Гост: Въпросите ми се отнасят до петгодишния ми син. Не ме слуша.

Абрахам: Чудесно.

Гост: Не слуша никоя жена. С мъжете е малко по-добре. Учителката му ме попита: „Можете ли да го на­карате да ме слуша?” А аз й отговорих, че той дори мен не слуша. И…

Абрахам: Кого слуша?

Гост: Предполагам себе си, защото ми каза: „Разби­раш ли, живея живота си по свой собствен начин, а ти правиш нещата по твоя.”

Абрахам: Значи вероятно слуша нас. (Смях)

Гост: Да. Казва: „Нали казахте, че Абрахам казват…” Казва: „Искам да се забавлявам.” А учителката му каза­ла: „Джоузеф, защо ие ме слушаш? Защото не разбираш какво говоря или защото не искаш?” Той отвърнал: „Не искам.” Затова тя пак ми се обади. Каза, че е пробил дупка в тетрадката си. Искал да го направи и го напра­вил. Аз му казах: „Джоузеф, не бива да правиш така. Можеш да излъчваш каквато си искаш вибрация, кога­то си имаш свой дом, но сега си в моя и трябва да вибрираш заедно с мен.” И след това всичко се повтаря… проблемът е най-вече в слушането. А след това и майка ми се включва: „Трябва да го напляскаш; трябва да нап­равиш това; трябва да направиш онова. На мен нищо не ми е станало от това, на теб също.” и така нататък.

Абрахам: Ами, ето. Тъй като Джоузеф прави общо взето каквото си иска, ако продължи в същия дух, тога­ва, когато го видим след 15 или 20 години и той се рад­ва не само на невероятен успех във всички области на живота си, но е и един от най-щастливите хора, които сме срещали и го попитаме: „Джоузеф, каква е тайната ти?”, той ще отвърне: „Нещо ме движеше отвътре и аз го слушах повече, отколкото всички останали взети за­едно. О, майка ми положи огромни усилия да ме отучи, наистина се постара. Дори ме заплаши, че ще ме изхвърли от къщи. Но аз не позволих нищо да ме отк­лони от Системата ми за напътствие.”

Наистина, разбираме те донякъде, но майки като теб са ви наранили толкова много. С други думи, много от вас не се доверяват на собственото си напътствие, защо­то са се поддали на напътствието на толкова много дру­ги, които не са способни да ги напътстват добре. И като се замислиш, тази учителка напътства Джоузеф така, че да получава от него това, което тя иска, а ти – така че да получиш това, което ти искаш. А кой ще го напът­ства така, че да получава това, което той иска? Точно това се опитваме да покажем на хората. Не искаме да нараняваме ничии чувства, но сме на негова страна.

Гост: А възрастта му? Не е ли още малък… Просто не искам като порасне да се превърне в човек, който не слуша никого, и…

Абрахам: Е, тогава целите ни се разминават, защото ние искаме той да се превърне в човек, който не слуша никого. Искаме всички вие да бъдете хора, които не са толкова загрижени за това какво мислят останалите, че да противоречат на собствената си вибрация и да не до­пускат това, което те наистина искат.

Знаем накъде биеш и нашият съвет е такъв: имаш де­те, което доста добре осъзнава кой е, защото все още си спомня; което използва част от това, на което го учиш, срещу теб и което те ядосва, защото не се вписва в прави­лата. Които му налагаш. Затова, като помислиш за Пътя на действието, по който той се е отправил, имаш много възможности. Можеш да го гледаш и да се ядосваш или да го гледаш и да бъдеш в хармония с него. Така че, кажи ни кои са положителните страни на това, че се насочва сам? Има ли изобщо някакви предимства в това?

Гост: Да, мисли самостоятелно. И не се подчинява на установения ред. (Аз също бях такава на неговите го­дини.) Казва ти точно как се чувства, за да знаеш защо прави това или онова. Не е от хората, които се опитват да те заблудят, [да?] Мисля, че в някои отношения това е полезно за него.

Абрахам: Но освен това, след всичко, което чу днес, не усещаш ли, че е изключително ценно да можеш ка­тегорично да решиш какво искаш и да не се колебаеш? [да] Тогава нима искаш той да бъде човек, който реша­ва какво иска и не се колебае, докато някой, който е по-силен, голям и влиятелен, не го накара да промени ре­шението си? С други думи, в какъв човек искаш да се превърне – силен или слаб?

Гост: Искам да усеща собствената си сила.

Абрахам: И това ти пречи само в случаите, когато неговото усещане за собствената му сила е в конфликт с твоята представа за това какво трябва да прави той?

Гост: Когато учителката ми се обажда. Не искам да бъда от онези родители, които ги привикват в училище, защото децата им не слушат учителите.

Абрахам: Можеш ли обаче да получиш и двете? То­ва е въпросът, който искаме да ти зададем: можеш ли да имаш дете, което усеща собствената си сила и наис­тина знае кой е, и в същото време се съобразява с жела­нията на всички останали? [не] А ти как ще му помог­неш да определи кого трябва да слуша и кого – не? С други думи, наистина ли искаш всеки, който поеме ро­лята на негов учител, да получава цялото му внимание? Защото ако това е така, не би ли искала първо да про­вериш учителите му? Не искаш ли да разбереш те накъде се опитват да го насочат? Не искаш ли да разбе­реш кои са те и какви са намеренията им? Не би ли ис­кала да знаеш за кого ще го посъветват да гласува, към каква религия ще го насочат? Би искала да знаеш как­ва е тяхната мотивация, нали? И най-вероятно ще ти бъде много трудно да разбереш всичко това, нали?

Не би ли предпочела просто да кажеш: „Джоузеф, ти си човек, който знае какво иска, който е настроен към Чиста, Позитивна Енергия. Вярвам, че ще можеш сам да решиш. И ще оставя на теб отношенията ти с всички тези хора. Няма да се намесвам на тяхна страна. Няма дори да се намесвам на твоя страна. Ще ти дам възмож­ността, която сме имали всички ние при раждането си -Да пресееш преживяванията си и да оставиш живота да ти помогне да решиш какво искаш… и да позволиш на собственото си Напътствие да те насочи към това, кое­то искаш.”

Смяташ ли, че синът ти ще избере провала? Смяташ Щ че сам ще избере да бъде груб? Никога не си гледа­ла на нещата от тази страна, нали? Смяташ ли, че би избрал да бъде мързелив? И за това не си се замисляла. С други думи, в това дете си видяла само голяма надареност и блестящ ум и въпреки това те е страх да го ос­тавиш сам да се насочва. А ние мислим, че това се дъл­жи на факта, че от дълго време възрастните смятат, че те са мъдрите, които знаят как е устроен светът, и че ако не насочват децата си, те ще се заблудят. Искаме да разбереш колко назадничав е този начин на мислене.

Децата са гениални творци, които току-що са дошли от Нефизическото, които се чувстват силни и, оставени сами на себе си, няма да се заблудят. Те ще запазят стойността си; ще запазят чувството си за лична свобо­да; ще запазят усещането си за Благополучие. Те ще процъфтяват – освен ако някой друг не ги научи да не процъфтяват. С други думи, ако другите не направят не­що, за да променят вибрацията им, тяхната вибрация ще е вибрация на процъфтяване. И ти виждаш свидете­лствата за това, нали? Това е дошъл да ти напомни. Ка­то го погледнеш, не виждаш ли доказателства най-вече за това, че той процъфтява и се чувства добре?

Джери и Естер имаха късмета да се запознаят с чо­век, който е основал училище (училището Съдбъри Валей. в Масачузетс), чиято основна философия е, че в не­го никой не учи нищо, освен ако няма искреното жела­ние за това. Там не преподават заради самото препода­ване. Ако искаш да научиш нещо и споделиш желание­то си с тях, те ще направят всичко по силите си, за да ти помогнат. Но никой от преподавателите няма дори пра­вото, камо ли задължението, да иде при малкия Джоузеф и да каже: „Искаш ли да прочетеш това?” или „Би ли искал да научиш повече за това?” Всичко е оставено на желанието на детето.

Джери и Естер са много въодушевени от тази идея, защото на тази основа се гради и учението на Абрахам: Ако не поискаш, няма да получиш. А когато искаш, от­говорът винаги идва.

Джоузеф се опитва да помогне на теб и на препода­вателите си да си припомните, преди всичко, че той има право на избор и това, което сам избере, ще дойде при него. Него не го е страх, че ако не мине точно откъдето му посочите, накрая няма да знае нищо. Ти и учителка­та му може би се притеснявате за това, но не и той. Той все още си спомня, че ако поиска, Вселената ще му да­де. И, честно казано, не може да разбере какво толкова сте се загрижили. Не ти ли го казва непрекъснато? [да] Защо правиш такъв голям проблем от това? Добре съм. Всичко ще е наред с мен.” Разбираш ли?

Представи си човек, който се е родил здрав и с ясно съзнание, но в общество, в което всички куцат по ня­каква причина. И те му се подиграват, защото все още не е започнал да куца. А той казва: „Знам, че всички ку­цате и явно ви харесва, но на мен не ми се куца и май не ми е и необходимо.” И те му казват: „Тук се куца. Нау­чи се да куцаш!” А той отвръща: „Не ми се куца.” Зато­ва накрая просто го удрят в коляното с бухалка. (Смях!) И той започва да куца с тях. Тогава всички казват: „Браво. Браво, Джоузеф!” Не преувеличаваме! Разби­раш ли, аналогията е абсолютно точна.

Той се опитва да каже на всички вас: „Не ми се ку­ца.” Не се притеснявай за него, нито за това какво ще си помислят учителите му за него.

Сега те очаква Пътя на емоциите, нали? Защото, за­мисли се, той е това, което е. Спомняш ли си ти самата в колко бели си се забърквала като малка? Била си точ­но като него и майка ти е положила огромни усилия да те промени. Получи ли се? Само е накарало и двете ви да се чувствате зле, но не те е направило по-малко упо­рита, нали? Всъщност не гориш от нетърпение да нап­равиш същото с Джоузеф.

Затова какъв е изборът ти, когато виждаш какъв не­зависим, гениален творец е той? Смяташ ли, че можеш Да го унижиш и да го накараш да се подчинява? Не, не искаш да правиш това. Смяташ ли, че можеш с наказа­ния да го накараш да се подчинява? С теб това не е подействало. Така че какви са възможностите ти? Смя­таш ли, че можеш по Пътя на действието да го напра­виш нещо различно от това, което е роден да бъде? Не можеш, нали?

Остават ти няколко възможности. Имаш един малък пакостник, който е в абсолютна хармония с Изначална­та енергия. Можеш да потърсиш причини да се чувстваш добре спрямо това или да потърсиш причини да се чувстваш зле. Не смятаме, че Емоционалният път, по който трябва да се насочиш, цели да промени него, защото смятаме, че и ти като нас си го харесваш такъв, какъвто е. Според нас проблемът ти е в образо­вателната система, която не разбира това, което разби­раш ти, това, което разбираме ние, и това, което разби­ра Джоузеф. Така че би ли казала, че Емоционалният ти път цели да те накара да се почувстваш по-добре спрямо тяхното неразбиране?

Гост: Вероятно.

Абрахам: Смяташ ли, че трябва да започнеш да при­емаш по-леко тяхното неразбиране? Или (вече наисти­на стигаме до същността на въпроса) искаш да наме­риш начин да получиш тяхното одобрение, когато имаш син като Джоузеф? (Това вече е нещо голямо, нали?)

„Ето, това е едно дете, което не се придържа към ус­тановените правила. Блестящо, великолепно Същест­во.” Искаш ли да бъде различен? Искаш ли да се стра­хува? Искаш ли да се подчинява? Искаш ли да прави то­ва, което му казват другите, или предпочиташ да бъде независим?

И така. всъщност ти не искаш да промениш Пътя на действието, по който е тръгнал Джоузеф. Това, което искаш да промениш, е тяхното отношение към негово­то поведение. Имаш избор: те най-вероятно няма да за­почнат да одобряват Поведението му, а ти не можеш да

го накараш да се държи по начин, който биха одобрили. Така че вариантите ти са два: те да не го одобряват и ти да приемаш това спокойно, или те да не го одобряват и ти да не приемаш това спокойно. Кое би те накарало да се чувстваш по-добре?

Гост: Да го приемам спокойно.

Абрахам: Затова сега ще ти предложим няколко ду­ми, които биха ти помогнали: „Искам да намеря начин да се чувствам добре във връзка с поведението на Джоузеф, дори и учителите му да не могат.” Помисли мал­ко върху това и виж дали няма да ти донесе малко об­лекчение.

Гост: Не искам да ми казват каквото и да било, ко­гато отида там.

Абрахам: Добре, това влошава нещата.

Гост: Просто искам да го вземам от училище и да си тръгвам, без да ми се налага да ги виждам или да раз­говарям с тях.

Абрахам: Не помага.

Гост: Искам да участвам активно в училищните за­нимания, както и досега.

Абрахам: „Харесва ми ролята, която играя в учили­щето. Бих искала да мога малко да им влияя. Бих иска­ла да разберат какви творчески гении са поверени на грижите им. Бих искала да разберат, че училището не е затвор, а.среда, в която креативността може да се изра­зява свободно по най-различни начини. И бих искала да мога да участвам в насърчаването на желанието за творчество – а не за подчинение – в тези деца. Творчес­кият устрем на моето собствено дете увлича и мен сама­та във вихъра си и ме кара да се замисля, че това може и да е забавно.” Това те накара да се чувстваш по-добре. Ти не го каза, но се почувства по-добре, когато го чу. Можеш и сама да се накараш да се чувстваш по-добре.

Каква е целта ти? Да се почувстваш по-добре във връзка с отношението на учителите към Джоузеф, който няма да се промени. С други думи, отказа ли се от Пътя на действието! Добре е да го направиш, защото не мо­жеш да промениш сина си. И така, той ще си бъде такъв, какъвто е, и ти имаш избор дали това ще ти харесва или не. Кое според теб е по-добре за теб? А за него?

Знаеш ли, че великите гениални творци във вашия свят – всеки един без изключение – са били като Джоу­зеф, когато са се родили, и просто никога не са порасна­ли? С други думи, не са се поддали. Позволили са на творческите си сокове да продължат да текат. Това искаш и за него, нали?

А ако някой учител не разбира това…, ти би ли иска­ла някой учител да спре този процес? [не] Тогава би ли искала да се чувстваш добре спрямо неразбирането на този учител или предпочиташ да се чувстваш зле?

Гост: Просто не искам да ме интересува какво мис­ли учителката му.

Абрахам: Това е добре за начало. Сега разбираш, че не можеш да промениш Джоузеф. Можеш ли да проме­ниш учителката му? [не] Не можеш, нали? Всички тези усилия от нейна страна да промени Джоузеф така или иначе няма да постигнат нищо. Така че може да се ка­же, че са хвърлени на вятъра, нали? [да] Тогава защо ти пука? Защото другите очакват да ти пука. Учителката ти се обажда, защото иска да наложи своята власт. Тя иска да ти каже: „Не мога да бъда щастлива, докато

308синът ви се държи по този начин, така че трябва да го накарате да се държи различно.” Тогава ти искаш да й отвърнеш: „Ами, съжалявам. Не мога да бъда щастли­ва когато се държите по този начин спрямо поведение­то на сина ми. Трябва да промените начина, по който се пържите със сина ми, за да мога аз да бъда щастлива.”

А Джоузеф е единственият, който приема нещата мъдро. Той казва: „Хей, аз съм щастлив! Не се налага да се държите по определен начин, за да бъда щастлив. Изобщо не ви виждам. Не ми влияете по никакъв на­чин. Не ми пука какво мислите!” (Той е учителят, на­ли?) Така че Пътят на емоциите, който трябва да извървиш, цели да те накара да се чувстваш добре. Ис­каш да усещаш обич към учителката му. Искаш да раз­береш, че намеренията й са добри. Искаш да й кажеш нещо… ето, просто помисли върху това: „Знаете ли, не мога да ви опиша колко е мило от ваша страна, че сте толкова загрижена за малкото ми момченце. Наистина съм трогната. Много, много мило постъпвате. И ви съ­чувствам, защото той и мен не ме слуша. Но открих, че ако просто го приема такъв, какъвто е, той е невероят­но умен. И си помислих, че като негова учителка може би бихте искали да знаете това. Открих също, че когато не се опитвам да го принуждавам и да отнемам усеща­нето му за свобода, с него е невероятно приятно да се общува. Но когато дори за момент го оставя с впечат­лението, че не е свободен, той се бори за живота си ся­каш се опитвам да го удуша с възглавница. Спомням си, че и аз като малка се чувствах така. Не се съмнявам, че и вие си спомняте.”

„Затова махнах възглавницата от лицето му. Започ­нах да свиквам с неговата представа за свобода. И смя­там, че ако се отдръпнем от пътя му и го оставим да бъде истинският творчески гений, който е роден да бъде, той ще ни накара да се гордеем с него. Между другото, благодаря за старанието, оценявам всичко, на което можете да го научите. Знам, че той иска да учи от вас. Каз­вал ми е, че ви харесва. Правите много неща, които са му приятни. Вие сте добра учителка. Знам го. И съжа­лявам, че моят малчуган не иска да се впише в правила­та на училището ви – но смятам, че гениите в света ни­кога не са се водили по чужди правила.”

Когато поговориш с нея няколко пъти по този на­чин, тя ще престане да ти се обажда. Когато разбере, че не може да упражни властта си, за да те накара да го на­караш да прави неща, които не иска, тя ще престане да те търси и през това време Джоузеф ще процъфтява, ще спечели сърцето й и ще й покаже кой е всъщност. Да.

Гост: Благодаря.