Джери: Добре, а как според вас се развива човешкият организъм на клетъчно ниво след петдесетгодишна възраст?

Абрахам: Точно както и преди това – в пълен синхрон с очакванията ви. Докато си малък, очакваш да пораснеш, да станеш силен. И чакаш да станеш все по-голям и силен, докато достигнеш тази възраст – зрелостта.

Въпрос: Защо трябва да приемаме това положение?

Абрахам: Не е казано, че трябва. Приемате го, защото така правят всички и по този начин се запазва балансът в обществото. Общоприето схващане е, че отделната личност се ръководи от обществените порядки. Но не е нужно и вие да правите така.

   Когато можеш да заявиш: ,,Това може да е вашият свят, но не и моят. Аз правя своя избор сам.” И можеш да го заявиш в лицето на всеки, и да го мислиш, и да знаеш, че ,,ЖИВОТЪТ МИ Е ТВОРЕНИЕ НА МОЯТА МИСЪЛ, А МОЯТА МИСЪЛ Е ЧИСТО ТВОРЕНИЕ НА МОЕТО РЕШЕНИЕ, А МОЕТО РЕШЕНИЕ Е ЧИСТО ТВОРЕНИЕ НА МОЕТО ЖЕЛАНИЕ, А МОЕТО ЖЕЛАНИЕ Е ЧИСТО ТВОРЕНИЕ НА МОЕТО ПОЗНАНИЕ”, още някъде в средата на това заявление всички тези порядки ще са изчезнали.

    Ще изчезнат, преди още да успееш да довършиш изречението. А ти ще си непоклатимо убеден, че ,,няма нещо, което не можеш да бъдеш, да направиш или да имаш, като това включва здраве, благоденствие, успешни връзки. И в същото време изключва влошено зрение, рак, СПИН, бедност или предпазни колани.” Разбираш, нали?