Участник: Иска ми се да обсъдим тема, която ме обърква, Абрахам. От вашата гледна точка излиза, че аз съм се фокусирал негативно върху света. Работя с рискови групи деца. Те са около 1% от населението и се водят истински проблемни групи деца. Енергията там е силно негативна. Аз усещам все пак, че това е много важно за мен.
Абрахам: Така е. Това е важно за теб, важно е за тях, важно е и за цялото съществуване на Това-Което-Е. Представи си, че някой непознат се обади по телефона и ти каже: ,,Никога повече няма да те видя.” Ти ще си кажеш: ,,Много важно.” Липсата на този човек в живота ти няма да те притесни по никакъв начин, защото той никога не е бил В Живота ти. С ТОВА ИСКАМЕ ДА ПОКАЖЕМ, ЧЕ НАЛИЧИЕТО НА СИЛНА ОТРИЦАТЕЛНА ЕМОЦИЯ Е ПРИЗНАК, ЧЕ ДАДЕНИЯТ ВЪПРОС Е ВАЖЕН ЗА ТЕБ.
Когато срещаш същества със силно негативно поведение, ти можеш да кажеш: ,,Това е прекрасно, защото е мощно излъчване на желания.
Много по-добре е някой да действа от позицията на краен негативизъм, вместо от равнодушното ,,много важно”, защото желанието е в основата на съзнателното изграждане. Безразличието не носи нито осъзнатост, нито градивност. А после пристъпваме към изравняване. Казваме, че има наличие на огромно желание, но че фокусът в момента е върху недостига на желаното. Затова това е пресилено отрицание. Какво всъщност искат тези деца? После си представяме от тяхната гледна точка какво точно биха искали. Едва след това разговаряме с тях.
Повечето от децата са много интелигентни, силни същества. Те са тук сега, в този живот, с намерението да осъществят нещо различно. Сами са избрали, макар и предимно несъзнателно, изживявания, които им носят богат опит-те наистина много добре знаят какво не искат. Ние сме наясно, че от тази позиция същите тези деца в следващите години ще могат да отстояват много по-твърдо от своите връстници от нерискови групи истинските си искания – това е резултат от живота, който са водили. Те са напълно наясно какво не искат.
Когато говориш с тези деца, единственото, което те искат, е да си тръгнеш и да ги оставиш на мира. Те искат свободата си, а ти им пречиш. Така че самото ти присъствие там вече ги застрашава и децата ти оказват съпротива. Те се опълчват срещу всяка институция, изправена пред тях с цел да ги превъзпита, защото според тях няма какво да бъде превъзпитавано – те са си на мястото и са добре. Ние не възразяваме срещу много от тези неща, защото тези хора много по-дълбоко споделят отношението ,живей и остави и другите да живеят”. И те наистина искат да имат свобода и да оставят другите да бъдат свободни. Голяма част от тези деца много по-охотно ще те оставят да правиш това, което си решил, отколкото повечето от многоуважаваните ти съграждани. Затова и позицията на децата е доста по-добра от това, което повечето хора виждат. Ако и ти погледнеш през призмата на това различно отношение, ще видиш, че ще те осенят думи и действия, които много ще ти помогнат.
Искаме да се обърнем към тях, сякаш говорим с Естер, когато беше претоварена до сълзи и я питахме какво иска. Първото, за което се сети тя, беше какво не иска – често срещано явление. Затова и ти повтори въпроса към децата: ,,Добре, ясно е какво не искате. А какво всъщност искате?” О, те ще се опитат да те надхитрят. Ще ти повтарят, че искат да се разкараш, да се махнеш, да ги оставиш на мира. Но ти не се предавай. Кажи им: ,,Изобщо не ви обвинявам. Мисля, че това е доста добро изказване, и се радвам, че споделяте какво мислите, защото повечето хора не го правят. Те казват едно, а имат предвид съвсем друго. Оценявам това, че споделяте какво точно мислите, защото ако не сме открити един към друг, няма как да си помогнем взаимно.” И още: ,,А сега ми кажете какво искате?“
Децата отново ще споменават това, което не искат. Ти само слушай. И тогава ще добиеш ясна представа какво децата наистина не искат. Това ще ти даде ясна представа за това какво искат. И вече можеш да им кажеш: ,,Ето от тази ясно заявена позиция за това, което не желаете, ще разберете какво всъщност желаете. Кажете го.” Най-вероятно децата ще ти отвърнат: ,,Какво значение изобщо има това? И да ти кажем, това няма да промени нищо.” ,,Това няма значение – просто искам да чуя. Искам да знам какво искате. Вече казахте какво не желаете. Аз уважавам мнението ви. Сега искам да чуя какво искате.”
Така ще ги въвлечеш в разговор. Нека разберат, че винаги когато мислят за това, което не искат, има и скрита мисъл, свързана с това, което искат. Така ще ги доведеш до състояние, в което ще очакват да отидеш при тях. Няма начин да не забележат, че когато говорят за нещата, които не искат, те се чувстват зле. А когато говорят за желанията си, се чувстват по-добре. И тъй като всеки предпочита да се чувства добре, ще започнат да гледат на срещите ви с по-добро чувство, ще започнат да ги очакват. Вече няма да си заплаха за тях или нещо, на което да оказват съпротива. Ще бъдеш техен съюзник, някой, който ги разбира.
Ти не се опитваш да ги накараш да престанат да вършат нещо. Ти само искаш да им помогнеш да осмислят това, което искат, за да могат да привличат в живота си това, което искат, а не това, което не искат.
Не можеш да спреш да вършиш неща. Колкото и да се опитваш, не можеш. Можеш обаче да вършиш нещо различно, Не можеш да спреш да бъдеш себе си. Не можеш да спреш да излъчваш. Не можеш да спреш своето съществуване.
Затова, когато искаш някой да престане да върши нещо, трябва да му помогнеш да измести фокуса си в друга посока, да предприеме нещо друго, да замени един вид поведение с друг, да замени една мисъл с друга, да замени едно чувство с друго. Смятаме, че това ще ти помогне много.
