Абрахам: Смятаме, че сме готови. Не мислим, че има още нещо за обсъждане, което би добавило повече яснота към нещата, които ви занимават. Знаем, че ус­пяхме да поговорим за всичко, което искахте да знаете, а в много от случаите и доста обширно.

Искаме да кажем, че вземате живота твърде на сери­озно… че животът трябва да е забавен и че животът ви е основан на свобода… че това разширение е неизбеж­но… и че сте изключително ценни Същества. Ако мо­жехте просто да се отпуснете, да погалите котката си, да потопите краката си в потока и да намирате хубави неща, върху които да се съсредоточавате…., и да прекар­вате време с хората, които ви карат да се чувствате най-добре, да гледате филмите, които ви карат да се чувствате най-добре, да минавате по пътя, който ви е най-приятен, и да мислите за най-добрите черти на хо­рата, с които работите…, да мислите за родителите си по начина, който ви кара да се чувствате най-добре и да правите списъци на нещата, които ви карат да се чувствате най-добре, да носите дрехите, които ви карат да се чувствате най-добре, и да мислите за нещата, кои­то ви карат да се чувствате най-добре, да правите неща­та, които ви карат да се чувствате най-добре, да ядете храните, които ви карат да се чувствате най-добре…, то­гава бихте се чувствали доста добре.

Тогава животът би започнал да се отнася с вас по на­чина, който заслужавате. Но когато вярвате, че сте тук, за да се борите с трудности, когато сте убедени, че тряб­ва да постигнете нещо определено, когато смятате, че сте недостойни и трябва да докажете, че сте достойни, и мислите, че се състезавате за ресурси – тогава се разстройвате много и губите хармонията с истинската си същност.

Знаем, че повечето от вас са чували много от тези неща, и ви чувстваме и чуваме как се мъчите да се ориен­тирате във всичко това. Но ви даваме думата си, че жи­вотът трябва да е забавен и че сте достойни за него, без да плащате каквато и да било цена; че си струва да се постараете да се отпуснете поне малко, да се разведри­те поне малко, да внесете повече хумор в живота си, да сте по-игриви в отношенията си с другите, да позволя­вате на по-малко неща да ви притесняват, да приемате всичко по-леко и да казвате на околните (особено на де­цата, любимите и приятелите си) неща от сорта на: „Не е ли смешно?” Или „Защо, по дяволите, се притеснявам толкова много за нещо толкова незначително?” С дру­ги думи, да намалите малко драматичността и сериоз­ността на нещата винаги, когато можете.

Не се присъединявайте към онези групи, които се опитват да изкарат нещата по-сериозни, отколкото са. Опитайте се да извлечете максимума от мястото, къде­то се намирате, и обръщайте повече внимание на хуба­вите неща. Тогава ще забележите как нещата веднага започват да се подобряват. След това го направете от­ново. И отново. И отново. И отново…

Тук има голяма любов за вас. Засега приключихме.