Гост: Много съм развълнувана… Моят въпрос, мое­то желание… дори сега… е как да се обичам повече? Как да се почувствам по-достойна и заслужаваща и да се забавлявам повече? Вече се чувствам много по-близо до тази цел.

Абрахам: Ами… голямо парче от пъзела вече е на мястото си, защото всеки по рождение обича себе си.Няма нищо по-естествено от това да се чувстваш така, както се чувстваш. Говорим за тази част от теб, която е чиста Изначална енергия, която е дошла с любов в то­зи живот и обожава това, което вижда. С други думи, твоята същност, твоята Енергия, твоята душа е чиста любов. А ти се отучваш от това (най вече, имайки пред­вид въпроса ти), като се притесняваш какво ще си по­мисли за теб този или онзи.

Как да обичам себе си? Отговорът на този въпрос е… просто престани да не се харесваш. С други думи, лю­бовта е естественото ти състояние на съществуване, когато не се бориш срещу нещо нежелано.

Сравнението е интересно, защото е необходимо, за да можеш да определиш предпочитанията си. Но усе­щаш ли разликата между това да виждаш всички тези неща и да казваш да на някои от тях и това да ги виж­даш и да казваш не, не, не, не, не, не?

Говорим за Уравновесяване на Енергиите и искаме да разбереш, че всичко, към което насочиш внимание­то си, активира вибрация, така че когато разглеждаш разнообразието около себе си и казваш да, ти активи­раш това, към което насочваш вниманието си. Да, и не­що се активира. Да, и нещо се активира. Ако казваш да на нещата, които искаш, тогава активираш тях, излъч­ваш само положителни вибрации и Изначалната енер­гия им откликва. Така всичко потича свободно.

Но в тази Вселена, в която всичко е привличане, ня­ма изключване. Не можеш да кажеш не на нещо и да го отблъснеш. Когато казваш не, то идва към теб, защото вниманието ти го привлича, или, иначе казано, активи­ра в теб еквивалентната му вибрация, което си е също­то, като да го поискаш. Така че когато гледаш разнооб­разието от желани и нежелани неща и кажеш: „Искам това, но не искам онова” включваш и двете. „Искам то­ва, но не искам онова. Това мое качество ми харесва, но онова – не.” Така активираш всичко това. Затова сега вместо да бъдеш чиста, ясна, уравновесена Енергия (уравновесена в смисъл на изравнена с Първоизточни­ка), ти си в дисбаланс, защото включваш във вибрация­та си всички тези чужди елементи. Усещането, че не се харесваш, активира куп вибрации, които не са в хармо­ния с истинската ти същност. Затова чувството, че не ха­ресваш себе си или някой друг, усещането за антилюбов, означава, че активираш вибрации, които не допускат пълна връзка с Енергията, която е любов. Разбираш ли?

Гост: Бих искала и заради всички тук да получа Еу­фория на признателността, за да мога да я чуя от но­вото си място и усещане, от гледна точка на Нефизическото.

Абрахам: „…Сега съм тук във физическото си тяло и осъзнавам, че съм продължение на Изначалната енер­гия. И следователно аз съм Чиста, Позитивна Енергия, същността ми е прекрасна и всеки път, когато почув­ствам липса на ентусиазъм, жажда за живот, признател­ност или любов към себе си, причината е, защото съм прибавила нещо неестествено към уравнението.

Толкова съм щастлива, че разполагам със Система за напътствие, която ми показва във всеки един момент дали активирам Енергия, която е близка до мен, или Енергия, която би ми попречила да поддържам уравно­весена вибрационна връзка с истинската си същност.

Затова обичам Системата си за напътствие. Оби­чам емоциите си, независимо какви са. Обичам онези, които ме карат да се чувствам прекрасно, както и оне­зи, които ме карат да се чувствам не толкова прекрас­но, защото всички те ми помагат да се приближавам -момент след момент, нежно, все повече и повече, тема след тема – към вибрационна хармония.

Харесва ми това, че не бързам за никъде. Радвам се, че съм Вечно същество и че разполагам с неограничено време. Харесва ми и това, че наградата идва незабавно… че когато потърся мисъл, която ме кара да се чувствам добре, и я намеря, това е наградата ми. А ко­гато намеря мисъл, която не ме кара да се чувствам толкова добре, пак мога да потърся най-положителната мисъл, до която имам достъп, и това е достатъчно за момента. Всъщност в този момент мога да получа само толкова.

Вече няма да се насилвам да се чувствам добре, кога­то се чувствам зле. Вместо това просто ще помоля себе си да се почувствам малко по-добре, отколкото в мо­мента. Разбирам, че ако се чувствам зле и се постарая да се почувствам малко по-добре и успея, но все още не се чувствам много добре, но се опитам да се почувствам малко по-добре и успея, но все още не се чувствам мно­го добре, но се опитам да се почувствам малко по-добре и успея, но все още не се чувствам много добре, но се опитам да се почувствам малко по-добре и успея… И стъпка по стъпка сега вече се чувствам доста добре, но ми се ще да се чувствам още по-добре, и успявам. И ве­че се чувствам много добре, но въпреки това искам да се чувствам още по-добре… и успявам. И сега се чувствам наистина добре. Обожавам да се чувствам ис­тински добре и не мога дори да си спомня какво е да не се чувствам добре. Не се притеснявам, че може отново да се почувствам зле, защото знам, че винаги мога да се постарая да се почувствам малко по-добре… и ще успея.

А в момента се чувствам наистина добре и това ми харесва… Забелязвам, че на онзи човек там му прави впечатление, че се чувствам добре, и май това не му ха­ресва особено. И затова сега не се чувствам толкова добре както преди. Това обаче не ме притеснява, защо­то знам, че мога да се чувствам толкова добре, колкото искам, и така ми е добре. И не се сърдя на този човек или на себе си за това, че не се чувствам толкова добре, защото знам, че само ако се опитам да се почувствам малко по-добре, ще успея – и го правя.

А сега се чувствам абсолютно свободна. Вече не ме е страх да не се чувствам добре, защото знам колко е лес­но да се почувстваш малко по-добре, когато ти е зле. Но вече няма да искам невъзможното – в един момент да се чувствам зле, а в следващия – истински добре. Прос­то ще се старая да се почувствам малко по-добре, и още малко по~добре, и още малко по-добре, и още малко по-добре, и още малко по-добре. И знам, че няма място, на което да не мога да стигна, ако тръгна оттук. Да!”