Всичко звучи толкова просто. Защо тогава само малцина осъзнават ценната роля на този вътрешен, привидно скрит, потенциал? Преградата, която спира повечето хора да позволят яркото изгряване на този вътрешен потенциал, се крие в липсата на себепризнание. Същата тази преграда препречва пътя ти към постигане на желанията. Тя е и причина за разочарованията и неуспехите на онези, които са търсили път напред.
Най-общо казано, в днешно време човек не получава много от това, което иска, а му се случва това, което не иска. Той не схваща как така привлича тези събития, започва да търси причините извън себе си и намира най- различни обекти, на които приписва заслуги или към които прицелва обвинение. Колкото повече сипе обвинения, толкова повече усилва изплъзването на контрол върху живота си и толкова по-разстроен и объркан става. От това състояние на отрицателна емоция той привлича още повече това, което намира за неприятно. Повечето хора живеят предимно с отрицателни емоции. Затова и преобладаващите изживявания, които привличат, са също отрицателни, защото негативизмът поражда повече негативизъм. Важно е да се отбележи, че съществуват и немалко отделни изключения. Казаното от нас обаче се отнася в обща степен до повечето жители на тази Земя.
Как стига човек до това състояние? На първо място поради липса на себепризнание и положителна нагласа към себе си.
Всички хора, макар и несъзнателно, долавят дълбоко в себе си безкрайността на израстването. Ако не беше така, без това дълбоко осъзнаване, никой нямаше да е тук на този свят. Съществува един извечен вътрешен стремеж, който те кара да търсиш нови измерения и израстване. Съществува и порив да се върши добро. Но хората са забравили да разпознават добро от зло, пра- вилно от погрешно, положително от отрицателно.
Поради това че е изгубил посоките на собствения си механизъм за напътствия, човек търси извън себе си ориентири, ръководство или мощни групови влияния за определяне на добро и зло. (,,Щом мнозинството смята нещо за правилно, значи то е правилно.”) А когато се взреш извън себе си в множеството несъответствия и в разнообразието на цели и убеждения, се объркваш още повече.
Когато човек търси критерии за добро и зло, той пра- ви сравнения, защото светът се опира на сравнения. Още от рождението си човек се сравнява с другите по отношение на ръст, коса, будност, красота, способности в различни области. Така ежедневно всеки се сравнява с околните. Тези сравнения водят до още по-голям хаос, защото съществуват толкова много разнородни намерения и убеждения, засягащи всеки обект на сравнение. Наистина е много трудно да откриеш във всички тези сравнения и различни гледни точки кое е по-добро и по- вярно.
На физическо ниво човек взаимодейства непрестанно с околните. И когато не осъзнава вътрешната си система от напътствия, разчита на чуждите мнения и становища . И от най-ранна възраст човек открива, че околните искат, направо горят от желание, да му натрапват своите идеи и възгледи. По принцип оглеждане- то в чуждите идеи е нещо много добро. Това може да доведе до нови мисли или да стимулира нови идеи за по- нататъшно израстване. Когато обаче взаимодействаш с хора с праволинейни представи за добро и зло, а ти в момента си изгубил пътеводителя си, тогава се блъскаш безпомощно в различните представи и се объркваш още повече. Тъй като не усещаш силата на вътрешното ти напътствие поради факта, че не подозираш за съществуването му и съответно не го търсиш, ти се оглеждаш за напътствия от околните и започваш да търсиш одобрение като потвърждение, че си в правилната посока. Щом раз- виеш това удовлетворение, че си угодил на някого с мисъл, думи или действие, започваш да се стремиш да угаждаш на все повече хора. Прекалено често хората не действат по свои решения, подбуди или желания, утвърдени от вътрешния им усет или напътствие. Вместо това избират мисли, думи или действия, които удовлетворяват околните. Когато реалността има тесни рамки – семейство или само родители , търсенето на одобрение не е проблем. Но кога- то обсегът се разраства и се простира извън семейните очертания, объркването се засилва.
Ако търсиш одобрението само на един човек, можеш и с главата надолу да застанеш само и само да удовлетвориш претенциите му. Но когато са двама или повече, или всички около теб, и всеки иска от теб да мислиш, да говориш, да действаш според собствените му очаквания, това те затруднява много, защото просто не можеш да се вместиш в богатия избор от чужди стандарти за контрол. Има прекалено много еталони за добро и зло, за истина и лъжа. Има прекалено много критици, които очакват определен начин на поведение от теб.
Голяма част от трудностите на хората идват от липсата на себеприемане, от липсата на обич, харесване и доверие към самите себе си. Когато ти липсва доверие в себе си, търсиш одобрение от другите, а това вече автоматично се задвижва срещу това, което искаш – да ти имат доверие. Липсата на доверие в твоите собствени сили те кара да търсиш околните, а това усилва още повече недоверието. Единствено чрез среща с модели, които се харесват, одобряват и ценят, можеш да издигнеш положителната си самооценка. За съжаление подобни модели за подражание са твърде оскъдни. Ще разпозна- еш този, който се цени истински, чрез следните проявления: Обикновено този човек изглежда щастлив. Усмивката му е топла и открита, очите му се смеят, няма фалш. Той те цени и вижда в теб качества, които ти искаш да имаш; отваря ти очите за неща в теб, които преди това не си забелязвал.
Най-важната цел на тази книга е да ти съдейства да доловиш присъствието на собствената си Система за напътствие и да усетиш благотворната полза от прилагането й. Преди да се приложи обаче, тя трябва да се осъзнае. Желанието за разпознаване предшества самия акт на разпознаване.
КОПНЕЖЪТ, РАЗПОЗНАВАНЕТО И ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СИСТЕМАТА ЗА НАПЪТСТВИЕ Е НАЙ-СИГУРНИЯТ И НАЙ-ПРЕКИЯТ ПЪТ КЪМ ПОЛОЖИТЕЛНАТА САМООЦЕНКТА. А ТЯ Е В ОСНОВАТА НА ЖИВОТ, ИЗПЪЛНЕН С РАДОСТ.
С появата си в определена физическа реалност всеки човек попива заобикалящите го убеждения и влияния. Докато той не осъзнае вътрешния си мощен източник на сила, познание и напътствие, трудно ще може да противодейства на заобикалящите го влияния.
С появата си в тази реалност ти ставаш част от дадено семейство, от дадена култура. Още с раждането си ти си подложен на въздействието на убежденията, възгледите и смущенията в заобикалящата те среда.
Разбира се, подкрепата от всички е напълно обоснована: посрещат те, обучават те, въздействат ти, а в тези първи дни ти си малък и неспособен да обслужваш дори основните си нужди. Но извън физическия аспект ти не си бебе, което сега стартира своите изживявания. Ти си мъдър, опитен, изпълнен с познания и желания.
И тъй като си безпомощен и невеж по отношение на физическите условия, постоянно те напътстват да постъпваш по един или друг начин, утвърден в хода на времето в настоящата ти среда. А мисълта за това, че си беззащитен, потвърждавана непрекъснато от околните, така силно те обгръща и е толкова всепоглъщаща, че ти свикваш с нея.
Вътрешният мироглед обаче ти подсказва, че си тук в това тяло, за да търсиш ново израстване. Тази комбинация от естествения ти вътрешен стремеж за възход, съчетана с желанието на околните да те учат на своите схващания, ти отрежда ролята на ученик, който възприема част от околните като мъдреци и много знаещи.
Ти гледаш на себе си като на непросветен и търсиш отговорите на въпросите извън себе си. И докато черпиш адекватни знания за структурата на света на физическо ниво, навикът ти да търсиш ключовете извън себе си те отдалечава все повече от вътрешната ти увереност, че си силен, способен, основен творец на живота си.
Повечето така и не възвръщат положителната си себеоценка. Е, когато остареят, някои от вас установяват, че мъдреците не са толкова много, но докато достигне- те до този извод, умората вече е голяма и не ви се занимава с търсене на собствената ви значимост.
Основното ни послание към теб е, че лесно можеш да откриеш собствената си значимост. Всъщност тя никога не се е губила, само е била временно забравена.
Разбери, че Вътрешната ти Същност съществува в теб. Разбери, че тя е мъдрата сърцевина на всички твои проявления – минали и настоящи. И най-вече разбери, че Вътрешната ти Същност абсолютно те боготвори.
Вътрешното Аз оценява напълно позитивно това, ко- ето вижда в теб. То те наблюдава винаги, познава желанията ти, очакванията ти, с теб е във всеки миг от живота ти.
Когато се занимаваш с неща, които те очароват, чувството на положителна енергия, което се разлива в тялото ти, е връзката с прекрасната ти Вътрешна Същност.Когато черпиш наслада от красив пейзаж или от великолепно създание, или от собствените си постижения или мечти, същността ти вибрира на еднаква честота с теб и ти се чувстваш превъзходно.
Когато пък си съсредоточен върху липсата на нещо, върху свой недостатък или недостатък на някой друг, чувството на отрицателна енергия, което усещаш в себе си, е прекъсване на обмена с Вътрешната ти Същност. Когато извикваш мисли с вибрация, различна от тази на твоята същност, се чувстваш оголен, беззащитен, самотен. Тези усещания на несигурност, страх, самота обаче са признаци, че си се отклонил от истинското си Аз.
Щом приемеш, че Вътрешната ти Същност съществува като сърцевина на всичко, което си преживял, и че те познава и боготвори, значи си направил огромна крачка към положителната си себеоценка.
Ако искаш да почувстваш осезателно току-що прочетеното, спри се спокойно за миг върху една ясна мисъл. Избери нещо, което ти носи наслада. Мисли си за някого, когото обичаш, и си припомни някое приятно съвместно изживяване. Или пък си помисли за нещо, което искаш да изпиташ. Нека това изживяване витае в съзнанието ти. Или си спомни нещо приятно, което си вършил напоследък. Докато мислите ти витаят в тази положителна насока, почувствай прилива на енергия, който вибрира из цялото ти тяло. Спри се след това на мисъл, която не ти носи удоволствие. Например недостатъчно па- ри и какво ще правиш като настъпи времето за плащане на сметки, а ти нямаш пари. Или пък мисли за някой, който те е наскърбил, като си представяш мислено как се защитаваш. Или пък мисли за недостатъците си, като можеш да се пооплачеш малко. Усещаш ли отсъствието на щастливата ти Вътрешна Същност или чувството на отклоняване? Отбележи как реагираш на представи, които не са в синхрон със съществото ти. Какво е чувството на откъсване от могъщата ти положителна същност и застиване във физическата реалност?
Веднъж някой попита: ,,АБРАХАМ, защо моята същност ме изоставя в най-болезнения момент? Защо точ- но тогава ми обръща гръб?“
Ние му отговорихме, че Вътрешната Същност никога не се отвръща от теб, просто ти невинаги си в състояние да прозреш същността си. Когато се чувстваш добре, си в състояние да допуснеш свързване със същността си, а когато си зле, не го допускаш.
Най-важната ти задача – това, което е в основата на постиженията и удовлетворението от живота, е да откриеш твоето истинско чувство за себе си.
