Гост: Много ми е притеснено. Имам диабет. Винаги съм вярвал, че ще се самоубия, и вярвам, че е хубаво, че имам тази възможност, но какво ме спира да го направя?

Абрахам: Искаш да кажеш, че просто се самоубиваш постепенно с този диабет, или говориш за нещо по-дра­матично?

Гост: Искам да премина по-нататък, просто да си ка­жа: „Добре. Мога да го направя.” Но най-големият ми страх…

Абрахам: „Да преминеш нататък?” Да преминеш към по-здраво физическо тяло?

Гост: Да. Но най-големият ми страх е, че ако спра ле­карствата, ще умра.

Абрахам: Добре, трябва да чуеш това, защото по Пъ­тя на действието тези лекарства са ти донесли извест­на стабилност. Така че те съветваме да продължиш своя Път на действието без промяна за известно вре­ме. Но трябва да усетиш разликата между това да взе­маш лекарствата си с раздразнение и да вземаш лекар­ствата си с признателност за това, че временно стабили­зират състоянието ти.

Разбираш ли, че си продължение на Изначалната енергия, че клетките на тялото ти извикват Жизнена сила и знаят точно какво трябва да направят? И че ко­гато индивидуално и колективно общуват и искат, тази Изначална енергия им откликва и че всъщност това се случва, когато лекарите обявят, че си жив? Това е точ­но този процес.

И така, твоите клетки – ако никога не обръщаше съзнателно внимание на това дали имаш или нямаш ди­абет -прекрасно знаят как да поддържат физическото ти тяло. И ако не правиш нещо, с което да попречиш на този процес, тялото ти се чувства чудесно. Клетките ти общуват помежду си. Ако има някакъв дисбаланс, те внасят корекции. Всичко работи перфектно.

Понякога дори ти се иска да ядеш различни неща, защото клетките ти искат нещо, което се съдържа в да­дена храна, и на някакво ниво от своето Същество зна­еш, че химическата ти фабрика може да я смели и да достави хранителното вещество, необходимо на дадена­та група клетки. Физическото ти тяло е един смайващ процес.

И когато се намираш в състояние, в което си болен от диабет, и си бил в това състояние достатъчно дълго, така че е започнало да те дразни и да ти тежи, се нами­раш на два пътя едновременно, както е и при всички във всеки един момент: Имаш физически път, по който ^се грижиш за физическото си тяло, и Път на емоциите или чувствата ти спрямо това, с което се сблъскваш.

Този момент отдавна е извор на объркване. Хората казват: „Нима ни учите на бездействие? Учите ни, че творим всичко с мислите си, тогава къде остават действията?” А ние отвръщаме, че действието е радо­стният начин, по който изживявате живота си. Не се опитваме да ви отклоним от действието.

Някои смятат, че има разлика между физическия свят на действието, физическите проявления и Духовно­то. Ние искаме да ти кажем, че всичко, което ви заоби­каля, е продължение на Първоизточника – всичко е Ду­ховно.

Често физическите Същества смятат, че се опитваме да ГИ отклоним от действието и че всичко трябва да е само мисъл. И си мислят: Трябва да мога да излекувам тялото си само с мисъл. Не би трябвало да се нуждая от тези лекарства. Не подхождам правилно. Искаме да разбереш, че ти си там, където си, и това място е добро. Пътят на действието, по който вървиш, няма да раз­вали нищо. Съветваме те да продължаваш да вземаш лекарствата си. На твое място бихме продължили да извършваме тези действия точно както го правиш ти -но освен това бихме започнали да обръщаме сериозно внимание и на Емоционалния си път.

Точно като жената, която има артрит – тя има избор дали да има артрит и да чувства страх или да има арт­рит и да чувства надежда. Разликата между страха и на­деждата обуславя дали тази болка скоро ще я напусне.

Затова не се притеснявай за действията си. Ти си тук в това тяло, вземаш лекарствата си и това е добре. Не наказвай себе си заради това, че си стигнал дотук или до където и да е. Искаме всички да чуете това: Вие сте там, където сте – и това място е добро!

Познаваш ли някой, който се е възстановил?

Гост: Не, но ако досега не е имало такъв човек, ис­кам да съм първият.

Абрахам: Знаеш ли, че има хора, които са се възста­новили. Знаеш ли, че има хора, които рязко са намали­ли зависимостта ей от лекарства? Знаеш ли, че има хо­ра, които са променили вибрацията си достатъчно, че тялото им отново е започнало да произвежда инсулина, от който се нуждаят? Знаеш ли, че има такива хора? За­това би могъл да кажеш: „Вселена, бих искал да ми да­деш малко свидетелства за това. Чакам с нетърпение да получа информация, която да оправдае надеждата ми.” Защото когато повечето хора казват: „Искам да съм първият,” думите им са празни и лишени от смисъл, за­щото те не вярват истински, че могат да са първите. И така, усети ли облекчение? Олекна ли ти, когато казах­ме, че има хора, които са се излекували?

Гост: Да.

Абрахам: Усети ли надежда, че можеш да получиш информация, която да ти даде още повече вяра? [да] И така, току-що ти получи надежда, че ще имаш основател­на надежда, което си е същото като да имаш надежда. Получи надежда, че ще имаш надежда. Енергията ти се промени. И ако сега дойде някой, който не те познава, и те попита: „Здравей, как си?” ти какво ще му отговориш?

Гост: Чудесно! Подобрявам се. Вече ми е по-добре.

Абрахам: И какво друго? Ако те попита: „Как се чувстваш наистина?” какво би отвърнал?

Гост: Очаквам бъдещето с нетърпение. Очаквам…

Абрахам: С други думи: „Имам надежда!”

Гост: Да.

Абрахам: „Имам надежда.” А сега, ако искаш да идеш малко по-надалеч, а сега е един добър момент да го направиш… Изпълнен си с надежда. Когато кажеш: „Очаквам с нетърпение бъдещето,” какво е това бъде­ще? „Изпълнено с хармония, физическото ми тяло се изравнява с Изначалната енергия. Отивам да ме прегле­дат. Лекарите потвърждават, че здравето ми се подоб­рява. Казват ми да продължа да вземам лекарствата си, но това изобщо не ме обезкуражава, защото и Абрахам ми казаха същото. И осъзнавам, че мога да продължа в същия дух. Имам прекрасен, животворен инсулин, кой­то поддържа физическата ми стабилност, докато аз вървя по този Емоционален път. Това е не просто на­дежда, а направо оптимизъм! И много се вълнувам, ка­то се замисля как могат да се развият нещата, защото с мен би могло да се случи едно от онези чудеса в меди­цината, които никой не разбира. Добре де, аз ги разби­рам! Тръгнах по Емоционалния път. Съзнателно се погрижих за начина, по който се чувствам.

Ставах сутрин. Медитирах по няколко минути. Пра­вех неща, които ме караха да се чувствам добре. Правех неща, които ми доставят удоволствие. Отдавах се на признателност. Нарочно правех така, че да се чувствам добре, защото най-сетне за пръв път в живота си разби­рам, че от начина, по който се чувствам, зависи дали клетките на тялото ми ще получават това, което искат. И най-сетне направих това, което казах, че ще направя. Махнах се от пътя! Вече не преча на тези процеси. До­пускам Благополучието да протича през мен.

А сега очаквам с нетърпение да изпитам значението на това: Ще постигна физическа хармония. Ще започна да намалявам телесното си тегло. Това ще бъде очевид­но за околните. Отношението ми към нещата вече се е подобрило, това ще им направи впечатление веднага. Ще започнат да виждат и физически свидетелства за подобреното ми здраве. И лекарите ще ми правят изследвания и – ура! Ще се почувстват по-добре. Или може би няма. Но аз ще се погледна в огледалото и ще се чувствам по-добре.

Повече от всичко обаче очаквам с нетърпение живо­та, който съм дошъл да изживея. Искам да живея и да процъфтявам. И сега виждам, че това е възможно. Ня­ма нужда да постигна всичко наведнъж; няма нужда да се справям с всичко наведнъж. Сега, в този момент, просто трябва да намеря начин да се почувствам малко по-добре.

Ще започна да гледам оптимистично на здравето си. Няма да бъда песимист. Няма да прекарвам времето си с хора, които искат да говорят за това, което е. Ще об­щувам с хора, които изобщо не засягат темата за здра­вето ми или казват неща, които ме карат да се чувствам добре. Нямам нужда от ничие съжаление. Ня­мам нужда някой да ми казва къде се намирам. Вече няма да използвам тези неща като извинение за това, че нещата не се получават. Нещата ще започнат да се получават!”

Ето, готов си.

Гост: Благодаря ви много. Съжалявам, че беше тол­кова трудно.

Абрахам: На нас ни се струваш доста обнадежден. На теб как ти изглежда? Ако го видиш на улицата, как­во би казал? „Хей, изглеждаш много обнадежден! Виж­дам как от теб се излъчва надежда. Ти как би нарекъл емоцията си?” „Надежда.” „Какво получих, когато се срещнах с Абрахам?” „Надежда.” „Коя е най-значител­ната превратна точка в живота ти?” „Денят, в който преминах от страх към надежда; помня този ден. Полу­чих надежда и никога повече не се върнах към отчаяни­ето. Това беше превратната точка за мен – денят, в кой­то срещнах надеждата.” И това променя всичко, да.