Въпрос: Давам си сметка, че голяма част от делата в живота ми и въобще всичко в живота ми… се дължи на бунтарската ми природа. Винаги съм искал… много съм искал да усещам пълна свобода и да усещам онова по- дълбоко състояние на по-широката перспектива, обаче не срещам често други хора, които искат същото. И за- това от дълго време се опитвам да се превърна в конформист (човек, който се подчинява на установените норми). А сега изведнъж се усещам изпълнен с гняв и искам само да се бунтувам и бунтувам. Сякаш всеки си върви по своя път, а аз не искам този път и…

            Абрахам: О, от векове е така. (групов смях) Нищо ново за това ниво. Вие сте търсачи на свобода. Това, което описваш… това, което за теб е бунтарско – то е присъщо най-вече за младежите. Те изпитват същите чувства. Толкова отчаяно търсят свободата, а свободата им се потъпква непрекъснато и затова те въстават – колкото повече им липсва, толкова по-яростен става копнежът им за свобода. Искате да знаете какво да правите?

            Участник: Да.

            Абрахам: Никога не е добра идея да си позволиш да чувстваш такова негативно чувство дълго време. И когато осъзнаеш, че никой не ти пречи за нищо… С други ду- ми, представи си свят, където тълпата изпитва дискомфорт, ако ти не се подчиняваш на правилата. Кой е прав и кой не? Ти ли си по-прав или те? Или твоята грешка е по-голяма? Мисълта ни е, че това, което вършат другите като цяло, няма нищо общо с действията на всеки един.

            НЯМАШ ПРИЧИНА ДА СЕ БУНТУВАШ, АКО ОСЪЗНАВАШ ПЪЛНАТА СИ СВОБОДА И ТОВА, ЧЕ ПОВЕДЕНИЕТО ТИ НЕ Е ОБВЪРЗАНО С НИЧИЕ ДРУГО.

        Така че представяш ли си целият свят да вярва в едно-единствено убеждение? По този въпрос няма какво да добавим. Не съществува нито един-единствен въпрос, по който хората имат пълно съгласие. Харесва ни това ваше разнообразие. На повечето хора обаче това не им се нрави – несигурни са какво точно искат и доколко убежденията им са ценни, полезни, правдиви, верни. Те имат усещането, че трябва непрекъснато да убеждават другите в правотата на аргументите си.

               Така че всъщност ти описваш един свят, населен с хора, които се стараят по всякакъв начин да оправдаят позицията си. А като се опитваш да оправдаеш собствената си позиция, ти попадаш в критични отношения спрямо околните.

           Във вашия материален свят властва една натрапчива идея. Ти идваш в това физическо тяло и несигурността те завладява веднага. Самият материален свят се чувства незащитен, но после ти долавяш силата на множеството и понеже не искаш да се чувстваш слаб, ставаш част от все по-големи групи и си казваш: ,,Ех, колко хубаво би било, ако всички мислят и вярват като нас*. Вече ти се иска да наложиш своето правителство, религия, вяра, своето отношение към нещата.

         Наскоро на Естер й дадоха брошура, в която се възхваляваше мира по света. Призивът беше в определен ден всеки на планетата Земя да спре за миг и да медитира върху мисълта за мир по света. Естер ни попита какво мислим за това. Ние й казахме: ,,ПРЕКАЛЕНО Е ОПТИМИСТИЧНО ДА СЕ ПРЕДПОЛАГА, ЧЕ ВСИЧКИ ПО СВЕТА ИСКАТ МИР, А Е И ПРЕКАЛЕНО ОБЩО ДА СЕ МИСЛИ, ЧЕ МИРЪТ Е ТОВА, КОЕТО Е.” Да, вярно, мирът е прекрасно нещо. По-добре е да има мир, отколкото война. Човек обаче не бива да налага възгледите си на другите, защото това вече не е свобода. Ако ти имаш власт да вършиш това, това дава власт и на други да налагат примерно войната като избор. Нито едно от свобода, а вие сте свободни същества.

       Когато чувстваш свободата си като последица от връзката ти с Вътрешната ти Същност, тогава губиш нуждата да убеждаваш другите в правотата на постъпките си. Губиш необходимостта да търсиш оправдания. А всъщност това е основата на бунтарското поведение – опит за оправдание на отношението ти.

      Да си свободен означава да Въпроси и отговори от груповите сесии двете не е правилно, защото не носи бъдеш себе си при всякакви условия и обстоятелства и да не се тревожиш какво мислят другите за теб, защото техните мисли са техен проблем. Те нямат нищо общо с теб. Изпиташ ли това усещане, значи си попаднал в най-прекрасното състояние – да допускаш.

        Когато разбереш, че си именно там, където някой не одобрява поведението ти, но това не те травмира – ти си добре. Тук не става дума за толерантност, нито пък за нещо от рода: ,Хм, ще им покажа аз на тях…” и пак да си в негативно състояние. Става дума да имаш тяхното неодобрение, но да се чувстваш добре, защото съзнаваш, че това е техен свят, изграден въз основа на отношението им към теб. И няма нужда да позволяваш тяхното чувство да влияе върху твоя живот.

       СЪВЕТВАМЕ ВИ, КОГАТО ИЗПИТВАТЕ НЯКАКВО ОТРИЦАТЕЛНО ЧУВСТВО ПО КАКЪВТО И ДА Е ПОВОД, ПРОМЕНЕТЕ МИСЪЛТА СИ И Я СПРЕТЕ ВЪРХУ НЕЩО ДРУГО.

           Така че, ако то е неприятно, защото светът иска да вървиш в установената норма, отстъпи назад, само крачка встрани и се вгледай в дълбокото си Аз. Най-опасно е, когато си затворен в тесни граници – на семейството, църквата, общността, и те ти оказват огромно влияние. Тогава изпитваш най-силно необходимостта да се подчиниш, за да избегнеш неодобрението. Когато обаче се измъкнеш от тази малка тясна кутийка и погледнеш малко по-далеч, осъзнаваш, че има хиляди различни хора, които искат толкова много различни неща, че е невъзможно да угодиш на всички. Все едно да ядеш буболечки, защото някъде по света хората ядат това. Има и хиляди други примери.

             Отговорът излезе малко извън зададения въпрос. На нас ни се иска да видиш нещата от по-широк ъгъл, за да проумееш по-тясната рамка. Искаме да осъзнаеш, че опитите за конформизъм не са ценни с абсолютно нищо. Самата идея за съблюдаване на общоприетото е напълно противоположна на смисъла на твоето съществуване. Ти си дошъл в тази реалност именно поради огромното разнообразие – най-ценната предпоставка за твоето съзидание. Дълбоко в себе си ти си наясно, че мисъл- та твори битието ти. Затова колкото повече мисли, идеи и убеждения бликат отвсякъде, толкова по-добри условия имаш да твориш и да взимаш правилни решения за това какво ти носи удоволствие.

               Когато не се чувстваш застрашен и гледаш от по-широк ъгъл нещата, ти се наслаждаваш на всяко различие, което срещаш… Но защо се чувстваш застрашен? Просто не познаваш действието на законите.

            Чувстваш се застрашен, защото си мислиш, че, ако някой извърши нещо, което не е в синхрон с желанието ти, това по някакъв начин ще застраши реалността ти. НИЕ ОБАЧЕ ЗАЯВЯВАМЕ, ЧЕ ТОВА НЯМА КАК ДА ТЕ ЗАСТРА- ШИ, СТИГА ДА НЕ СПИРАШ ВНИМАНИЕТО СИ ВЪРХУ НЕГО, ЗАЩОТО ТОГАВА САМАТА ТИ МИСЪЛ ГО КАНИ.

Всеки път, когато мисълта ти кани нещо, което не желаеш, Вътрешната ти Същност те предупреждава за това чрез емоционален отзвук. Обикновено тогава не се чувстваш добре. Това е знак, че мисълта ти не е в хармония с по-висшето ти желание. Затова не бива да го правиш. Не мисли за това. Не е лесно, нали? Като те съветваме да не мислиш за нещо, какво правиш ти? Мислиш как не бива да мислиш за това нещо. Но продължаваш да мислиш за това, за което не бива да мислиш. Какво правиш в такъв случай? Прехвърляш мисълта си върху нещо друго. Не можеш да я отстраниш, но можеш да родиш нова мисъл.

          Законът за привличането не ти позволява да изхвърлиш дадена мисъл. Няма как да се съсредоточиш дотолкова върху това да не мислиш за нещо, че наистина да престанеш да мислиш за него. Колкото по-ожесточено решаваш, че няма да мислиш, толкова повече мислиш за него. Помислете върху това. (групов смях) Но можеш да промениш обекта на мисълта си, нали? Всъщност това е изкуството на ,,обръщането” на мислите. Така се съсредоточаваш върху това, което желаеш.