Гост: Добър ден, Абрахам. Всъщност имам сто въп­роса, но ще задам само два. Чувствам се сякаш съм на­мерил вълшебната лампа и трябва да си намисля само три желания.

Когато се завърнем в Нефизическата си форма, кол­ко време оставаме в нея? Решават ли някои от нас да не се върнат отново в това физическо време-пространство?

Абрахам: Не, защото творческата среда, от която се нуждаете, е тук. Въпросът ти се крепи върху малко не­сигурна почва, защото предполага, че или сте живи, или мъртви; или физически, или Нефизически. А в действи­телност вие винаги сте Нефизическа енергия, която по­някога фокусира част от себе си във физическо тяло.

Разбираш ли, някой като Абрахам (ние сме Колек­тивно съзнание, което може да протича към много от вас едновременно) няма нужда да се ражда в тяло. Това е все едно да кажеш, че електричеството, което проти­ча през къщата, захранва тостера. А кога цялото елект­ричество ще „влезе” в тостера? Според нас – никога. Не става по този начин. Може да се каже, че токът протича към тостера, а самият тостер е преживяването на Гребена на вълната (в нашия пример).

Така че Нефизическата Енергия, което си ти, вина­ги ще бъде Нефизическа енергия. Част от нея е съсре­доточена в теб в това физическо тяло или в други, или както Абрахам се възползва от възможността да участ­ва в общо начинание с много други.

Съзнанието не се нуждае от физическа форма – но физическата форма се нуждае от Съзнание. И Съзнани­ето се радва на физическата си форма, защото тя е Гребенът на мисловната вълна. И така. Съзнанието се разширява чрез физическата форма. То не е само едно­то или другото.

И така, докато Вътрешното ти Аз протича през то­ва тяло и тази личност, същата тази Нефизическа енер­гия би могла да протича и през друго тяло и друга лич­ност. Вие наричате това „сродни души.” Но обикнове­но ползвате този израз в романтичен контекст и твър­де ограничено. Обикновено приемате, че сродните ду­ши са само две, но всъщност идвате в по-големи групи – вие сте Потоци на съзнание, които преживяват всич­ко това заедно.

Би било правилно да се каже, че си сродна душа с всеки физически човек, който е съсредоточен на тази планета в момента, защото всички ние идваме от един и същи Поток на Нефизическа енергия и всички вие ис­кате преживявания и контакти едни с други – което сти­мулира индивидуалните ви предпочитания едни към други за благото на групата. Разбираш ли?

Гост: Да, благодаря.

Абрахам: Наистина е време всички вие да забравите тази история за смъртта. Време е да спрете да се при­теснявате за нея, защото тя е неизбежна – и е превъз­ходна. Единственото, за което имате някаква причина да се притеснявате, е дали допускате Енергията, която е ваша същност, да протича през вас. С други думи, единственото, за което изобщо някога трябва да се притесняваш, е дали се чувстваш добре. А за това няма нужда да се притесняваш, защото имаш контрол над това как се чувстваш.

Веднъж Естер набираше на компютъра запис от ми­нал семинар и попадна на описанието на майка, която страда за смъртта на сина си и се обвинява, че не е би­ла по-добра майка. Докато печаташе тези думи, Естер усети в стомаха си частица от онова, което вероятно е изпитвала тази майка, и се замисли колко ли е ужасно да ти тежи подобно нещо, да се чувстваш ужасно във връзка с някаква ситуация и да си убеден, че не можеш да я промениш по никакъв начин. Иначе казано, синът на тази жена беше мъртъв; нямаше как да го върне. Бе­ше убедена, че никога вече няма да бъде щастлива, за­щото той е мъртъв. Това е всъщност страхът от смъртта, нали… чувството, че нещо лошо ще се случи на човек, когото обичам, и аз никога вече няма да си вър­на старото състояние на щастие.

Тогава Естер си припомни, че тя самата беше прежи­вяла нещо също толкова ужасно. Спомни си и други по-късни случаи, когато се е притеснявала, че може да се случи нещо, което отново да я накара да се чувства тол­кова зле. И след това си припомни колко е изненадана и доволна, че никога оттогава не се е чувствала толко­ва зле. Припомни си знанието, че няма причина отново да се чувства толкова зле. Затова каза на Джери (той не знаеше за какво става въпрос, тя просто се обади от другия край на дивана): „Обожавам увереността, че не се налага никога повече да се чувствам зле.!”

С други думи, толкова много хора очакват деня, в кой­то всичко ще свърши. Животът им е хубав, но те се при­тесняват, че ще се случи нещо, което ще им отнеме това хубаво чувство. А ние искаме да кажем на всички вас, че нищо подобно не може да ви се случи, ако разберете или

си спомните, че вие избирате върху какво да се съсредо­точите; следователно вие избирате как да се чувствате. Никой не може да спре да се бои от смъртта, докато не преоткрие силата си за живот… И никой не може на­истина да открие силата си за живот (под „живот” има­ме предвид радостен живот), докато не установи конт­рол над вибрацията си… А никой няма реален контрол над вибрацията си, докато не види връзката между виб­рацията и емоциите си… А никой няма да може действително да контролира начина, по който се чувства, докато не успее да покаже на себе си, че гневът го кара да се чувства по-добре от страха, а чувството за неудовлетворение е признак на по-положителна вибра­ция от гнева – и че има силата да насочи дадена мисъл така, че да се почувства малко по-добре. Когато успееш да убедиш себе си, че можеш да се почувстваш малко по-добре – не можеш да прескочиш от тук до там, не можеш да прескочиш от страх направо към радост, но можеш да правиш безброй много малки скокчета и да възвърнеш силата си. А когато си възвърнеш това зна­ние, страхът ти от всичко, включително и от смъртта, ще се разсее.

Гост: Благодаря ви, Абрахам.