Гост: Искам да благодаря на вас, на Джери и на Ес­тер за това, което правите, защото е много въздейства­що, особено последната ви книга. (Поискай и ще ти бъ­де дадено) Аз съм пастор в местна църква и от известно време насам използвам книгите и записите ви в пропо­ведите си. Имам въпрос за убежденията. От това, кое­то съм прочел и разбрал от собствен опит, убежденията са просто стари мисли, които са се утвърждавали с повторението, докато накрая не са се превърнали в част от нагласата ни.

Абрахам: Мисли, които си мислил дълго време. Мисъл, която си активирал толкова често, че е станала преобладаваща активна мисъл в теб. Да.

Гост: Струва ми се също така, че човек не може да промени тези убеждения, но може просто да си създаде нови и да действа в съответствие с тях. С други думи, ако започна да действам от позиция на радост, а досега съм действал от позиция на гняв, мога да действам от позицията на радост през повечето време, но гневът продължава да се таи в мен. От време на време се подхлъзвам към гнева, улавям се и се връщам обратно.

Абрахам: Ами, ето как действа. Всяка мисъл, която някога си помислял, продължава да съществува. Но не всяка мисъл, когато някога си помислял, е активна в теб в момента. Също както навсякъде около теб се излъчват електромагнитни вълни. Радио сигнали, теле­визионни сигнали, сигнали от мобилни телефони – в момента оттук протичат какви ли не вълни. Но не е задължително ти да знаеш, че всички тези сигнали са тук, освен ако не включиш приемник, който да приема някой от тях. Вибрацията ти активира твоя приемник, който след това приема сигналите, които съответстват на твоята честота.

Ти каза нещо много правилно, за което бихме иска­ли да поговорим. Каза, че не винаги можеш да проме­ниш дадено убеждение, но можеш да избереш друго. И това е съвсем правилно. Бихме искали обаче да доба­вим, че е възможно да активираш нежеланата мисъл доста често и благодарение на Закона за привличането да ти става все по-лесно да го правиш. Но ако си дос­татъчно мъдър, за да осъзнаеш, че тази активирана мисъл не те кара да се чувстваш особено добре, би могъл да избереш друга мисъл, която да те накара да се почувстваш малко по-добре. Ако обаче избереш мисъл, от която да се чувстваш много по-добре, Законът за привличането няма да ти помага да я намериш, защото нейната честота ще е твърде далеч от твоята. Но ако из­береш мисъл, която да те накара да се чувстваш малко по-добре, и съзнателно я активираш, тази нова мисъл ще стане твоя Вибрационна нагласа, или убеждение, и старата някак ще отслабне, ще избледнее. След време е възможно изобщо да не се върне повече. Когато съзна­телно търсиш все по-приятни и по-приятни мисли, мал­ко по малко ще деактивираш нежеланите.

Искаме да бъдем максимално ясни. Човек не може да деактивира мисъл – това казваш ти. Не можеш да я деактивираш, но можеш да активираш друга. И колко­то по-често активираш другата мисъл, толкова по-лес­но тя и подобни на нея мисли идват при теб.

И така, да речем, че си го направил. Положил си уси­лие. Като цяло се чувстваш все по-добре. След това се случва нещо, което не се е случвало от известно време, ти го виждаш по телевизията, фокусираш се и активи­раш мисъл, която не си активирал отдавна. Не изпадай в паника. Просто приеми, че се е случило нещо, което е активирало тази мисъл, и ако потърсиш друга, която да те накара да се чувстваш малко по-добре, ще можеш да се придвижиш на друго място.

Точно това означава да построяваш мост между убежденията си. Малко по малко търсиш по-приятна мисъл, след това още по-приятна… Да речем, че има сто различни теми, за които мислиш често и то все отрица­телни мисли, но за всяка от тях поотделно полагаш уси­лие да се настроиш положително. И така, след време за около 50 от тях имаш положителна нагласа, а за оста­налите 50 – не толкова положителна. Но продължаваш Ла работиш върху тях и докато търсиш все по-позитивни мисли, броят им продължава да намалява – 49, 48, 47… След време ще имаш 90 неща, във връзка с които се чувстваш добре, и едва няколко, във връзка с които се чувстваш зле – като например данъците, цунамитата или това, че собственото ти правителство бомбардира невинни хора – големи неща, с които не се сблъскваш ежедневно в живота си, но които все пак те тормозят, когато мислиш за тях. Едно по едно, вземаш решение и с изравняваш с него, вземаш решение и се изравняваш с него. И преди да си се усетил, вече си в хармония, за­щото си тръгнал по Емоционалната пътека, а не по Пъ­тя на действието, което в много случаи не те води никъде. Сега вече си постигнал постоянно изравняване с нещата, които те карат да се чувстваш добре.

Така че би могъл да попиташ: Мога ли да стигна до състояние, в което да съм се научил да се чувствам тол­кова добре, че вече да не може да ми се случи нищо, ко­ето да ме накара да се чувствам зле? А ние казваме: На кого му пука? Ти можеш да се почувстваш по-добре и във връзка с него. С други думи, може би когато проме­ниш вибрацията си по сто теми, ще има и още сто, не толкова отрицателни, за които също ще искаш да се погрижиш. А след това може би ще има и още сто, още по-малко отрицателни, на които също да обърнеш вни­мание. И може би, когато си успял да достигнеш до на­дежда… и оптимизъм, ще искаш да пренесеш всичките сто теми на ниво благодарност, радост и екстаз.

Пътешествието ви няма край. Никога няма да стиг­нете до място, където ще искате да се изолирате от контраста, който ви кара да се съсредоточавате. Това, което търсите (благодаря, че ни даде повод да го ка­жем) е съзидателен контрол над собствения ви фокус. Ние не искаме правителството ви да спре да прави то­ва, което прави, за да можете вие да се почувствате доб­ре. Искаме да се научите да се чувствате добре незави­симо от всичко. Не искаме хората да започнат да се държат добре с вас и да не нараняват чувствата ви, за да можете да се чувствате добре; искаме чувствата ви да не могат да бъдат наранявани. Искаме да бъдете тол­кова осъзнати, че да можете да променяте начина, по който се чувствате – просто като го поискате и се със­редоточите – така че вече да не ви е страх от това, ко­ето се случва по света.

Вас не ви е страх от смъртта, просто много обичате живота. Не се притеснявате, че някой може да направи нещо, което да не ви хареса. Вие имате съзидателен контрол над вибрацията си и следователно над всичко, което ви се случва.

Гост: Тоест това е само процес.

Абрахам: Това е безкраен, радостен процес. Затова недей да се отчайваш, ако си на по-ниска вибрация и из­питваш страх, гняв или ярост. Кажи си „О, прекрасна­та ми Система за напътствие ми показва, че съм акти­вирал някои от старите си мисли. Няма значение. Не е виновна майка ми. Не е виновно правителството. Това е просто последствие от нещо, което съм преживял. Важното е, че не ми харесва как се чувствам. Затова трябва или да насоча вниманието си към нещо друго, или да се помиря със ситуацията и да я приема такава, каквато е. Но определено трябва да започна да се чувствам по-добре.” И имаш силата да го направиш.

Когато докажеш на себе си, че имаш тази сила, тога­ва и само тогава ще бъдеш свободен. Защото никой не може да ти дари тази свобода – тя вече е твоя. Вселена­та е основана на свобода. Ти си толкова свободен, че можеш да избереш да стоиш окован. Ти си свободен. Но единственият начин да осъзнаеш свободата си е като разбереш, че си способен да се чувстваш добре, незави­симо от обстоятелствата.

И когато се освободиш от страха, си намерил свободата. Вече можеш да идеш, където си поискаш. Сега можеш да си прекарваш чудесно, независимо от обсто­ятелствата. Да.

Гост: Много благодаря. Има група учени, наречена „Семинара на Исус””. Те са събрали на едно място ду­мите, които смятат, че Исус наистина е казал. Тези ду­ми се събират на няколко страници. Когато ги проче­тох, за мен стана очевидно, че той учи хората точно на това, на което ги учите и вие.

Абрахам: Енергията е същата.

Гост: Абсолютно.

Абрахам: Джери има приятел, който говори само ис­пански. Джери искаше да изрази любовта и благодар­ността си към него и затова му написа дълго писмо на английски, което след това занесе на друг приятел, кой­то говори испански, и го помоли да го преведе. Даде писмото на приятеля си, който много се зарадва. Ня­колко седмици по-късно Джери, който все още пазеше писмото, се запозна с друг човек, който беше преводач от испански на английски. Помоли го да преведе напи­саното на испански обратно на английски. Когато го прочете, не можа да го познае.

Гост: Точно така се е случило.

Абрахам: Джери каза: „Това е едно и също писмо, преведено от двама души.” Можеш ли да си предста­виш? Единственото намерение на тези двама преводачи е било да предадат посланието по възможно най-добрия начин, без да се опитват по какъвто и да било начин да променят значението. Няма нищо чудно в това, че тези учени са пресели всичко, освен няколко думи. Останалото е било или изпуснато, или изопачено до неузнаваемост от хората, които са го дешифрирали.

Точно затова не мислим, че е много добра идея да разчитате и на превода на Естер. Смятаме, че трябва да направите свой собствен.