„Аз съм на повече от седемдесет години и има много неща, които съм правил на млади години и които не правя вече, но в действителност аз се чувствам така, както съм се чувствал през целия си живот. Безусловно, изглеждам различно, но не се чувствам друг.

В последно време започнах да забелязвам как много хора се позовават на „възрастта” или на „преклонната възраст”. Телевизионните хумористи постоянно се шегуват със „старческите болести” и трябва да призная, че от това започвам да се засягам. Аз вярвам, че ме очакват още много щастливи и потенциално плодотворни години, но започвам да изпитвам негативни емоции – вероятно даже потиснатост – във връзка с възрастта си.”

На нас ни изглежда забавно, когато Вечната Същност започне да говори за това колко кратък е живота, но ние разбираме, че вие не се виждате от позицията на тази пълна, широка перспектива, от която ние ви виждаме. Човешкото самосъзнание обикновено се простира само от момента на физическото влизане в тялото при раждането до физическия изход от него в момента на смъртта. И колкото повече живеят хората, и колкото по-близо достигат (според тях) до изхода, толкова по-неуютно се чувстват те. Само ако биха могли да знаят, че на практика изходът е още един вход, техният дискомфорт би бил заменен с възхитителното чувство за Вечно приключение.

Ние можем дни наред напролет да ви разказваме за вечната природа на вашата Същност, но разбира се вие виждате само това, което виждате. А тази простанствено-времева реалност, в която сте фокусирани, сама по себе си се явява дотолкова живо и отчетливо фокусирана среда, че вие я наричате „реален живот”, все едно искайки да кажете, че Не-физическата част от нея е нереална.

Когато вие реално търсите по-приятни мисли, прилагайки усилие, за да използвате нашата повтаряща се аналогия с движението нагоре/надолу по течението, с времето вие ще настроите вибрациите на своята физическа Същност към собствената ви по-Широка Перспектива. И когато постигнете това, границите на вашият физически преход насам и обратно ще станат размити и незначителни, защото ще се облечете в своята широка вечна личност. Когато се фокусирате радостно върху текущия момент от живота си, позволявайки на по-широката ваша част напълно да протича през вас и да изследва този миг от настоящето в търсене на зрънца от по-приятен опит, всяко чувство за лишения и недостиг от каквото и да било ще изчезне, успоредно с това как вашата Вечна природа взема връх. Вашият настоящ момент ще бъде толкова великолепен и привлекателен, че няма да ви остане нито време, нито желание да се оглеждате с тъга в миналото си или да усещате краткостта на бъдещето. Ще започнете да осъзнавате, че ще останете живи и ще живеете своя живот цяла Вечност.

Вие нямате представа доколко сте „стари”, но вие чувствате това, което чувствате и сте единственият, който може да промени нещата. И най-хубавото е, че ако говорим от гледна точка на действието, на практика вие не можете нищо да направите с това. Вие не можете да поправите ситуацията, заставяйки другите да променят поведението си или самостоятелно да разлистите календара назад. Но вие можете да намерите такъв начин на отношение към възрастта си, който ще ви доведе до хармония с вашата Широка Перспектива и когато направите това, не само ще се почувствате много по-добре, но и оставащият ви жизнен опит ще се изпълни с възторг и чудеса.

Затова започнете с това, което е и търсете мисли, от които ще ви стане по-добре.

Не понасям, когато хумористите започнат да се шегуват със старите хора.

Това е толкова неуважително.

На тях им е все едно чии чувства засягат.

Доставя ми удовлетворение да мисля, че някога те също ще остареят.

Обезателно ще остареят, ако разбира се не ги блъсне камион.

Тази мисъл също ми харесва.(Шега)

На практика аз не им мисля злото.

Аз искам от тях разбиране.

Никога не ми харесва, когато се засягат нечии чувства.

Но чувствата на човека могат да се окажат засегнати по разни причини.

Да се контролира света по такъв начин, че обидите да бъдат напълно избегнати, е невъзможно.

Не ми е нужно другите да променят поведението си, за да не ме обидят.

Аз сам мога да се погрижа за това.

Мисля, че на мен просто ми се е искало да предпазя от тези обиди другите хора.

Аз разбирам, че за своите чувства те отговарят сами.

На хумористите е присъщо да избират щекотливи теми, които не оставят публиката безразлична.

Започвам да разбирам, че докато не намеря вибрационно облекчение, винаги нещо ще ме засяга.

Мисля, че ще започна да търся в шегите смешната страна и ще престана да реагирам на всичко толкова болезнено.