Гост: Много съм развълнувана… Моят въпрос, моето желание… дори сега… е как да се обичам повече? Как да се почувствам по-достойна и заслужаваща и да се забавлявам повече? Вече се чувствам много по-близо до тази цел.
Абрахам: Ами… голямо парче от пъзела вече е на мястото си, защото всеки по рождение обича себе си.Няма нищо по-естествено от това да се чувстваш така, както се чувстваш. Говорим за тази част от теб, която е чиста Изначална енергия, която е дошла с любов в този живот и обожава това, което вижда. С други думи, твоята същност, твоята Енергия, твоята душа е чиста любов. А ти се отучваш от това (най вече, имайки предвид въпроса ти), като се притесняваш какво ще си помисли за теб този или онзи.
Как да обичам себе си? Отговорът на този въпрос е… просто престани да не се харесваш. С други думи, любовта е естественото ти състояние на съществуване, когато не се бориш срещу нещо нежелано.
Сравнението е интересно, защото е необходимо, за да можеш да определиш предпочитанията си. Но усещаш ли разликата между това да виждаш всички тези неща и да казваш да на някои от тях и това да ги виждаш и да казваш не, не, не, не, не, не?
Говорим за Уравновесяване на Енергиите и искаме да разбереш, че всичко, към което насочиш вниманието си, активира вибрация, така че когато разглеждаш разнообразието около себе си и казваш да, ти активираш това, към което насочваш вниманието си. Да, и нещо се активира. Да, и нещо се активира. Ако казваш да на нещата, които искаш, тогава активираш тях, излъчваш само положителни вибрации и Изначалната енергия им откликва. Така всичко потича свободно.
Но в тази Вселена, в която всичко е привличане, няма изключване. Не можеш да кажеш не на нещо и да го отблъснеш. Когато казваш не, то идва към теб, защото вниманието ти го привлича, или, иначе казано, активира в теб еквивалентната му вибрация, което си е същото, като да го поискаш. Така че когато гледаш разнообразието от желани и нежелани неща и кажеш: „Искам това, но не искам онова” включваш и двете. „Искам това, но не искам онова. Това мое качество ми харесва, но онова – не.” Така активираш всичко това. Затова сега вместо да бъдеш чиста, ясна, уравновесена Енергия (уравновесена в смисъл на изравнена с Първоизточника), ти си в дисбаланс, защото включваш във вибрацията си всички тези чужди елементи. Усещането, че не се харесваш, активира куп вибрации, които не са в хармония с истинската ти същност. Затова чувството, че не харесваш себе си или някой друг, усещането за антилюбов, означава, че активираш вибрации, които не допускат пълна връзка с Енергията, която е любов. Разбираш ли?
Гост: Бих искала и заради всички тук да получа Еуфория на признателността, за да мога да я чуя от новото си място и усещане, от гледна точка на Нефизическото.
Абрахам: „…Сега съм тук във физическото си тяло и осъзнавам, че съм продължение на Изначалната енергия. И следователно аз съм Чиста, Позитивна Енергия, същността ми е прекрасна и всеки път, когато почувствам липса на ентусиазъм, жажда за живот, признателност или любов към себе си, причината е, защото съм прибавила нещо неестествено към уравнението.
Толкова съм щастлива, че разполагам със Система за напътствие, която ми показва във всеки един момент дали активирам Енергия, която е близка до мен, или Енергия, която би ми попречила да поддържам уравновесена вибрационна връзка с истинската си същност.
Затова обичам Системата си за напътствие. Обичам емоциите си, независимо какви са. Обичам онези, които ме карат да се чувствам прекрасно, както и онези, които ме карат да се чувствам не толкова прекрасно, защото всички те ми помагат да се приближавам -момент след момент, нежно, все повече и повече, тема след тема – към вибрационна хармония.
Харесва ми това, че не бързам за никъде. Радвам се, че съм Вечно същество и че разполагам с неограничено време. Харесва ми и това, че наградата идва незабавно… че когато потърся мисъл, която ме кара да се чувствам добре, и я намеря, това е наградата ми. А когато намеря мисъл, която не ме кара да се чувствам толкова добре, пак мога да потърся най-положителната мисъл, до която имам достъп, и това е достатъчно за момента. Всъщност в този момент мога да получа само толкова.
Вече няма да се насилвам да се чувствам добре, когато се чувствам зле. Вместо това просто ще помоля себе си да се почувствам малко по-добре, отколкото в момента. Разбирам, че ако се чувствам зле и се постарая да се почувствам малко по-добре и успея, но все още не се чувствам много добре, но се опитам да се почувствам малко по-добре и успея, но все още не се чувствам много добре, но се опитам да се почувствам малко по-добре и успея, но все още не се чувствам много добре, но се опитам да се почувствам малко по-добре и успея… И стъпка по стъпка сега вече се чувствам доста добре, но ми се ще да се чувствам още по-добре, и успявам. И вече се чувствам много добре, но въпреки това искам да се чувствам още по-добре… и успявам. И сега се чувствам наистина добре. Обожавам да се чувствам истински добре и не мога дори да си спомня какво е да не се чувствам добре. Не се притеснявам, че може отново да се почувствам зле, защото знам, че винаги мога да се постарая да се почувствам малко по-добре… и ще успея.
А в момента се чувствам наистина добре и това ми харесва… Забелязвам, че на онзи човек там му прави впечатление, че се чувствам добре, и май това не му харесва особено. И затова сега не се чувствам толкова добре както преди. Това обаче не ме притеснява, защото знам, че мога да се чувствам толкова добре, колкото искам, и така ми е добре. И не се сърдя на този човек или на себе си за това, че не се чувствам толкова добре, защото знам, че само ако се опитам да се почувствам малко по-добре, ще успея – и го правя.
А сега се чувствам абсолютно свободна. Вече не ме е страх да не се чувствам добре, защото знам колко е лесно да се почувстваш малко по-добре, когато ти е зле. Но вече няма да искам невъзможното – в един момент да се чувствам зле, а в следващия – истински добре. Просто ще се старая да се почувствам малко по-добре, и още малко по~добре, и още малко по-добре, и още малко по-добре, и още малко по-добре. И знам, че няма място, на което да не мога да стигна, ако тръгна оттук. Да!”