“Ново начало”, Когато се чувстваш не на място

Участник: Не знам какво ме тегли все назад.

Абрахам: Към какво те тегли?

Участник: Ами и аз не знам. Ще ми се да чувствам по-силна принадлежност към това място.

Абрахам: Към планетата ли?

Участник: Да. Ще ми се да ми с приятно, че живея тук, на този свят.

Абрахам: Да, приятелю, това е често срещано явление сред хората на Земята. Има хора, които са физическо съответствие на семейство Нефизически учители, какъвто е например случаят с Абрахам. Това са издигнати същества, които съзнават своята енергия. От време на време те се чувстват сковани в битието на този свят. Това е все едно да си орел, който кръжи високо в небето. Хващат те, подрязват ти крилата и ти казват, че може и да си орел, но орлите тук не летят. Така че ти започваш да ходиш по земята, като си спомняш какво е било да летиш, но не можеш да се отлепиш от земята. Ето в това е и смисълът на разговора ни с вас.

   Голяма част от хората на Земята не са готови да чуят това, което искаме да кажем. Просто не са готови да възприемат идеята за безграничните си способности. Не могат да приемат тази Вселена и това физическо измерение като своя работилница. Вие тук сте готови поради напредналото си интелектуално и умствено развитие, но светът, в който сте, все още не е готов и вие все още се борите вътрешно. Част от теб е готова да полети и полита. В момента обаче ти ни описваш чувството си за ограниченост. Ние цяла вечер говорим за това чувство, Просто за момент остави физическата си част настрана, докато осъзнаеш колко могъщ си ти всъщност.

    Например не се чувстваш добре, трудно дишаш, носът ти е запушен, очите ти са влажни, цялото тяло те боли. Настинал си и се чувстваш зле. Боиш ли се обаче за живота си? Дали тази обикновена настинка, срещу която няма ефикасен лек, застрашава живота ти? Не. Причината е, че симптомите на настинката те зареждат с очакването, че ще се възстановиш.

    От друга страна, ракът, срещу който няма открито лекарство, е заплаха за живота ти, защото той те кара да се чувстваш обречен. Защо ракът най-често води до смърт? Самата дума ,,рак” те изпълва със страх, а страхът води до физическа гибел. Причината да дадем този пример е, че проекцията на рака или физическата уязвимост е едно от многото ограничения, срещу които се бориш.

Съществуват физически убеждения, които не са в хармония с по-висшето ти познание. Затова не е чудно, че от време на време си мислиш: ,,Какво правя тук в тази лудница, когато съм наясно с потенциала си за вечна радост? Защо трябва да правя компромис с нещо по-малко от това?

Leave the first comment