Участник: Въпросът ми пак се отнася за действието. Според мен действието сякаш оправдава цялото ми съществуване.

Абрахам: Да, повечето хора гледат по този начин на живота.

Участник: Така е. Но щом съм във физическото измерение, значи аз съм поискал действието – иначе няма- ще да съм на това физическо ниво.

Абрахам: Вярно е. Но ти си го искал не като средство за постигане на целта. Ти си го виждал като начин да се наслаждаваш на сътвореното чрез мисълта си. Хората обръщат всичко на обратно. Мислиш си, че нещата се сбъдват чрез действията ти. Сега вече разбираш, че вътрешното ти състояние е причина за случването на нещата. Вдъхновението ти за действия идва именно от това състояние, а действието подсилва състоянието ти на съществуване.

     Чудесно е, когато си вътре в потока на действие, продиктуван от силното ти желание. Когато обаче като дребна мравка носиш тежкия товар на плещите си, само и само да превъзмогнеш някаква липса, това не е чак толкова чудесно. Твоят свят е светът, който ти познаваш най- добре. Той, най-общо казано, се опитва да осмисли съществуването чрез действието.

       Да видим дали можем да обединим двете понятия. Физическите същества като теб и като много други хора са склонни да осмислят своя живот чрез действията си. Има много поговорки като ,,Който не работи, няма да яде”, ,,Усилието ражда изобилието”. Воден от стремежа си към израстване и от насадените ти принципи, че израстването се постига чрез страдание, ти търсиш оправдание и смисъл в живота си. Смята се, че ако не си страдал, значи не струваш нищо.

      Ние искаме да ти помогнем да проумееш, че независимо от причината – било то копнеж към извисяване или престиж в очите на другите, или друго оправдание за живота ти, ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО СИ НАРАНЕН, ТИ НЕ ТВОРИШ СЪЗИДАТЕЛНО. Всеки път, когато изпитваш болка, твоята точка на привличане привлича всичко онова, което ти не искаш в живота си.

     Трябва да заменим някои стари навици, които не ни вършат работа, с нови, които ще ни бъдат полезни. Един такъв навик е да спреш, преди да влезеш в нов отрязък, и да се запиташ как искаш да се чувстваш, какво искаш да имаш и какво искаш да направиш. Оставяш действието да бъде продиктувано от желаното чувство. Разбира се, всичко това вече ви е известно. Какво още можем да кажем, за да напуснеш това място и да влезеш в ново сияйно пространство?