Въпрос: Искам да засегна нещо по темата, която обсъждахме по-рано. Става дума основно за законите и наредбите на държавата, която не си прави труд да ни пита какво мислим за смисъла на тези закони. Например законът за предпазните колани, който беше споменат. Това е закон в щата Тексас. Аз карам мотори държавата ме кара да си пазя мозъка в метална кутия и ми заповядва да нося това нещо на главата си.

Абрахам: За каската ли става дума? Защото според нас самата ти глава е кутия, в която се намира мозъкът ти.

Въпрос: Да. Представяте ли си обаче какво би се случило, ако откажа да сложа каската. Нося се по страхотната магистрала, наслаждавам се на Вселената, на всичко наоколо, на градовете, през които преминавам… Представете си обаче само колко пъти ще ме глобят. Скъп ще ми излезе, колкото и да ми е неприятно да слагам каска.

Абрахам: Известно ни е, че настоящите ти убеждения ти осигуряват талон за глоба. И понеже в представите си никъде не можеш да караш без каска, защото ще те глобят, най-вероятно така и ще се случи. От друга страна, ако осъзнаеш свободата си, тогава ще можеш да караше малко по-висока от разрешената скорост. Както хората вършат какви ли не ненаказани неща… Виж, в системата няма толкова много хора, че да могат да се контролират всички места едновременно. А всъщност не съществува и такова желание. Не е важно прилагането и спазването на закона, за да оправдаят съществуването си. Ако всички вярваха в същността на това, което ние вече знаем, същите тези хора би трябвало да си потърсят друга работа. Убежденията им обаче никога не биха ги довели до подобна идея. Голяма част от това, което виждате, че пра- вят правителствата, всъщност е опитът им за собствено увековечаване. ,,Нека застанем зад тази кауза сега, за да можем да помогнем по този начин на хората.” Това са думите им, но истината е, че по този начин те утвърждават службите си, които им носят толкова пари, които пък им дават свободата, която те се опитват да отнемат от теб чрез приемането на всевъзможни закони. Наистина доста странен цикъл. Въпросът е, че, когато се възприемеш като свободно същество, каквото по природа си, си слагаш каската и я носиш, когато намираш това за уместно, и я махаш, когато ти се струва излишно. Така Естер кара с 60 км, когато трябва, но и със 120, когато има възможност. Разбираш ли за какво става въпрос?

Въпрос: Разбрал съм го много преди да задам въпроса си. Струва ми се, че просто трябва да изчакам да се изравня с желанието си и после да започна всичко отначало.