Въпрос: Да поговорим по един въпрос, който вълнува родителите на тийнейджъри, и по-точно за влиянието на нецензурната музика, която слушат тези деца. Лично аз нямам деца, така че темата не се отнася пряко за мен. Интересно е обаче от гледна точка на родителите на тези деца, които са загрижени за влиянието на обкръжаващата среда. Как, мислите, че трябва да се постъпи в подобни ситуации? Това е много сериозен въпрос, доколкото знам, за много родители. Имам предвид влиянията, на които са подложени децата им?

Абрахам: Не е лесно родителите да дадат свобода на децата си. Родителите приемат идеята за свободата, когато се отнася за самите тях. Същото понятие обаче не им се нрави, когато се отнася за децата им. Те сякаш казват на децата си: ,,Аз имам свобода на този свят, но не и ти. Аз съм свободен да мисля и да бъда това, което реша по собствен избор, но не и ти. Ти си малък и недостатъчно умен, за да прецениш кое е добро за теб.” Така че всичко започва още в ранна възраст, а после се чудиш защо продължават да се отнасят към теб по такъв начин и когато вече си пораснал. Човек е или свободен или не.

      Опитваме се да кажем, че родителите трябва да оставят на децата си свободата да изживеят нещата. Как иначе детето ще изпълни задачата, с която е дошло на Земята? Ако винаги някой друг взима решения вместо детето, то никога няма да се научи да бъде самостоятелно; никога няма да бъде съзнателен творец, а това е задачата, с която е дошло тук. Затова децата негодуват, бунтуват се и се съпротивляват срещу отнемането на свободата им. Затова и съществува всъщност тази музика. По този начин децата заявяват: ,,Можем да бъдем, да правим, да имаме и да говорим каквото си по- искаме.” ,,Можем да бъдем гадни, колкото си поискаме”, декларират те. А ние им отвръщаме: ,,Бъдете гадни, щом искате, а ние ще бъдем мили, колкото си поискаме, или пък гадни, ако решим.” Всички сме такива, каквито сме, не е ли така? И никой не може да промени това, така че хайде да спрем дотук. Нека престанем да се контролираме един друг, нека бъдем себе си и да по- търсим хармонията помежду си.

    Съзнаваме, че това не е точно в реда на нещата. Ако бяхме родители във вашето физическо измерение обаче, бихме попитали: ,,Как се чувстваш, докато слушаш тази музика? Ако те зарежда и издига, слушай я, но ако не възвисява състоянието ти, по-добре недей.”

    Децата масово се насочват към тази музика именно поради негативното отношение към нея. Достатъчно е само да кажеш на малкия: ,,Има нещо, което не бива гледаш или правиш”, и детето вече е открило начин да го види или да го направи. То не иска да пропусне нищо. Изпълненият с пламенни желания малък ум търси поле за растеж – това е.

    Така че тези хора, които мислят, че се противопоставят на това, всъщност сякаш оправдават отношението си. Те само разширяват например интереса към тази музика. Колкото повече негативизъм влагат, толкова по- голям интерес има към албумите и те се слушат много по-масово от преди.

    Джери и Естер не слушат такава музика, но и те по- някога хващат нещо по телевизията. На места голяма част от текста се заглушава. Не се иска много ум, за да се досети човек какво е изтрито и как би звучало. Схващате ни мисълта, нали?