Въпрос: Преди малко като говорехте за разните неща, които не са наша работа, и да не се бъркаме там, защо- то не отговаряме за целия свят, а също и че като отделяш внимание на нещо, го умножаваш още повече… Сетих се за проблема с околната среда и дупката в озоновия слой. Не сме ли ние отговорни да накараме другите да променят някои неща в навиците си, за да не унищожим тази планета и околната среда?

Абрахам: Не можете да унищожите планетата. Колкото и да се стараете, няма да можете. Много по-разрушителни сили преди вас са правили опити.

    От нивото на вашия творчески потенциал нямате способностите и никога няма да разполагате с тях, за да унищожите планетата си. Как гледаш на това?

 Въпрос: А ако някой пусне 20 водородни бомби? Абрахам: Е, не казваме, че нямате способности да опропастите донякъде нещата. Но вие не можете да унищожите планетата. Вулканите изригват, унищожават територии и дават път на нещо по-добро. Земята непрестанно сменя обвивката си. Случват се всякакви явления… Планетата Земя сама по себе си е живо същество, което също търси баланса си. А вие сте като малки бълхи по козината на голямо куче. Просто не сте достатъчно, за да сътворите големи неприятности. (Смях.). Така че спокойно.

Въпрос: Ами, лично аз за себе си мога да кажа, че съм израснал в среда, в която ни учеха, че е наш дълг да вършим добро, да помагаме на другите, да защитаваме по-слабите. Звуча като Джери. А вие сега казвате, забрави всичко това, така ли?

Абрахам: Не казваме това. Казваме, че всички тези намерения те вдъхновяват и подтикват към действие, но че навлизаш в чужда територия, ако искаш да убеждаваш другите да не правят това или онова.

    Изобщо не твърдим, че няма смисъл от каузи, от убеждения и принципи. Естествено, че това е сред най-прекрасните качества на физическия живот. Ти обитаваш среда заедно с много други като теб и искаш да упражняваш силата си на влияние. А в каква посока искаш да насочиш влиянието си? Към състояние на радост.

   Искаме да осъзнаеш, че има безкрайно много източници на радост. ЕДНА ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ЗАБЛУДИ НА ХОРАТА Е, ЧЕ ИСКАТ ДА ТИ ДИКТУВАТ КАК ДА СЕ ДЪРЖИШ, ЗА ДА ТЕ РЪКОВОДЯТ КЪМ ТВОЕТО СЪСТОЯНИЕ НА РАДОСТ. Те не схващат, че в опита си да определят поведението ти, нарушават свободата ти, защото ти си тук, за да взимаш решенията си самостоятелно.

      Голяма част от хората, които държат речи за подобряване на екологията или за състоянието на околната среда, го правят – подчертаваме това дебело – го правят, за да подкрепят собствените си намерения. По този начин те включват и теб, въвличат те в целите си, защото така имат по-лесен достъп до пари. Ако искаха да са полезни на екологията, ще си представят по-скоро как искат да изглежда околната среда, а не да харчат толкова много средства и внимание за това, което е лошо. Ако хората, които желаят мир, визуализират идеята за мир, вместо да водят кампании срещу войната, ще допринесат много повече за установяването му. Повечето хора обаче вървят сами срещу себе си. Лекарите, които претендират, че помагат за поддържане на доброто здраве, със съобщенията си за поява на дадена болест създават предпоставки за възникването на болести повече от всички вас, взети заедно. Чрез мощното въздействие на телевизионните им изявления, с които те заливат от синия екран, за всякакви опасности за физическото ти оцеляване, за твоята уязвимост, с плашещи данни от статистиката, те ти насаждат чувството за опасност от всевъзможни болести. Въпреки че част от лекарите ще отрекат това и ще заявят, че искат да помагат на хората, ние твърдим, че резултатите противоречат на твърденията им. Колкото повече се говори за рака, толкова повече хора ще заболяват от тази болест. Колкото повече данни излизат за СПИН, толкова повече ще се разпространява болестта. Колкото повече се говори за човешката физическа уязвимост, толкова повече човек ще се чувства още по-уязвим.

     Така че ако искаш да упражниш влияние върху света за достигане на висшата цел, какъв ще е идеалът, към който се стремиш? Прекрасна къща? Хубава кола? Хармонична връзка? Чудесна земна атмосфера? Или състояние на Добруване?

      ВИСШИЯТ ИДЕАЛ В УСЕЩАНЕТО ЗА РАДОСТ. Разбира се, всички тези изброени неща усилват радостта, но човек не може да се приведе в подобно състояние, като критикува и съзира недостатъците в нещата. Следиш мисълта ни, нали?

Въпрос: Да, но ми се струва, че долавям, че според вас човек може да накара лошите неща да изчезнат, като се преструва, че ги няма.

Абрахам: Може. Сега очакваме да кажеш нещо от сорта, че те караме да си заравяш главата в пясъка. А истината е такава. Вие не обитавате само един свят. Споделяте пространството и творите индивидуално в толкова различни светове, колкото са и хората.

    Физическата ти среда е обект на лично възприемане. Помисли върху това. Как например лично на теб ти влияе изтъняването на озоновия слой? Искаме да ни кажеш по какъв начин това намира отражение в живота ти? Доматите не са толкова червени? Загарът на кожа та ти е различен? Как? Става въпрос конкретно за личния ти опит. Не говорим за опита ти чрез по-фини възприятия, където влиянията и манипулирането от тези които искат да те привлекат на своя страна, е много по-силно. Искаме да разберем как се отразява озоновия слой на живота ти?

Въпрос: Никак.

Абрахам: Нещо повече, искаме да ти стане ясно, че озоновият слой не се ,,влошава”. Това е все едно да разправяш на малко дете какви ужасни неща ще го сполетят- че ще порасне, че ще се промени, че ще става все по- голямо и по-голямо, че ще настъпят изменения в тялото му. И като описваш етапите от човешкото развитие на едно малко дете, можеш направо да го ужасиш, не ели така? Тогава защо трябва да ужасяваш себе си с еволюцията на Земята? Остави я просто на естествения и ход на развитие, на търсенето на баланс. Вместо това впрегни ума си да мисли защо ти си тук на този свят. Отговорът е: защото трябва да твориш живота си чрез насочване на мисълта си във вярната посока.

       Връщаме се пак към лошите. Повечето хора преминават през етапи, когато в началото светът изглежда толкова подреден, малък и уютен, защото ти си фокуси- ран само върху това, което е кутията с играчките ти. После обаче порастваш и твоят свят се разширява. За- почват да ти казват кое е погрешно, да те сравняват с другите. Ти се усещаш все по-несигурен и незащитен в света, който обитаваш. После погледът ти се разширя- ва още и още. Ходиш на училище. Забелязваш, че сандвичите на твоя приятел са различни от твоите. Виждаш как едно момче дърпа косите на едно момиче, а то- ва е лошо и т.н.

       Започнеш ли да сравняваш моделите на поведение и сам да си подложен на сравнения, тръгваш да правиш преценки за това кое е добро и кое зло, кое е правилно и кое не. А НИЕ ИСКАМЕ ДА РАЗБЕРЕШ, ЧЕ ВСИЧКО Е ПРАВИЛНО. ТОВА ОБАЧЕ НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ТРЯБВА ДА ПРЕМИНЕШ ПРЕЗ ВСИЧКО.

       Нека отново разгледаме Вселената като една добре заредена кухня. Ти си решил да правиш днес ябълков сладкиш. Разбъркваш брашното, ябълките, ванилията, канелата, мазнината – получава се превъзходен пай. Точно както си го искал. И решаваш, че това е нещо толко- ва вкусно, че вече не искаш нищо друго. И от твоя гледна точка всички останали продукти в тази кухня вече са ненужни. Виждаш обаче, че някой протяга ръка към доматения сос. ,,Колко погрешно – си казваш. – Той иска нещо, което е абсолютно непотребно.” После обединяваш няколко души в група, организираш кампания и решавате, че доматеният сос ще бъде изхвърлен от кухня- та, защото вие нямате нужда от него, а следователно и на никой друг не му трябва.

     Трудно ти с да оприличиш доматения сос на ситуацията с войната, защото според теб всеки би трябвало да иска мир, а не война. Ти обаче не можем да видиш света през чуждите очи. И затова не можеш да го проумееш.

    С абсолютна сигурност можем да ти заявим, че политиците отдават много по-голямо значение на война- та, отколкото на мира, независимо какво разправят. За тях е най-важна икономиката – тя ги крепи. Затова не се заблуждавай от приказките на другите – не знаеш какви са причините за действията им.

    Дали успяваме да те убедим колко е безпредметно да искаш да оправиш целия свят? Животът не стига човек да разбере причините за нещата, какво остава да е от особена полза за тях. Единственото, което ще постигнеш, е, че ще се превърнеш в невротизирано същество, което вижда лошото тук, и тук, и тук и накрая, на смъртното си легло, си казва: ,,Не мога да търпя всички тези хора. Толкова са много и са толкова безмозъчни.”

     А можеш да се наслаждаваш на най-блаженото прекрасно физическо изживяване, което надминава всичките ти очаквания само ако спреш вниманието си върху красотата в живота си. И ако виждаш това, което искаш да видиш – красивата пеперуда, усмивката на малкото дете, приятелството… Като се насочиш към това, КОЕТО ИСКАШ, И ИЗПИТАШ ЧУВСТВО НА НАСЛАДА, КАТО МАГНИТ ПРИВЛИЧАШ ОЩЕ ПРИЯТНИ ИЗЖИВЯВАНИЯ В ЖИВОТА СИ.

      Наблюдаваме нашите приятели Джери и Естер в щастливо пътуване от място на място. Хората около тях смятат, че те живеят в някаква приказна страна, напълно лишена от реалност. Добре. А КАКВО ВСЪЩНОСТ Е РЕАЛНОСТТА? ТВОЯТА РЕАЛНОСТ Е ЕДИНСТВЕНО ТВОЯТА ПЕРСПЕКТИВА ЗА НЕЩАТА, КАКВИТО СА.

       Като група същества, събрани тази вечер, вие имате общо изживяване. Но ние ви даваме думата си, че това далеч не е едно и също изживяване, защото това, което споделяте тази вечер, е различно за всеки. То зависи от индивидуалните убеждения и намерения.

     И сега например, като си тръгнете тази вечер и Майкъл напише за случилото се, и Ричард опише случи- лото се и т.н., всеки ще е описал по съвсем различен на- чин събитията от тази вечер. Външният наблюдател дори няма да разбере, че всички са били на едно и също място. А като тръгнат да разказват на хората, нещата ще стават още по-различни.

        Всички тези различни гледни точки са нещо прекрасно, защото ако имаше само една, на Земята щеше да има само едно същество. Ако едно-единствено мнение вършеше работа, ако това беше целта, всички вие нямаше да сте тук.

         ВАЖЕН Е БАЛАНСЪТ, СЪВЪРШЕНИЯТ БАЛАНС НА ОТДЕЛНИТЕ РАЗЛИЧИЯ В ТОВА ПРЕКРАСНО ИЗМЕРЕНИЕ. ЗАЩОТО ТОЗИ БАЛАНС ПРАВИ НЕЩАТА ТОЛКОВА НЕВЕРОЯТНИ.

      Нима не изпитваш лекота, че не трябва ти да оправяш света? Не се ли чувстваш по-свободен, като знаеш, че ,не е твоя работа да правиш това”? Не ти ли става приятно, като чуваш от нас: ,,Ако искаш, опитай да оправиш нещата. Давай! Дай всичко от себе си!”

    Обсъждай нещата, които са от значение за теб. Въздействай на това, което искаш да промениш. Но го прави от състояние на радост, а не на безсилие.

    Когато се опитваш да оправиш всичко, обикновено чувстваш повече безсилие, отколкото радост. Затова и ти казахме (към Джери), че излегнат там на скалата, с чувство на радост, вършиш нещо много по-ценно от онзи, който раздава брошури и иска да убеди хората колко е велика войната, която водите, защото той засилва липсата на хармония, докато ти усещаш хармонията, и следователно й въздействаш. Разбираш, нали?