Гост: Здравейте, Абрахам. Благодаря ви за търпени­ето.

Абрахам: Лесно е да бъдеш търпелив, когато знаеш, че всичко е наред.

Гост: Душите на хората и животните пътуват ли за­едно от един живот в друг?

Абрахам: Да.

Гост: Как мога да се свържа с онези, които са в Не-физическото, включително и с котките си?

Абрахам: Искаш да се срещнеш с тях в Нефизическо-то? Ти каза „от един живот в друг”, което прозвуча ся­каш имаш предвид от физически живот във физически живот. И така, искаш да се срещнеш с котките си в Не-физическото или просто в бъдещите си физически жи­воти?

Гост: И двете.

Абрахам: Хубавото в случая е, че не се налага да ор­ганизираш всичко от физическата си перспектива. И е хубаво, защото това не е лека задача и повечето от вас не вярват, че са способни да го направят. Затова двете неща, които са необходими за постигането на каквото и да е, е да излъчиш желание и след това да му позволиш да се изпълни. Когато идвате в следващите си физичес­ки животи, се срещате с много познати животни от ми­нали животи, особено докато сте деца. Едва като порас­нете, започвате да се чудите дали имате тази способ­ност или не.

Не си ли виждал много животни, които са ти напом­няли на други? Виждаш ли? На хората им е трудно да приемат това, което ще кажем сега, но понякога някое от животните, които ти се струват много познати, всъщност е част от същия Енергиен поток като теб. То­ва притеснява хората, защото толкова им харесва да са на върха на хранителната верига или на „кармичното колело”, че не биха искали да споделят мястото си с жи­вотните по този начин. С други думи: „Дай ми домашен любимец и ще го обичам, но не искам да съм на съща­та Нефизическа вибрационна честота като него.”

Искаме да знаете, че Енергията си е Енергия и че ид­вате тук във физическия си живот с различни намере­ния, но Нефизическият енергиен поток си е същият. А същността на това, което е в животното, не е толкова различна от същността на това, което е в човека. Всич­ко е Чиста, Позитивна Енергия.

Единствената разлика между хората и животните, която си струва да се отбележи, е че животните, без изк­лючение, са по-тясно свързани с Изначалната енергия. Те са по-близо до това, което са в действителност. Част от причината за това е, че не се крият зад езика на ду­мите. Друга част е в това, че животът им е по-кратък и нямат възможност да изградят толкова силно съпро­тивление. С други думи, когато чуеш за пеперудите или за птиците, които мигрират на далечни разстояния, и си кажеш: „Добре де, кой знае посоката? Кой води остана­лите? Кой знае къде да ги заведе?”, ние казваме: По-широката перспектива. Те са свързани с По-широка перспектива.

Случвало ли ти се е да гледаш ято птици в полет и да се зачудиш защо не се блъскат една в друга? Не са се уп­ражнявали, докато не си гледал. Просто навлизат в зо­на, в която По-широката им перспектива познава всеки елемент от формацията. И те изпълняват своята роля, защото инстинктивно (можем да го наречем така), ин­туитивно (можем да го наречем и така), вибрационно, „изравнявайки се”, знаят къде е мястото им в цялата схема. Всички вие също се стремите към това знание.

Случвало ли ти се е да шофираш и да усещаш себе си като част от потока на движение и като погледнеш нап­ред, имаш някакво усещане за това какво ще се случи? И забавяш още преди да си видял светлините от стопо­вете на колите пред теб? Или преминаваш от едно плат­но в друго още преди с очите си да си видял причина да го сториш? Тогава правиш същото, което правят живот­ните. Действаш, воден от По-широка перспектива.

Гост: Добре. Това ни отвежда към следващия въп­рос. Трудно ми е да допускам роднини и приятели, кои­то ядат животни (заради страданието на животните), особено да съжителствам с някого, които иска да дър­жи мъртви животни в хладилника и да ги готви в дома ми. Можете ли да ми помогнете?

Абрахам: Всъщност не.

Гост: Трудничко е.

Абрахам: Причиняваш си доста неприятности с това твое фокусиране върху проблема. Използва всяка дума, която можеше да използваш, за да изкараш нещата ло­ши. Затова ето какво ще ти кажем. Не можеш да имаш и двете. Не можеш да се съпротивляваш така яростно

срещу това и в същото време да държиш трупове в хла­дилника си. Трябва да избереш или едното, или другото – и на твое място ние бихме се постарали да се прими­рим с естествения ход на нещата.

С други думи, възможно е някой владетел да стане толкова силен и да си набави толкова голяма бомба, че да убеди всички други хора на земята да спрат да ядат животни. Но никога няма да успеете да убедите живот­ните да не ядат други животни. Голямото винаги ще изяжда малкото. Голямата риба винаги ще изяжда мал­ката. И когато усетиш този естествен ритъм, когато раз­береш, че животните, които идват на земята, идват със знанието за това, няма да му придаваш такова значение.

Даваме ти думата си, че животните имат същата яс­нота на ума, както и всички вие, когато идвате, и ако не искаха да играят тази игра, не биха идвали отново и от­ново, за да я играят с вас. Няма нужда да се притесня­ваш от това. Не си длъжен да ядеш месо – но не се бо­ри срещу нещо, което е така широко разпространено във вашето общество.

Един от приятелите ни говореше за това как не иска хората да хвърлят бомби върху други хора. А онзи ден Естер каза на Джери, че ако не престане да се ядосва на стикерите, които хората лепят на колите си, ще го пра­ти да се вози в спалнята на караваната със затворени прозорци. Защото когато види стикери, с които не е съгласен, той много се разстройва. А Естер иска да го предпази от това, като му попречи да ги вижда.

Светът е пълен с хора, които имат мнения, различни от твоите. От теб се иска само да разбереш, че не само ти имаш мнение. Всеки има право на мнение, всеки има право да лепи стикери по колата си и всеки има право да живее и да се чувства така, както иска да се чувства. Твоя 1адача е да намериш начин да се чувстваш добре при тези обстоятелства, а не тяхна – да лепят на ко­лите си стикери, които да ти харесват.