” Смайващата сила на емоциите”, УМРЯ КУЧЕТО МИ И АЗ СТРАДАМ

Умря ми кучето и аз толкова трудно преживявам това. Знаех, че то няма да живее вечно, че ще го надживея, но ми е толкова тъжно, че него вече го няма. Непоносимо ми е да се връщам в къщи, защото всеки път, когато вляза през вратата, си спомням, че то повече няма да изтича да ме посрещне и тази мисъл ме разстройва. Ту едно, ту друго нещо ми напомнят за него по няколко пъти на ден и аз отново преживявам дълбока печал. Струва ми се, че не трябва толкова дълго и така силно да преживявам всичко това, но просто не мога нищо да направя. Приятелите ми казват, че трябва да си взема друго куче, но аз никак не мога да се заставя да го направя. Нима това няма да означава, че ми е нужна нова болка и че си я осигурявам в бъдещето?”

Хората често тъгуват заради смъртта на своя питомец много повече, отколкото поради всеки друг повод в живота си. Някому може да се стори, че тази болка е нелогична и е предизвикана от незаслужаващи си причини, защото в живота има още толкова други важни аспекти, които разбира се би трябвало да имат по-голямо значение, отколкото вашият домашен любимец. „Той преживява смъртта на кучето си по-тежко, отколкото смъртта на собствения си баща” – казват те.

Колкото по-силно искате нещо, толкова повече страдате, когато се фокусирате върху отсъствието на желаното. Но болката, която изпитвате по повод смъртта на вашето куче, е предизвикана не толкова от това, че кучето вече го няма… – всичко е доста по-сложно.

Вашето куче е олицетворявало за вас Чистата Позитивна Енергия. По време на целия си живот то е оставало такова, какъвто сте бил вие, когато сте се родили: продължение на Чистата Позитивна Енергия. И често вашето внимание към кучето ви, както и взаимодействието ви с него, ви е помагало да възстановите своята Връзка с Източника. Затова, въпреки че тъгувате за кучето си, в крайна сметка ви липсва вашето чувство за Връзката с Енергията на вашия собствен Източник, към която ви е вдъхновявало вашето куче.

Вашето куче ви е обичало такъв, какъвто сте и не е искало от вас да се променяте.

Вашето куче не е смятало, че отговаряте за неговото щастие.

Вашето куче е обичало компанията ви и никога не е страдало от отсъствието ви, защото неговата радост не е зависела от вашите постъпки.

Вашето куче не е очаквало смъртта и не се е страхувало от нея, защото е разбирало Вечната природа на своята Същност.

Нищо от това ние не можем да кажем за вашия баща.

Ако ние бяхме на ваше място, бихме се съсредоточили върху радостното чувство, което вие толкова често сте изпитвали в компанията на кучето си. Спомнете си с какво нетърпение и радост се стремеше то навън, към разходката. Спомнете си колко весело гонеше птиците и катериците. Спомнете си какъв умиротворен вид имаше то, когато полагаше глава на лапите си и лягаше върху тях. И когато се отпуснете, връщайки се в приятните спомени за своето куче, вие отново ще си върнете хармонията, както е ставало, когато то е било редом до вас в стаята ви. И тогава, ако поискате това, Вселената ще ви доведе друго куче, което ще заеме неговото място. Ако сте готов да извършите тази работа, вие ще привлечете към себе си ново кученце, което няма да започне да дъвче обувките си.

Благодарение на вашето разбиране на вибрациите и на това, че вашето куче е знаело за хармонията, сега на вас ви се е открила възможността да достигнете тази хармония и да се освободите от дискомфорта, предизвикван от тъгата по вашето куче. И това е напълно достатъчно, защото у вас може да възникне желание да съ-творявате с още някой. Във всеки случай, ние не ви съветваме да си вземате друго куче, само за да се опитате да запълните празнотата, оставена от предишното, но запълнете тази празнота с това, което в крайна сметка не ви достига – хармонията с вашата Вътрешна Същност – а след това вече предприемете тези действия, за които ви вдъхнови вашата хармония.

И така, започвайки със своята печал, търсете по-приятни, насочени по течението мисли.

Понякога за минута забравям, че кучето ми го няма вече, а когато си спомня, ми става толкова тъжно.

Понякога доста дълго не чувствам остра болка заради кучето си.

Дори когато кучето ми беше живо, не съм мислил по цял ден за него.

Често ме е нямало вкъщи и кучето не е било с мен.

Въпреки че да се издърпате до тези мисли от мястото, на което се намирате, е сравнително лесно, те са много по-приятни от предишната група. Продължавайте.

Радвам се, че имах такова забележително куче.

Възможно е някога да намеря друго такова забележително куче, което също ще обичам.

Когато намирате мисъл или няколко мисли, които ви носят облекчение, е полезно да се поспрете върху тях за известно време, повтаряйки ги и опитвайки се да намерите мисли, които им приличат. Процесът на търсене на насочени по течението мисли не е състезание, чиято цел е да определи кой ще може да се придвижи по-нататък по течението за най-малко време, а е просто начин да намерите облекчение за себе си. Ако намерите време, за да потърсите мислите, които ви носят облекчение и след това признаете, че наистина ви е станало по-добре, вие вече сте постигнали много.

Още не съм готов да си взема друго куче.

Новото кученце ще изисква сериозни промени в живота ми.

Помня времето, когато моето куче беше малко кученце.

Пътувах всеки ден, за да го върна обратно там, откъдето съм го взел – при майка му – в продължение на цели няколко седмици.

А то винаги ме гледаше така, сякаш искаше да ми каже: ти сериозно ли?

А аз се смеех и го уверявах, че това наистина е само шега.

С него ми беше толкова трудно в началото – и толкова прекрасно.

Възможно е вие още да не сте готов просто така да си вземете друго кученце, но вие се чувствате много по-добре, отколкото преди няколко минути. Ние не се опитваме да ви насочваме към това в живота ви непременно да се появи ново кученце. Ние ви насочваме към това да се върнете в своето естествено състояние, в което се чувствате добре.

Би било страхотно да се запозная с още едно куче.

Може би ще мога да намеря куче, което да се окаже подобно по характер на предишното ми.

Ще ми се наложи да си го спомня такова, каквото то беше като малко кученце.

На него всичко му беше интересно… то на всичко се радваше.

Би ми допаднало това умение.

Ще помисля за това.

Leave the first comment