако ходиш на работа с чувство на недоволство, подтикван само от убеждението, че иначе ще си лишен от средства и ще стане още по- лошо, негативното ти чувство е водещият фактор. От това състояние привличаш нови и но- ви причини за недоволство. Ако обаче тръгнеш първо от желанието за постигане на определено вътрешно състояние, ще определиш желанието си за свобода (а парите са синоним на свободата), за израстване (взаимоотношенията ти с другите винаги позволяват ново разбиране), за радост (ти можеш да я откриеш, когато и където я потърсиш) и ще бъдеш вдъхновен за действия в съзвучие със стремежите ти.
Ти привличаш от състоянието, в което си. Затова насочи усилията си към това да бъдеш и да се чувстваш, както искаш. Нека това е отправната точка за твоите действия. Обратният процес – действие с цел промяна в чувството, не води в правилна посока.
Пример. Обади ни се човек, съкрушен от вестта за смъртта на майка си. Повтаряше: ,,Абрахам, тя не трябваше да умира. Беше напълно здрава. Ходеше три пъти в седмицата на аеробика, взимаше всякакви хранителни добавки и витамини, хранеше се здравословно. Защо се случи така?” Обяснихме му, че майка му е правила всички тези упражнения и другите неща в опит да компенсира дълбокото чувство за недостатъчно добро здраве. Когато действаш от позицията на недостиг или липса, още повече усилваш тази липса.
Не може да не си наблюдавал как тези, които се чувстват несигурни, често действат агресивно. Агресията е вид компенсация на чувството на липса или на неудовлетвореност. Агресията обаче няма как да преодолее тази липса. Напротив, тя усилва още повече усещането за безсилие. А чувството на липса е точката на привличане. Първо трябва да се пробуди чувството за сигурност и тогава ще дойде действието, което ще усили това ново чувство.
Когато усилено искаш нещо, което вярваш, че в момента ти липсва, обикновено предприемаш действия, за да го получиш. На тази основа лежи вроденото ти жела- ние за ценност и напредък. По наши наблюдения обаче често самото действие в отговор да се сдобиеш с това, което ти липсва, отдалечава още повече липсващия обект. Или по-правилно казано: Привличаш липсата на това, което искаш, със самото чувство за липса, което е задвижило процеса.
Сигурно си се сблъсквал в живота си с хора с много ниско самочувствие или самооценка. Поради силното и дълбоко желание за ценност и стойност в собствените им очи, такива хора често си придават важност. Критични са към околните в опит да харесат себе си повече. Поради това желание те търсят недостатъците и в другите. Само че това не ги води там, където искат. Според Закона за привличането критиката привлича нова критика, а в такова състояние човек не се облагородява, не прелива от енергия. Следователно, действията му не само нямат стойност, но и подкопават намерението му да бъде значим.
Пример. Познавате хора, които на всяка цена искат да имат финансов успех, но все не стигат до него. Забелязвайки липсата, тези хора трудно я понасят и започват да се оглеждат за други хора, не постигнали успех, с цел да се почувстват по-силни. Но с това човек само засилва собствената си уязвимост. Вместо да черпи енергия, той се чувства по-безпомощен и по-критичен. Безсилието обаче привлича още безсилие, критичността повече критичност и така успехът се отдалечава.
Пример. Някой иска повече пари. Салдото в сметката му всеки път го потиска. Човекът решава от точката на обезсърчение, че не може така, стига с това безпаричие, вечно няма пари и си намира допълнителна работа. От тази точка, предприемайки действие с цел да поправи погрешната ситуация, той привлича още негативна ситуация. Докато в материален план нещата могат да се по-добрият, животът му няма да се подобри, защото чувството на неудовлетворение ще привлича повече недостиг, а това няма как да се компенсира с действие. Всъщност колкото повече работи, толкова по-обезсърчен ще се чувства той и това ще активизира постоянно чувство на недостиг въпреки усилията за промяна на ситуацията.
Пример. Жена иска да е здрава. Наясно е, че има много болести и е видяла много заболявания в хората около нея. И докато обръща внимание на опасността да се разболее, тя взема твърдото решение да бъде здрава. Това означава, че от точката на отрицателното осъзнаване тя решава, че ще бъде здрава и прави всеки ден физически упражнения, взима хранителни добавки, храни се с най- здравословни храни. Здравето й обаче въпреки това се влошава. Така е, защото предприетите действия имат за цел да компенсират чувството на уязвимост по отношение на здравето. И точката й на привличане идва именно от това чувство.
Искаме да проумееш от тези примери, че ако вършиш нещо с цел да компенсираш чувството за някаква липса, действието ти само ще задълбочи тази липса.
Ако се стремиш от тази негативна позиция да бъдеш нещо, което сам не вярваш, че си, няма как да се превърнеш в това, което искаш. Трябва да имаш вяра. Трябва да усещаш, че имаш сила да привлечеш това. Например трябва да изпиташ чувство, че успяваш, за да привлечеш успех; трябва да изпиташ чувство за просперитет, за да привлечеш парите в живота си; трябва да изпиташ усещането за здраве, за да привличаш повече от него.
Ако 99% от вниманието си насочиш към пробуждане на чувството, което желаеш, и само 1% към вдъхновеното действие, което ще дойде отвътре – ще усетиш мощния поток, който те движи напред, докато ти се радваш на непрестанно добруване.
Пример: Млад човек мечтае за голямо богатство. Като гледа салдото на сметката си, осъзнава, че е далеч от богатството с дребната сума от 1000 лв. Вместо обаче да допусне недостига и разликата между това, което има, и милионите, за които мечтае, той насочва вниманието си към скромната сума, която има. Представя си колко много неща може да си купи с тези пари. Случва се да харчи наум по 40 или 50 пъти на ден тези пари. Като набляга на ценността на тези пари, а не на несъответствието между реалността и мечтите за пари, той изпитва чувство на благополучие. И така привлича възможности и обстоятелства, които превръщат скромни- те му спестявания в големи суми.
Пример: Жена мечтае за здраво и красиво тяло. Като се гледа в огледалото, си дава сметка, че тялото й не само не е красиво, а има и доста килограми отгоре. Вместо да отделя внимание на излишните килограми, тя го насочва към физическите си качества. Тялото й е силно, кожата е гладка и чиста. Дава си сметка, че движенията й са енергични. Като спира вниманието си върху нещата, които и харесват, вместо върху недостатъците, тя се чувства по-привлекателна, и от тази точка привлича собствената си представа за красота.
Сигурно ти се е случвало да се чувстваш зле в кожата си и някой да ти посочи нещо, което да те накара да се вгледаш в себе си. С други думи, много често вниманието на другите задълбочава твоето себеосъзнаване. По този начин взаимоотношенията с тези, които прозират у теб това, което самият ти търсиш, са изключително благотворни. По същия начин обаче мнението на тези, които забелязват у теб не това, което ти би искал да видиш, може да ти окаже разрушително влияние. Обикновено няма как да проумееш, че всъщност тяхната оценка за теб няма нищо общо с теб, а с тяхната собствена самооценка. Затова когато се оценяваш през погледа на околните, често резултатът ти нанася удар по самочувствието.
Съветът ни е да класираш собственото си мнение на върха на пирамидата: да влагаш най-големите усилия в самоанализ с очакването да откриеш прекрасни свои качества; да оставиш чувството ти да те води в живота; това да бъде най-важният аспект в твоята работа. Всемирна истина е, че чувството е точката ти на привличане. От позицията на положителна самооценка ще привлечеш най-желаните неща. Ако харесваш самия себе си, от това състояние ще допуснеш всичко прекрасно да дойде при теб.
Щом откриеш това място на себеприемане, не само привличаш това, което те удовлетворява, но постигаш равновесие и положителна самооценка. Те ти разкриват хубавите страни в околните и по този начин извисяваш и тяхното себеосъзнаване.
Обвиняват ни, че проповядваме себичност, сякаш осъзнаването на собственото аз е нещо негативно. Ние знаем, че всяко твое възприятие е през погледа на Аз-а. Затова няма нищо по-важно от здравословното равновесие в твоята същност. ЧОВЕК, КОЙТО НЕ ИЗПИТВА ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ, НЕ МОЖЕ ДА ДАРИ С ЛЮБОВ И ОКОЛНИТЕ; човек, който е нещастен, няма как да зарадва другите – просто не можеш да дадеш на другите това, което не притежаваш.
Ти излъчваш и разпространяваш вибрация, когато чувстваш. И чрез това излъчване навън привличаш към себе си и въздействаш на света и на цялата Вселена.
Тези два аспекта – физически и Нефизически, се определят от твоето чувство.
Ако не си съгласен с идеята, че действията не са толкова съществени, колкото си смятал, това се дължи на чисто физическия ти мироглед. През целия си живот на индивид ти живееш с това убеждение, като безусловно вярваш, че чрез сетивата си възприемаш всичко, което е важно за съществуването ти. От тази материална гледна точка е съвсем логично да мислиш, че действията имат водеща роля в живота ти, в постиженията и съзиданието ти. Ако отбележиш успехите и провалите в живота си досега, правиш пряка връзка между успеха и действието. Не си единственият, който преценява по този начин активността. Такива са възгледите на тези преди теб и тези около теб.
Ако обаче върнеш лентата назад и анализираш сегашното състояние, и ако разгледаш действието не само като причина за успеха или провала ти, а и го свържеш с начина, по който си се чувствал тогава, ще разбереш силата на нашето послание. А то е, че чувството ти по- казва централната ти точка на привличане и ако действията ти не са в хармония с чувството ти, то те не са нито съзидателни, нито имат силата да променят ситуацията. Ако например се чувстваш некадърник и неудачник, сравнявайки се с хора, постигнали материален успех и високо положение в обществото, няма сила на света, която да компенсира чувството ти за малоценност. По тази причина и толкова често попадаш на хора, които се борят със зъби и нокти, работят неуморно, губят дълги часове в труд и пак не постигат напредък, докато други, които привидно не вършат почти ни- що, се придвижват напред почти без усилие.
Действието, което е вдъхновено от твоето позитивно осъзнаване на това, което искаш, е винаги действие, изпълнено с радост. Действие, вдъхновено от отрицателното усещане за липса, никога не носи удовлетворение.
И в двата случая физическото действие е налице. Разликата обаче в резултата е огромна. Огромна е и разликата в радостното отношение. Няма как да има щастлив завършек на нещастно пътуване. Просто е в противовес със Закона за привличането.
Наблюдаваме как хората се стараят непрестанно да мотивират околните. Без съмнение си го забелязал и ти, защото те те заобикалят. Работодателите се опитват да мотивират служителите си, родителите – децата си, учителите – учениците си, продавачите – клиентите си. В повечето случаи първо ти поднасят негативния сценарий, а после очакват от теб да направиш нещо, за да го предотвратиш. Шефът ти поставя задачи и срокове. Убеждението ти е, че ако не ги изпълниш, ще те изхвърлят от работа. Така че ти вършиш нещата не заради ентусиазма, израстването или постижението, а защото, ако не го направиш, ще те уволнят. Ако те уволнят, ще останеш без пари. Ако останеш без пари, ще те нападнат кредиторите или семейството ти ще страда. И така в прогресия нишката се заплита и те води към усещането, че си в капан, че си обречен и провален. И тогава действаш, наистина го правиш. Иначе ще се стигне до гореспоменатите безкрайни изпитания. Но ти действаш от безизходица.
Родителите ти имат особена жизнена философия. Това е нещо средно между убежденията на техните родители и личния им опит. В повечето случаи разликата не е чувствителна, защото родителите им са посели семенцата на очакванията си, с които живеят в момента. Щом ти влезеш в живота им, те прехвърлят и върху теб своята философия. Те имат очаквания за поведението ти и ти отрано разбираш какви са те.
Родителите ти не проумяват, че дълбоко в теб се крие силен копнеж към хармония. Най-често си мислят, че ако те оставят да се оправяш сам, няма да се справиш, няма да откриеш правилната посока. Така че в намерението си да те предпазят от това, което смятат за погрешно, неправилно, вредно, те искат да ти дадат наставления и правила за поведение. Ако нарушиш някое пра- вило, получаваш негативна оценка. Родителите ти се ядосват, разочароват се и могат дори да ти наложат сериозно наказание.
И така ти моделираш действията си съобразно правилата или гледаш поне привидно те да са в техните рамки. Това е продиктувано не от копнежа ти към хармония, а от съзнанието за негативните последици, в случай че не следваш правилата. Тогава действаш, наистина го правиш, но не от точката на радостно изживяване.
Образователната система е въвела стандарти след задълбочени проучвания, анализи, заключения, по които те оценява. ,,Ето ги правилата на поведение, от теб се очаква да ги следваш.” И макар да гориш от желание за развитие и учение и да можеш да приемеш тази среда като прекрасно средство за утоляване на жаждата ти за знания, обикновено някак си губиш поглед върху нещата. Вместо това си впримчен в система, която ти повтаря: ,,Ако не направиш това, ще получиш наказание. Ако не направиш това, няма да завършиш. Ако не направиш това, няма да успееш.” Така че отрано губиш младежкия си дух за вълнуващи приключения и израстване и действаш, подтикван не от естествения си стремеж към свобода и израстване, а от осъзнаването на негативните последици, ако откажеш да се подчиниш.
Търговец разполага с нещо, което иска да ти продаде. Знае колко струва продуктът. Той обаче не смята, че и ти знаеш. Затова полага всякакви усилия да те убеди колко ужасно ще бъде за теб, ако не купиш този продукт. И в един момент ти го купуваш, не защото осъзнаваш ценността му, а защото искаш да компенсираш липсата, посочена ти от продавача.
Можем да изпишем много страници с такива примери кой как действа или по-скоро как реагира при някакъв дефицит. Тези примери илюстрират действията ти, продиктувани от околните. Съществуват и редица случаи, когато действаш в отговор на собственото си чувство за липса.
Грубияните обикновено страдат от остра липса на положителна самооценка. Изпитват слабост и безсилие в моменти, когато искат да са силни и решителни. От тази негативна точка гледат да компенсират с действия чувството си за слабост. Фактически, всяка война се подпалва от лидер, който компенсира по този начин обзелото го чувство за малоценност.
Не си ли забелязал, че често пъти привидно най-уверените всъщност са най-несигурни в себе си? Те се стремят да компенсират с действия чувството си за недостатъчност, но това не ги кара да се чувстват по-добре. Има хиляди примери за властни бащи и съпрузи, които искат да контролират живота на семействата си. В тези случаи зад фасадата на властолюбието се крие несигурен човек, изпълнен с противоречиви чувства. Властолюбието му обаче не го прави по-силен вътрешно, защото това противоречи на Закона за привличането. Когато действаш от негативна позиция или от чувство за недостатъчност, усилваш още повече степента на недостатъчност.
В душата на хулигана от училище, на властния баща, на лидера, който воюва срещу цели народи, се крие желание за осъзнаване и усещане на собствената сила и изваждането й наяве. Този тип хора не са открили друг начин да се докажат и вярват, че властването върху по- слаби ще им помогне да усетят силата си. Всъщност такива хора само засилват усещането си за недостатъчна сила и цял живот са изпълнени с грубост, жажда за власт и подстрекават към войни.
Всъщност тези хора вече разполагат със силата и енергията, които отчаяно желаят, защото чувството им за слабост е само една илюзия. Те са продукт на среда, в която критиката измества окуражаването, разрушаването замества изграждането. Такива хора са продукт на масово разпространеното усещане за несигурност сред хората, което се насажда почти във всеки, който е в допир с тази среда. Често това е плод на отношението на родители или учители, които в собствената си неувереност искат да наложат върху него позицията си на мнима сила. Контролът не носи усещане за вътрешна сила, но по този начин усещането за несигурност и желание за контрол се прехвърля върху околните и оттам по веригата нататък.
Притежаваш дълбокото вътрешно желание да се чувстваш добре и сигурно, да имаш успех и да се чувстваш силен. Единственото, което ти пречи да твориш в тази посока, е безспорно вниманието ти към липсата на тези фактори. Причината тези желания да са толкова силни е вътрешното ти убеждение, идващо от по-широката ти перспектива, че си добре, на сигурно място, че имаш успех и достатъчно сила.
ПРОТИВНО НА УБЕЖДЕНИЯТА ТИ НЯМА НУЖДА ДА ДОКАЗВАШ СВОЕТО ДОБРУВАНЕ, СИГУРНОСТ, УСПЕХ ИЛИ СИЛА. Всъщност най-често усилията ти да се докажеш имат обратен ефект и намаляват стойността си. Вътрешната ти Същност е наясно, че си добър и защитен, имаш успехи и си силен. Всичко друго е илюзорно – илюзии във физически план, породени от физическите ти мисли и убеждения.
Трудно е да приемеш на фона на всички ужасяващи симптоми и последици, че болестите, от които страдат хората, са плод на илюзия. Хората трудно проумяват, че бедността, несигурността, нещастните връзки, целият световен ред всъщност са илюзорни. За да сме наясно обаче какво означава илюзорен, трябва да погледнем нещата от по-широк ъгъл.
Когато единствената перспектива, която имаш за себе си, е от чисто физически план, и като осъзнаваш себе си в плът и кръв, целият ти подход към живота е основан на действието. От тази ограничена перспектива ти се струва, че физическите действия са най-важни.
Това, което не проумяваш е, че самото материализиране на чувството ти за безсилие е твое дело и това означава, че не си безсилен, а напротив – имаш силата да предизвикаш това.
Например. Забелязваш проявление на някаква болест Насочваш вниманието си върху това, Негативната емоция се засилва и съответно и състоянието ти се влошава.
Когато си в състояние да се върнеш в по-дълбокото си Аз и да осъзнаеш, че си нещо повече от физическа обвивка и че това друго Аз е свидетел на живота ти, но от ъгъл, много по-различен – по-широк и по-възвишен, от материалния, значи вече си поел по пътя на себепознанието.
Тогава разбираш, че освен плът и кръв има и нещо друго. Откриваш, че притежаваш Съзидателна енергия. Нещо повече – откриваш, че физическото ти тяло откликва на потока Съзидателна енергия в теб и че можеш да я направляваш и си неин ръководител. Тогава проумяваш, че тялото ти, околната среда. всичко във физическото ти измерение, се привлича или отблъсква от теб в зависимост от използването на Съзидателната ти енергия.
И в търсенето си ще усетиш, че използваш или оформяш Съзидателната си енергия чрез съзнателна мисъл. Тогава вместо уязвимост пред този огромен свят ще прозреш пълния контрол, с който можеш да влияеш на живота си.
Вместо да бъдеш жертва на болестта, ще знаеш, че това не е нищо повече от твоя поглед или начин на използване на Съзидателната ти енергия. Защото ти буквално извикваш с мислите си реалността.
Постепенно ще разбереш, че макар и физическата реалност да изглежда направо внушителна и всички да й отдават огромно значение, в голямата си част тя е илюзорна и се случва само на физическо ниво.
Чувството за уязвимост и подхранването на лоши мисли е причина да се случват лошите неща в живота. Това чувство пресъздава условията за материализирането на лошите неща. И ти като човешко същество наблягаш на миналите неприятни събития. Трупаш тези обстоятелства и ги използваш в своя вреда, като подхранваш негативните си очаквания. Ако вместо това обърнеш внимание на действителните причини за неприятните събития – мислите и чувствата си към отрицателните очаквания, тогава доказателствата няма да бъдат на такава широка основа. Ще разглеждаш ситуациите само като физическо проявление на мисълта ти, а не като голяма заплаха, както са ти се стрували преди това.
Когато прозреш същността на неприятните изживявания – като временно обстоятелство, предизвикано, привлечено и изживяно от теб, можеш да ги пуснеш обратно през същата врата, от която са дошли. А това е вратата на мисълта и чувството ти. Промени мисленето си и чувството ти също ще се промени, а с него и обстоятелството.
От погледа на физическата ти активност физическата реалност има много по-голяма тежест за теб, отколкото заслужава, защото всъщност реалността се гради от мислите ти. Промени мисълта си и реалността също ще се промени.
Дори и най-страшната болест ще изчезне, когато изобщо не й обръщаш внимание. Привлякъл си я чрез мисъл и чувство и можеш да я отхвърлиш, като се освободиш от мислите и чувствата си, свързани с нея. Трудно е да не мислиш за нищо, но е по-лесно да мислиш за нещо друго.
Когато насочваш вниманието си към хармоничните страни на желанието си, ти не обръщаш внимание на страните, които не са в хармония с него. Представи си един вълшебен град. Много малък- около 15 кв. км, пълен с чудно красиви и интересни места. Широки улици водят право към желаното от теб място. Навсякъде има достатъчно места за паркиране. Едно-единствено несъвършенство има този град – има дупка на улица Х.
Логиката ти подсказва, че едва ли някой би забелязал малката дупка, след като всичко останало е толко ва прекрасно. Нашите наблюдения върху хората обаче показват, че те не само забелязват дупката, но и й отделят несъразмерно голямо внимание. Гледат я, оплакват се, пишат жалби, обсъждат я с приятели – докато темата за малката дупка на улица Х буквално не обсеби целия град.
Жена отива на лекар за годишен профилактичен медицински преглед. Лекарят следи състоянието й от години. На последния преглед открива малка бучка. Жената обръща внимание на думите на лекаря. Вече обаче не забелязва интересните и красиви места около себе си, изрядно оформените пътни артерии. Вместо това при лекарското напомняне спира упорито вниманието си върху дупката.
От нашата по-широка перспектива ние виждаме тенденцията и осъзнаваме силата на тази огромна липса на равновесие. Ние знаем, че жената е много повече добре, отколкото зле. Засиленото й внимание към проблема засилва и негативното и състояние.
Във всички области на живота ти има неща, които са в хармония с намеренията ти, и други, които не са. ВСЯКО НЕЩО ИМА СВОИТЕ ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ.
Като спираш вниманието си върху някоя отрицателна страна, Вътрешната ти Същност автоматично откликва с негативно чувство, защото по този начин ти оказваш съпротива на нещо, което искаш, или което е положително. Чрез мисъл ти привличаш отрицателните страни по- близо в изживяването си. По силата на навика не спираш да насочваш вниманието си към тях, докато не се появи истинското физическо проявление – нещо осезаемо и близко. Тогава си казваш: ,,Ето на, погледни физическото доказателство! Голямо и осезаемо, не мога да го отрека!” Ние бихме казали: ,,Не се и опитвай да го отричаш, защото така пак му оказваш внимание, а с това го привличаш. Вместо това не го забелязвай. Насочи вниманието си в друга посока. Отдели се от това неприятно обстоятелство и то ще напусне живота ти. Такъв е Законът!”
Ти обръщаш прекалено много внимание върху физическото проявление и му определяш централна роля в живота си. По този начин не поставяш ударението върху най-важното.
Физическото доказателство е дошло от твоята мисъл и чувство. Затова наблегни върху своите мисли и чувства. Когато изпитваш негативна емоция, значи мислиш за нещо, което не искаш или за липса на нещо, което искаш. ТИ СИ В ПРОЦЕС НА СЪТВОРЯВАНЕ НА ФИЗИЧЕСКО ПРОЯВЛЕНИЕ.
Колко често си казваш: ,,Знаех си, че така ще стане”? И наистина е така – знаел си, защото, каквото мислиш, това чувстваш, а каквото чувстваш – това твориш. Задачата ти като съзнателен творец не е да действаш или да правиш. Не е да се движиш напред и назад във физически план. Задачата ти е да разпознаеш и да поддържаш балансирано състояние на добруване. Задачата ти е да откриеш чувството на щастие, въодушевление, любов, мир, ентусиазъм, ликуване, благоденствие… и целенасочено да се задържиш в това състояние.
В състояние на добруване ти си в точката, от която привличаш нови проявления на добруването. А после, като се чувстваш така, ти излъчваш това чувство и за благото на другите.
