Участник: Има ли добър начин да отклониш нечие внимание от някого или нещо, което здраво е заседнало в съзнанието му? Например някой, с когото имаш връзка и не можеш да пренебрегнеш с лека ръка, който непрекъснато повдига една и съща тема. Как да излезеш най-успешно от подобна ситуация?

Абрахам: Вече си установил, че не бива да възразяваш. Ако възразиш открито, само ще усилиш съпротивата у човека по силата на Закона за привличането.

    Когато някой подхване тема, която не ти е приятна, и усетиш, че не е приятна и за самия него, поради собствения ти гняв в момента осъзнаваш, че негативната емоция, излъчвана от Вътрешната му Същност, носи важно послание в себе си.

Осъзнаваш, че емоцията е напътствието от Вътрешното ти Същество. Тя ти сочи как да използваш Нефизическата си енергия. Когато се чувстваш зле, Вътрешната ти Същност подсказва, че работиш във вреда на това, което искаш. Когато си добре, значи работиш в посока на желанието си. Например, когато срещнеш приятел или някой друг в момент на гняв, разбираш, че Вътрешната им Същност подсказва две много важни неща. Първото е, че въпросът е важен за тях. Обикновено това е нещо, което засяга или свободата, или израстването им – най-често едно от двете. И второто послание на Вътрешната им Същност към тях е, че работят срещу желанието си, че са се изправили в посока, обратна на това, което искат. Когато усетиш собствена- та си отрицателна емоция, можеш да я прекратиш, като си кажеш: , Фокусирал съм се върху нещо, което не искам. Какво искам?” Няма по-добър момент да разбереш какво всъщност искаш от момента, когато знаеш какво не искаш.

     Така че ти можеш да изравниш чувствата от името на събеседника си. Казваш си, че виждаш гнева му, а то- ва означава, че въпросът е важен за него. Знаеш, че фокусът му е в точка, противоположна на истинското му желание. А после пристъпваш към т.нар. ,,балансираща греда”, когато се насочваш към вътрешния поглед върху нещата. Насочваш се все по-навътре и по-навътре и си повтаряш как той би искал да се чувства. Мислиш, че би искал да усеща свободата си. В настоящата ситуация това не е така – събеседникът ти се чувства по-скоро ограничен. За момент ти си го представяш напълно освободен. След това си представи какво би искал да има той. И докато чертаеш образа на това, което той би искал да има, ти черпиш от Нефизическата енергия на Вселената и от негово име изпращаш Енергията към желанието му.

    Ако съумееш да не разпиляваш Енергията си, влизайки в стълкновение с него… С други думи, ако сега се чувстваш добре – а това е точно така, целият ти вътрешен импулс е насочен към една точка и ти си в състояние да понесеш и него със себе си натам. Когато си в опозиция спрямо него и ти се повличаш надолу по неговата спирала. Единственото нещо, което ти помага в случая, е, че двамата следвате отделни пътища или че рано или късно лягаш да спиш. Така ти прекъсваш нишката на тези мисли. Макар че много често, щом се събудиш, мислите ти тръгват отново от същото място. Разбираш обаче, че става въпрос за обръщане – първо твоето, а после съдействаш и за това на другите.

     Веднъж един млад баща се оплака, че малкият му син се подмокря в леглото. Детето било все пак голямо за такива работи и бащата вече бил опитал всичко. Попитахме го: ,,Сутрин, когато влезеш в стаята му и видиш мокрото легло, какво чувстваш?” ,,Първо разочарование, а веднага след това гняв.” ,,Какво казваш на сина си?” ,,Казвам му, че вече е голям, за да прави така. Че сме говорили много пъти преди това. И му казвам да съблича мокрите дрешки и да влиза в банята.” Отговорихме му: ,,Ти само съдействаш за продължаването на този навик, защото влизаш в хармония с това, което детето не желае.

        ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО ИЗПИТВАШ НЕГАТИВНА ЕМОЦИЯ, УСИЛВАШ ТОЧНО ТОВА, КОЕТО НЕ ИСКАШ.

      Казахме на бащата, че трябва да постигне обръщане. То помага да се измени фокусът от това, което не искаш, към това, което желаеш. Щом се почувстваш по- добре, разбираш, че си в правилната посока.

      Ние посъветвахме бащата: ,,Когато сутрин влезеш в стаята и видиш, че детето отново се е подмокрило, и изпиташ отрицателното чувство, което ти подсказва какво не искаш, помисли какво всъщност искаш. Кажи какво искаш” Бащата отвърна: ,,Искам да имам син, който се събужда бодър и сух, горд от себе си, а не засрамен и притеснен. Искам стаята да мирише приятно. Искам син, който се чувства уверен в себе си.” Ние посъветвахме бащата: ,,Помисли – след това думите сами ще ти дойдат. Ще му кажеш нещо: , Така е, когато ставаш голям. Всеки е минал по този път. Ти също растеш много бързо. Сега сваляй тези мокри дрешки и бягай в банята.”

     Две седмици по-късно младият баща ни съобщи, че синът му вече не се подмокря.

      Мисълта ни е, че ти сам продължаваш ,,подмокрянето” в много от своите приятели, като виждаш у тях това, което не харесваш или което те самите не харесват у себе си, и спираш вниманието си на това.

     Дори когато не говориш, ти излъчваш чувство. Много хора общуват по-често чрез мисловни сегменти вместо чрез думи.

     Ти си усвоил умението да мамиш с думите си – мамиш не само другите, но и себе си. Нямаме предвид, че лъжеш най-нагло и се стараеш да измамиш всеки. Имаме предвид, че изпадаш в заблуда чрез думите си. Казваш например: ,,Искам го, искам го, истински го искам”, всъщност посланието ти към Вселената е ,,Не мога да го притежавам, нямам го, не го заслужавам, не съм достатъчно умен”. Макар и да използваш ,,искам”, смисълът на това, което влагаш в думите си, е различен.

     Вътрешната ти Същност поднася емоционален отклик на посланието ти към Вселената. НЕ МОЖЕШ ДА ИСКАШ И ДА СЕ ЧУВСТВАШ ЗЛЕ В СЪЩОТО ВРЕМЕ. Можеш само да спреш вниманието си върху липсата на нещо и да се чувстваш зле. Законът е такъв. Изравняването е изключително важна практика в живота ти. По този начин поемаш житейска информация и решаваш какво да избереш. Когато чувството ти е добро, значи си на прав път. Когато се чувстваш зле, си стъпил на ,,балансиращата греда”, но по-скоро вървиш надолу. Тогава трябва да спреш и да отстъпиш.

      Повечето физически същества гледат по обратен начин на живота. Те се питат: ,,Какво да правя? Как да постъпя?” Всичко, което им хрумва обаче, е, че не знаят какво да направят. Всеки ден чуваме: ,,Не знам какво да правя.” А ние казваме, щом не знаеш какво да правиш, значи не е време да действаш.

     Фактът, че не знаеш какво да правиш, означава ,,остани неподвижен, не прави нищо”. САМО КОГАТО ИМАШ ВДЪХНОВЕНИЕ ДА ДЕЙСТВАШ, Е ВРЕМЕ ЗА АКТИВНОСТ. В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ ДЕЙСТВИЕТО ТИ Е НАПЪЛНО НЕПРОДУКТИВНО. В крайна сметка не действието е причина нещата да се случват, а твоето намерение.

       Излъчването ти към Вселената сбъдва нещата. А повечето хора сте толкова заети, потънали сте в работа, че се уморявате много бързо. Казвате си: ,,Няма време. Няма пари. Няма любов…” А в замяна какво получаваш? Умора. Безпаричие. Липса на обич… – точно това, което си поискал. Затова си вземи отпуск. Иди там, където се чувстваш добре. Приведи се в състояние на благополучие. Това е гигантското обръщане към положителното в небето.

      Когато ти започнеш да се чувстваш добре, хубавите неща започват да се случват. Тогава и само тогава идва вдъхновението за действия, които са ти приятни и ти носят удовлетворение. Стълкновенията с приятели със сигурност не са решение на проблема.