Участник: Връзката, която направихте между ужасяващото усещане за липса и празнота, с което съм живял много години, и това, към което ме насочихте, ме дари с прозрение, което не съм имал преди.

Абрахам: Добре е, че не се обвиняваш за тази позиция на недостатъчност, а гледаш на нея като на трамплин към целите, които си си начертал.

Участник: Така е.

Абрахам: Представи си някой, който иска да бъде богат. Не че желаем да станем груби материалисти, но всичко около вас е такова, а това е добро начало. Този човек търси богатството, но не го намира. Как тогава да излезе от състоянието на липса и да го замени с достатъчност? Като допусне благополучието, което има в момента. Като си търси поводи да е щастлив с това, което има. Като вземе последната банкнота, която има, сложи я в джоба си и си представи колко ценна всъщност е тя. ,Мога да си купя това, и това, и това.” И в един момент, тази банкнота ще пробуди чувството на материално за- доволство у него. Ние сме убедени, че ако този човек продължи да прави така, в скоро време ще натрупа в мисловен план 10, 20, 30 милиона, които ще подхранват усещането му за благополучие, И много скоро ще се връща назад във времето, когато с разполагал само с тази банкнота, и ще се чуди какво толкова го е вълнувало тогава. От настоящата позиция обаче вълнувало за него ще е да допусне да се обърне към умножаване на парите си.

     Опитваме се да ти кажем, че ако при всички възможни ситуации търсиш причини да се чувстваш добре – а причини винаги има, вместо да се чувстваш зле, като се сравняваш с обстоятелства извън теб, винаги ще бъдеш в центъра на положителното привличане. Оттам ще се придвижваш все по-напред и по-напред към цели- те си.

   СРАВНЕНИЕТО Е СМЪРТОНОСНИЯТ КАПАН ЗА ХОРАТА. Това е началната, средната и финалната точка на всяко поражение или неуспех. Това е точката, която те притиска в позицията на негативната емоция, която те дърпа към центъра на отрицателното привличане. А ти просто не си в състояние да компенсираш с действия това позициониране. Няма как да стане. Чувството ти е изключително силно, много по-мощно от действието.

     Всеки е бил свидетел как хората жадуват да се чувстват добре в собствената си кожа. Това е вродено чувство. Ти искаш да се харесваш и да се оценяваш добре, защото тогава твоето усещане за благополучие ти носи изключително удоволствие. Така че тази жажда за вътрешно задоволство понякога привлича в живота ти човек, който е постигнал много в това отношение и може да дари и теб с подобно усещане. Чрез своята положителна самооценка той оценява високо и теб. По силата на Закона за привличането това заражда у теб добро самочувствие. И си казваш: ,,Я, колко е хубаво да имаш самочувствие.” Но все още не разбираш как е станало това. Не разбираш, че този някой е пробудил това чувство у теб. И започваш да търсиш чуждото одобрение. Търсиш навсякъде, стремиш се към това. Тогава срещаш някой, който е направил нещо страхотно. Това те кара да загубиш част от собствената си значимост. Ето на, някой върши нещата по-добре или изглежда толкова фантастично, или има толкова много неща – поводът е без значение. Вниманието ти към чуждото постижение във всяка област, което ти нямаш, те дърпа към собствената ти липса, което в този случай всъщност е завист.

      И ето, че възниква и критичното отношение, ,че не е подобаващо този друг да иска това или да бъде онова, или да прави това”, защото това се различава от твоя начин. Мислиш си, че ако успееш да омаловажиш успехите му, тогава различията между вас двамата ще се размият. Ето това отношение преобладава във вашия свят: общество, основано на критично отношение; търсене на причини да омаловажиш другия с напразната надежда, че това ще повиши собственото ти самочувствие. Ние, а може би вече и вие, знаем, че това няма да ти помогне.

      Положителната оценка произвежда нова положителна оценка – трябва да цениш нещо, за да успееш да привлечеш още от него.

      В крайна сметка всичко опира до търсенето и до погледа върху нещата. ,,Търси семето на равностойното облагодетелстване!” С тези думи нашият приятел Наполеон Хил е казал всичко. (Наполеон Хил (1883-1970) – американски писател, един от създателите на течението ,,Мотивация и личен успех” в литературата).

       Той съветва да се огледаш в това, с което разполагаш, и да се съсредоточиш върху онова, което те кара да се чувстваш добре, а не зле. Понякога ти е нужно известно време, защото навикът ти най-вече е да се вглеждаш в недостатъците. Обикновено намираш своите най-големи недостатъци и сам се ядосваш на себе си.

    Това обаче е толкова заразително, че се разпространява и върху другите – никой не с в подем, никой не е въодушевен. Всичко това всъщност рефлектира върху цялата Вселена. Трябва да тръгнеш отвътре навън. Често пъти си повтаряш, че не знаеш какво да правиш. Да, така е, не знаеш какво да правиш. Съществуват обаче безброй варианти. Част от тях не са били успешни за теб. Опитал си повечето, но без успех. Не знаеш какво да правиш. Понякога не знаеш и какво искаш да имаш. Но винаги, неизменно, без изключение, ако спреш само за миг и по- мислиш, ВИНАГИ ЗНАЕШ КАК ИСКАШ ДА СЕ ЧУВСТВАШ.

     Представи си, че си казваш: ,Зная, че предпочитам да съм весел вместо тъжен, богат вместо беден, сит вместо гладен, въодушевен вместо депресиран, силен вместо слаб, концентриран вместо разсеян. Зная, че предпочитам да бъда… и т.н.* Казвай на глас какъв предпочиташ да бъдеш и това наистина ще се сбъдне.

     Отвсякъде те облъчват отрицателно здравословни проблеми като рак или СПИН, емфизем или диабет… Ти само си казваш: ,,Не, не, само не и аз”, ,,Не, не, без мен.” Защо викаш толкова високо? Защо писъкът ти е толкова силен? Дали защото се чувстваш безсилен да бъдеш здрав? Въздействали са ти в посока на това да бъдеш уязвим и ти се съпротивляваш. А какво става, кога- то има съпротива? Попадаш право в капана. Затова тази вечер тук всички заедно се стараем да открием центъра на твоето съвършенство. За да осъзнаеш, че в живота ти не съществува недостатъчност, а само изкривена представа за нея тук и сега. Колкото и напреднал да е ракът в тялото ти, той не е нищо повече от една уродлива реалност, съживена от нечие дълготрайно внимание, насочено върху него. А истинската реалност е, че твоето тяло е съвършен организъм.

      Вгледай се в него. Осъзнаваш ли, че всяка негова клетка е умалено твое подобие? Наясно ли си, че всяка клетка се регенерира непрестанно? Че тялото ти се подновява отново и отново? Това не е същото тяло, родено преди 29 години. Добре сме си научили урока, нали? (Смях при намека на Абрахам за играта на Естер да бъде винаги на 29 години.)

     Щом осъзнаеш своето съвършенство и си кажеш ,,Ето ме напълно здрав”, вече заживяваш с тази идея. ,,Ето ме прекрасна майка.” ,,Ето ме талантлив художник.” ,,Ето ме генератор за нови идеи в света.” Потърси думи, които засилват чувството ти – ,,Ето, това съм аз, това съм аз!”

    Мили приятели, вашата задача няма нищо общо с действието. Задачата ти е да се приведеш по какъвто начин ти хрумне до точката, в която усещаш своята сила, съвършенство, прекрасно здраве, талант, великолепие, да се почувстваш пълноценен. Това означава, че ако ние сме на твоето място в материалния свят и някой непрекъснато ни критикува, ние бихме се лишили трайно от неговото присъствие. Изобщо не бихме се срещали с него, защото за какво ти е в живота подобен отрицателен източник? Ако има нещо, мисълта за което ни води постоянно към усещане за липса, бихме положили съзнателно усилие да го избегнем. С други думи, задачата ти е да се приведеш в състояние на благополучие, защото от точката на чувството привличаш всичко в живота си.

    Когато казваме, че си творец, сигурно си мислиш, че имаме предвид производство на мебели, строителство на къщи, изграждане на империи или създаване на отношения. Ние нямаме това предвид. Става дума за сътворяване на твоето вътрешно състояние. Когато проумееш това и му обърнеш нужното внимание, всички физически капани в света ще се изравнят по смайващ за теб начин. ТОВА ОБАЧЕ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО С ДЕЙСТВИЯ, А ЧРЕЗ ФОКУСИРАНЕ ВЪРХУ ТОВА КАК ИСКАШ ДА СЕ ЧУВСТВАШ.