Гост: Добре. В момента се намирам на много инте­ресен етап от живота си. Родителите ми починаха и не поддържам връзка с останалата част от семейството си. Затова не ми остана никой, който да ме подтиква към това или онова. Опитвам се да вървя по Пътя на емо­циите по два часа на ден. Не защото трябва, а защото много ми харесва. Сутрин нямам търпение да стана от леглото и да започна. И това промени толкова много неща в живота ми. Имам чувството, че животът ми за почва наново…

Синът ми не ми говори, защото смята, че пропиля­вам всичките си пари (нямам медицинска застраховка) и когато си замина, за него няма да остане нищо. Вяр­ва, че ще се разболея, ще се наложи да отида в болница и това ще глътне всичките ми пари. И затова спря да ми говори. Обичам сина си, много пъти съм тръгвала по Пътя на емоциите по отношение на този въпрос и вече се чувствам доста добре във връзка с това. Все пак ми се ще да получа съвет от вас, защото би ми било много приятно да съм в добри отношения с него.

Абрахам: Ако бяхме на твоето физическо място, ние бихме казали на децата си: „Има поток, който ще поз­воли на всичко, което пожелаеш, да потече. Нямаш нужда от нищо, което е преминало през моя поток, за да напълниш твоя.” И след това бихме добавили: „Ако не разговаряш с мен, защото се притесняваш, че няма да получиш наследство, значи притеснението ти е основа­телно, (смях) Защото не вярвам, че за теб е полезно да получиш наследство. Смятам, че е по-добре сам да на­мериш пътя си.” А той би отвърнал: „Но ти имаш нас­ледство. Не трябва ли твоето наследство да се предаде на мен?” А ние бихме казали: „Тъй като имаш достъп до Потока на Благополучие, аз толкова много искам да преживееш тръпката от това да решиш, че искаш нещо, да се отпуснеш по потока и да позволиш на желаното да дойде при теб. Не искам щастието ти да зависи от мен. Не искам щастието ти да зависи от когото и да било. За това си прав, синко. Ще направя всичко по силите си аз и парите ми да свършим в един и същи ден.”

Тогава, като разбере, че говориш сериозно, ще може сам да реши дали иска да говори с теб или не. Но наис­тина ли искаш отношенията ви да зависят от това кол­ко пари ще получи от теб, когато умреш?

Гост: Не, не.

Абрахам: Наистина ли искаш отношения, основани на това кой какво ще получи? С други думи, отношени­ята, които искаш да имаш с когото и да било, се осно­вават на твоята връзка с Първоизточника и на негова­та връзка с Първоизточника.

Гост: Разбирате ли, той така е свикнал. Парите вина­ги са идвали при него сами.

Абрахам: В такъв случай и в бъдеще ще е така.

Гост: Първо от семейството ми, след това от мен са­мата… той така е свикнал. Но ще се опитам да погово­ря с него.

Абрахам: А разбираш ли какво се случва? Това е много интересна тема за обсъждане, защото това, кое­то преживява той, е много ярък пример за това, което чувстват много хора. Колкото и да са далеч от истина­та, много хора вярват, че богатствата на света са огра­ничени. С други думи: „В общия ни фонд има толкова и толкова пари и ако майка ми се побърка и похарчи твърде голяма част от тях, за мен ще остане твърде малко.” По принцип хората гледат така на всички ре­сурси: „Ако някой е богат, значи лишава някой беден от възможността да има повече.” Но нещата просто не стоят така.

Ако синът ти очаква Благополучие, то няма да му избяга. Но ядът му, насочен срещу теб, защото смята, че пилееш неговото богатство, го задържа на вибраци­онно ниво, където Благополучието не може да потече към него. Така че ако това е бил основният или един­ственият канал, по който Благополучието е потичало към него, значи ще пресъхне – и то не заради твоето поведение, а заради неговата реакция на твоето поведе­ние. А дали ще научи нещо от това, което ти ще му ка­жеш, е под въпрос. Обикновено думите не учат.

Гост: Добре. Благодаря ви много.