Когато се замислят над факта, че са творци на собствената си действителност, хората често казват, че е изключително трудно да се нами­раш в силно нежелана ситуация в живота си и в същото време да излъчваш по-приятни мисли за бъдещето си. Те казват, че би било много по-лесно да сътвориш свет­ло и хубаво бъдеще от по-приятно настояще. Ние ги раз­бираме и сме съгласни, че наистина е по-лесно да се чувстваш добре при положителни обстоятелства, откол­кото при отрицателни. Следователно разбираме защо на хората им се ще някой да беше нагласил нещата по-добре още преди идването им, за да може настоящето да бъде по-приятен трамплин за това, което предстои.

Някои хора усещат огромно негодувание, когато си припомнят неприятните случки от миналото и неспра­ведливостта, дори физическото насилие, на които са ста­вали жертва в детството си. Често заемат отбранителна позиция и ние не оспорваме правото им да се чувстват по този начин. Съгласяваме се, че при обстоятелствата, при които са отраснали, отрицателната им реакция е оп­равдана. След това обаче винаги добавяме, че макар и отрицателната им реакция на това, което се е случило, да е оправдана, отрицателната им емоция все пак показ­ва, че се задържат на вибрационна честота, от която не могат да получат нещата, които наистина искат.

Обикновено тези думи само ги ядосват допълнител­но, защото все още изпитват същите чувства и толкова са свикнали с тях, че думите ни (макар и мъдри) не мо­гат да разсеят утвърдените им убежденията за неспра­ведливостите, които незаслужено са преживели.

Съзнателно ли сътворяваш живота си или напълно неосъзнато?

Много от физическите ни приятели усещат как в тях се пробужда дълбоко заровен спомен, когато им обяс­няваме, че те творят собствената си действителност. Те искат да творят собствената си реалност. С времето много от тях започват да резонират с представата, че са вибрационни Същества във вибрационна Вселена. Чес­то дори приемат представата, че са родени с Емоцио­нална система за напътствие, позволяваща им да раз­берат какво е собственото им вибрационно излъчване, което пък винаги им показва дали това, което сътворя­ват в момента, ще им хареса, когато се прояви в живо­та им. Повечето хора обаче, дори тези, които съзнател­но приемат идеята за вибрационната си природа и Емоционалната си система за напътствие, продължа­ват да излъчват по-голямата част от вибрациите си –и следователно да творят по-голямата част от действителността си несъзнателно,неосъзнато, по погрешка. Правят го, защото излъчват по-голямата част от вибрациите си в отговор на реалността, коя­то наблюдават, вместо в отговор на реалността, коя­то биха предпочели да живеят.

Има нещо толкова завладяващо в това, което вече се е материализирало в живота ви. Наричате го реалност; наричате го факт; наричате го доказателство; наричате го данни. Документирате го в писмен вид и го подкрепя­те със снимки. Наричате го история… и докато се зани­мавате с всичко това, забравяте колко е преходно (как­вото и да е то). От наша гледна точка вие позволявате на своята „реалност” да заеме по-важно място във възприя­тието ви за живота, отколкото заслужава, и с ревностно­то си внимание към тази „реалност”, забавяте получава­нето на много по-приятни преживявания в настоящето.

Искаме да разберете, че СЕГА е само платформа, от която се придвижвате към това, което следва. А ЖИ­ВОТ е просто ПРЕМИНАВАНЕ към това, което след­ва. Искаме да си припомните колко е хубаво да се със­редоточиш върху УСЕЩАНЕТО, ЧЕ ТВОРИШ СОБСТВЕНАТА СИ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, вместо върху ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРЯ­ВАШ. Усещате ли разликата?

Ти се придвижваш едновременно на два пътя

Наскоро разговаряхме с жена, която изпитваше крайния дискомфорт на артрит в бедрата. Нейната ежедневна реалност беше на почти постоянен физичес­ки дискомфорт.

Ако можехме само да – помогнем да разбере, че бо­лезненото й физическо заболяване е място, на което се намира само временно, тя би могла незабавно да започ­не да се придвижва към по-добро физическо здраве. Ако можехме само да я накараме да съсредоточи мис­лите си върху МЯСТОТО, към което се ПРИДВИЖВА, вместо върху ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА, която преживя­ва в момента… Ако можехме само да я накараме да се съсредоточи върху УСЕЩАНЕТО на ПРИДВИЖВА­НЕ към по-добро място, вместо върху РЕАЛНОСТТА,

която се е оформила за момента – нейното състояние би започнало да се подобрява незабавно.

Искахме да й помогнем да разбере, че се отправя ед­новременно на два пътя: Пътя на действието (или действителността на болните й от артрит бедра) и Пътя на емоциите (или емоцията, която избира да изпитва).

От реалността, която преживява в момента, или от платформата, от която се отправя към следващите си преживявания, тя има следните избори:

•   Има болезнен артрит в бедрата и изпитва страх, гняв, безпокойство, чувство

за онеправданост или отчаяние.

•  Има болезнен артрит в бедрата и чувства надежда.

Разбираш ли, сегашното й здравословно състояние е нейният Път на действието. Това се случва. То е реал­ност. Това е състоянието й в момента. И ние определе­но разбираме защо то привлича вниманието й. Но ако тя би могла, дори за малко, да се съсредоточи върху Емоционалния си път – ако можеше просто да приеме, че засега бедрата я болят и дори само за мъничко да ос­тави този Път на действието настрана в съзнанието си и да се съсредоточи върху възможностите на Емоцио­налното пътуване, тогава вибрационната й точка на привличане би започнала да се променя. И заедно с нея би започнало да се променя и физическото й състояние.

Не можеш да продължаваш да излъчваш същата виб­рация, която те е довела до мястото, където се нами­раш, и да достигнеш до друго място. Трябва да направиш нещо различно със своето внимание, фокус и вибрация.