Въпрос: Благодаря. Искам да засегна една различна тема. Това е моето здравословно състояние. Става дума за моето зрение – обсъждахме го на предишен семинар някъде преди около четири месеца, струва ми се. Тогава ме посъветвахте да се концентрирам върху хапчетата, които пия, вместо върху влошеното си зрение. В дъното на ретината ми се беше появило нещо като оток, вече почти не виждах с едното око, а същото грозеше и другото. Нещата прогресираха. Изключително трудно ми беше да изтрия от съзнанието си мисълта: ,,Какво ще стане с мен, ако ослепея напълно?” Всеки път, като отварях очи и гледах в бялата стена, особено през нощта, виждах петно там, подобно на овално лице, което ме гледа с очи и има уста, беше кошмар. Успях да го преодолея лека-полека. Гледах да се концентрирам върху лекарствата; хапчетата щяха да ме излекуват и да свършат всичко. От всичко това организмът ми се чувстваше ужасно. Започнах да изпитвам силна болка навсякъде, с изключение на очите. Постепенно настъпи известно подобрение. Много бавно започнах да усещам проясняване на зрението ми. Насочвах вниманието си и към двете очи. После дойде прегледът. Аз посочих правилно почти всички числа на таблото. След разширяване на зениците докторът беше толкова въодушевен, че мога да чета така добре. А аз бях истински щастлива. Чувствах се прекрасно от резултата. После обаче докторът прегледа очите ми със специален апарат и откри кърваво петънце. Това е най-стряскащото нещо – ако се пръсне в ретината, единственото спасение е лазерна операция. Свлякох се на стола.

 Абрахам: Изглежда, човек винаги може да разчита на лекаря да го тласне в дълбините на отчаянието, нали?

Въпрос: За броени секунди се сринах на стола. После снимаха ретината и какво ли още не правиха. Лекарят започна да ми разказва за лазерите, за опасностите и рискове при тези операции. Той каза, че трябва да ми бъде направена лазерна операция. Тогава с абсолютно безизразен глас заявих: ,,Без лазер. Не искам. Ще се излекувам сама. Нека продължим, както досега, пък ще видим.* Когато се върнах за преглед на следващата седмица, лекарят прегледа очите ми и възкликна: ,, Изумен съм. Такова нещо не съм виждал в петнайсетгодишната си практика. Никога не съм имал подобен случай.”

Абрахам: Нека го запомни, защото ще има все повече подобни случаи.

 Въпрос: Кървавото петно лека-полека се разсейва. При последния преглед сега, преди две седмици, беше почти изчезнало и виждам все по-добре. Освен това се подобри зрението на лявото ми око. Големият ми проблем е, че нямам търпение и искам да ускоря още повече нещата и.

Абрахам: Изживяваш хармоничния баланс на мислите си. Като си казваш: ,,Чудесно е това, което се случва. Искам само малко по-бързо да става”, нещата ще се ускорят. Ти не само държиш здраво кормилото, но и направляваш скоростта. Наистина. Колкото повече положително внимание отделяш, толкова повече ускоряваш процеса. Ако отделяш внимание на това, което и но и на това, което не искаш, забавяш нещата. Ако вниманието ти е е насочено само към това, което искаш, ускоряваш процеса. Ако е насочено към това, което не искаш, ефектът е същият – ускоряване. Така че си в непрестанно състояние на балансиране на преживяванията си.

   Извървяла си много дълъг и труден път, докато намериш силата да не приемаш лекаря като единственото лекарство и да заявиш твърдо: ,,Не, сама ще се излекувам. “

   Изживяхме с Естер цялата агония на едно лекарско заключение, произнесено за три секунди. То отне на Естер два месеца, докато тя възстанови баланса си. През това време Естер изпита какви ли не физически проявления, които нямаха нищо общо с истинските й намерения. През цялото време й повтаряхме: ,, Всичко е наред. Отпусни се, нещата минават. Всичко се дължи само на мисловния импулс на някой, който ти е говорил, за да оправдае съществуването си.”

   Разбери, че хората, научени да търсят недостатъците в теб, ще ги търсят всеки път, когато се срещнете. А ти като услужливо същество веднага гледаш да им предоставиш поле за изява. Просто такъв е начинът ти на мислене. Ти обаче си достатъчно мъдра, за да заявиш: ,,Не, не искам лазерна хирургия. Не ми трябват тестове и игли. Всъщност дори и мнението ви не ми е нужно. Това, което искам, е да се чувствам свободна, щастлива, устремена. Това, което искам, е да имам красиво, жизнено тяло, здраво във всеки момент. Това, което искам, е… И тогава вече си мотивиран да вършиш това, което ще го доведе в живота ти. Когато знаеш как искаш да се чувстваш и какво да имаш…

    Ако според убежденията и намеренията ти лазерната хирургия беше решението на въпроса, ти щеше да кажеш , Да” на предложението за операция. Щеше да изпиташ облекчение. Щеше да си кажеш: ,, Това е правилната постъпка.” Но ти си усещала невероятна съпротива срещу това, което е в пълен разрез с убежденията ти, и вече си знаела защо е така. Ще видиш, че подобрението ще продължи.

   Няма никаква причина да изпитваш нещо по-различно от това, което сам оформяш с мисълта си от енергията около теб. Това е всичко. Казваме това, не за да звучим безапелационно, а за да си дадеш сметка, че почти всяка твоя мисъл идва от външен източник.

    Външното въздействие е навсякъде. Мисълта, че тя- лото отслабва и се изражда с остаряването, е резултат на външно влияние. Толкова си свикнал с тази мисъл, че тя се е превърнала в част от баланса ти. Част от представите на обществото, а и на повечето индивиди е, че с годините тялото ти се уморява повече и отслабва. Е, не усещаш ли съпротива, дори когато само чуваш тези думи? Би трябвало, защото дълбоко в истинската си същност знаеш, че няма причина за упадък, няма никаква причина да изпитваш нещо различно от подем. Никаква друга причина няма освен това да оформиш сам дадена мисъл и да я излъчиш с очакване за нещо такова.

     Само като гледаме пощата, която се трупа, вече сме отвратени от огромната доза негативни послания, изпращани към Естер – например: ,,След тази възраст трябва да очакваш това и това”. Или пък до Джери: ,,Ето, с настъпването на тези години, ще се случва това и това.” Не е чудно, че не искаш да бъдеш част от статистиката. Не е чудно, че не искаш да си електорална единица. Не е чудно, че не искаш да бъдеш класифициран и картотекиран някъде, когато търсиш нещо съвсем различно. Толкова е неповторимо да усещаш свободата си, не е ли така?