Джери: Днес лежах на една скала на плажа в състояние на пълен екстаз. Усещах упойващия мирис на океана и водораслите. Сякаш се издигах над скалата. Слънцето ме галеше, усещах лекия бриз по тялото си, отпуснах се напълно без никакви мисли в главата – само тези чудесни усещания. И тогава си казах: ,,Мили Боже, човек може да не мръдне оттук.” И после: ,,Добре, обаче така не върша нищо добро.” И тогава си помислих: ,,Абрахам споменаваха, че вършим много повече добро чрез личен пример, а не чрез думи.” И ми дойде наум, че: ,, Какъв по-добър пример от щастието, което изпитвам точно сега.” Но след това си казах: , Хубаво, обаче никой няма и представа колко съм щастлив в момента, защото в момента съм сам.

    И тогава си спомних. Когато бях на девет години, лекарят беше казал, че вероятно няма да изкарам зимата, макар че бях оцелял предишната зима с майка си в малка барака, понеже цялата ни къща беше изгоряла. И си спомням, че се обърнах към Бог: ,,Ако ми помогнеш да преживея тази зима, ще работя за прослава на твоето име.” И после започнах да се чудя какво точно трябва да работя, не знаех и към коя църква да отида, защото всяка църква, към която се присъединявах, не се ползваше с добро име сред останалите. И така и не можех да намеря църква, която да се ползва с одобрението на останалите. Обикалях от църква на църква в търсене къде да върша Божието дело. А не ми се искаше да основавам собствена църква. Тогава си казах: ,,Може би мога да работя в името на Бога, като помагам на хората да се облагородяват и издигат, като ги карам да се чувстват по- щастливи и по-добри в собственото си тяло, в собствения си живот…

     И ето сега, връщайки се при вас, вие твърдите, че не е задължително да вършим някаква работа, че ако изпитваме радост и щастие, това е достатъчно за… за всички същества в цялата Вселена. Може ли да поясните това объркване, което ме обзе днес на скалата?

    Абрахам: Като физически същества гледате през призмата на физическите сетива и си мислите, че действието е това, което е от значение. И вярвате, че постиженията се дължат на делата ви. Ние твърдо искаме да ви убедим, че творите с помощта на мисълта си и съпътстващото я чувство.

Ако започнеш като физическо същество целенасочено и методично да изравняваш мисълта си в посоката на това, което желаеш, като внимателно обмисляш какво точно искаш, и веднъж решил, насочиш вниманието си изцяло към това, ще ти стане ясно, че частта с действието съвсем не с основният двигател на процеса.

   САМОТО ДЕЙСТВИЕ Е НАЧИН ДА СЕ РАДВАШ НА ТОВА, КОЕТО МАТЕРИАЛИЗИРАШ ЧРЕЗ МИСЪЛТА СИ.

    Ако успеем тази вечер да те накараме да осъзнаеш, че ползата от развитието на мисловното ти място на действие е много по-ценно за Вселената и това, което Е – от обединените действия на голяма част от хората през целия им живот, може би ще схванеш какво имаме предвид. Само ако можеш да разбереш, че със своята готовност да добавиш мисълта си към общото съзидание и с желанието си да имаш и съответстващото чувство, вече си отишъл много по-напред в съзиданието си от всички действия, които би отделил за това. И тогава разбираш за какво става въпрос.

     При всяка мисъл ти изпитваш чувство. Винаги. А като чувстваш, излъчваш вибрация. Ти знаеш това. Ако се изплашиш от куче, то усеща това и може да те ухапе. Ако си ядосан на детето си, но все още му говориш със спокоен тон, то разбира, че нещата не вървят на добре. Всеки получава сигнали на нива, различни от езиковите. И така, като мислиш, ти чувстваш. А като чувстваш, излъчваш вибрация, а това променя нещата. Затова и когато лежиш на скалата, потопен във великолепието на тази позитивна Енергия, ти извисяваш цялото си Съществуване. И всеки, който има същия стремеж, вече има достъп до това, което ти чувстваш. Естер обича да казва: ,, Толкова бях щастлива да минавам покрай къщата на Джери само защото знаех, че в тази къща има щастие.” И хората, които са далеч от теб или никога няма да те видят, черпят от твоето прекрасно преживяване, сякаш са до теб в момента на твоята радост. Случвало ти се е да извикаш в съзнанието си образи на различни хора и да изпиташ положително или отрицателно чувство, нали? А знаеш ли, че това няма нищо общо с техните думи или действия? Има общо най-вече с техните мисли и чувства. Затова искаме да ти кажем: ,Не подценявай собствената си значимост.

    Много хора биха казали: ,, Абрахам, та вие ни учите на безделие”.

     А ние отвръщаме: ,,Ни най-малко, учим ви как да действате по най-въздействащ начин.”

    А те отново твърдят: ,,Значи ни учите на егоизъм.” ,

   „Ами да, така е. Ако не обичаш себе си толкова, че да се направиш щастлив, значи просто не можеш да предложиш нищо ценно на света около себе си.” Така мислим ние. Всеки път, когато излъчиш нещо различно и по-ниско от щастие, вървиш срещу собственото си намерение и съответно работиш във вреда на това, за което работим НИЕ. Ние искаме само да те извисим и да донесем радост. Всеки път, когато изпитваш нещо различно от това усещане, ти го излъчваш във Вселената.

     Това е причината за съществуването на животните. Една от главните причини те да са тук не са месото или яйцата им. Те са същински екстракт на вътрешния свят и затова са изпълнени предимно и най-вече, независимо от човешките влияния върху тях, с радост и излъчват добронамереност. Така те добавят баланс в твоята Вселена.

    Изобщо не твърдим, че действията нямат стойност. Искаме само да подчертаем, че повечето действия, кои- то срещаме, не са в хармония с по-висшите цели. Хората действат най-често от негативна позиция вместо с положителна нагласа. Повечето действия те нараняват, вместо да те стимулират. Като четем различни изследвания и ви слушаме, оставаме с впечатлението, че много от вас не са щастливи в работата си. А тя отнема голяма част от времето ви. А когато не сте на работа, вие пак мислите и говорите за нея. И СПОРЕД НАШИТЕ НАБЛЮДЕНИЯ МНОГО ХОРА ГЛЕДАТ ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЯТА СИ ДА КОМПЕНСИРАТ НЕПРАВИЛНО ЗАЛОЖЕНИТЕ МИСЛИ.

Въпрос: Добре, добре… Значи при много хора може да е така. Аз искам обаче да кажем нещо по-конкретно… И аз като Джери… Разбирам, че и той иска да разшири дискусията и продължава да задава въпроса си под различна форма. Вие продължавате да повтаряте: спокойно, чувствай се добре и все в този ред на мисли. Макар ида възприемам това до едно ниво, очевидно не мога да обхвана всичко и не разбирам как щастието на отделен човек може да повлияе на цялата Вселена. От друга страна обаче, мога да приема, че действията на даден човек могат да окажат огромно влияние. Затова леко се обърквам. Струва ми се, че се обръщате към Джери, който все пак е голям човек и ще постъпи, както намери за добре. Вие обаче сякаш му казвате: ,,Спокойно, не се притеснявай, просто си стой там на скалата на слънце и се наслаждавай…” и т.н.

Абрахам: Ами нали чухте, че докато е стоял на скалата, си мислел: ,,И разбрах, че търся израстване.” С други думи, понеже е заложена тази триада цели радост, свобода и израстване, няма как да лежиш много дълго на скалата, защото просто в един момент си казваш, че искаш да се изправиш и да свършиш нещо именно поради този стремеж към развитие.

    Искаме да наблегнем и да подчертаем дебело, че именно когато се чувстваш добре, великите вдъхновения се спускат към теб и те водят към най-прекрасен и щастлив завършек. И затова, да, ,,грей се на слънце”. Ако той поиска да чуе от нас: ,,Хайде, стига си лежал там. Време е да станеш и да направиш това и това.”, за нас няма проблем, защото имаме ясната визия какво следва, но просто не искаме да потушим творческия му порив. Кога изпитваш по-голямо удоволствие – когато работиш за други и изпълняваш задачи, които някой ти е възложил, или когато действаш по свой творчески импулс? Затова и ние разбираме, че при него вдъхновението идва от потапянето в слънчевите лъчи и че то ще осмисли всички- те му намерения. Много лесно можеш да се втурнеш към действията. Например някой идва при теб и ти казва: ,,От достоверен източник знам, че тази събота ще има земетресение. Учените са го регистрирали по уреди- те си. Физиците са го разпознали по звездите. И да… Мадам еди коя си го е видяла в кристалната си топка. Напълно различни източници те информират какво ще се случи.” Ти поемаш тази информация и понеже се тревожиш за физическото си оцеляване, събираш всичко в най-големия куфар и изчезваш. Ето, удовлетворил си едно намерение. Ако преди това обаче си определил чрез вътрешния си усет какво искаш и как да използваш Системата си за ръководство, няма да се втурваш през глава да бягаш. Ето за това става въпрос.