Гост: Добро утро и благодаря, Естер, Джери и Абрахам. Преди около десет месеца чух ваш запис за пръв път и оттогава животът ми се промени. Искам да ви по­питам къде сте били през целия ми живот?

Абрахам: Пазели сме се за бъдещето ти (смях), сто­яли сме от другата страна на завесата и сме чакали да я дръпнеш.

Гост: Разбира се, знаех този отговор, защото слушам записите ви непрекъснато. Но ето какво се случи: кога­то разговаряхме за последно преди две седмици, аз ка­зах, че не искам да се връщам тук. А вие казахте: „Ами, лош късмет. Нямаш избор.”

Абрахам: Кой е записал това? (смях) Ти, разбира се, перефразираш думите ни.

Гост: Да.

Абрахам: Да, обаче точно това сме имали предвид-Бил си прав.

Гост: Да, да. Значи, преди да дойдем тук, аз съм ка­зал: „Искам да дойда в този живот, в този свят, да се из­равня с тази вибрация и да живея прекрасно.” И след това идваме тук, както казахте, и се оказваме потопени (често. не.винаги) в невероятно отрицателна среда, ко­ято ни кара да забравим (или както там се получава) всички тези чудесни неща, които сме знаели, преди да дойдем. И така, аз…

Абрахам: Разбираме. От време на време провеждаме този разговор с различни хора и винаги сме признател­ни, когато нечия загриженост е толкова интензивна, че да ни накара да го кажем по нов начин.

Преди да дойдеш в това физическо тяло, ти не си си казвал: „Ще скоча в тази времево-пространствена действителност и ще успея да се оправя в неблагоприят­на среда.” Чувствал си невероятно нетърпение да ско­чиш. Чувствал си се абсолютно уверен.

Това е разликата между усещането за увереност -усещането за сигурност и нетърпение – и усещането за страх. Трудно е да си спомниш увереността, когато чувстваш страх, както е трудно и да си припомниш въ­одушевлението и страстта, когато чувстваш гняв. Виб­рациите са различни.

Можем да говорим дълго, без да напреднем изобщо, защото когато виждаш света като място, изпълнено с трудности, като отрицателно, зло, дискомфортно или грубо място… когато дълго време си се съсредоточавал върху това (за което си имал основателна причина; ние не смятаме, че си си въобразил всичко това само за да ти е трудно), не можеш да чуеш думите ни, когато гово­рим за нещо различно.

И въпреки това ни се иска да приемеш на доверие, че наистина си излъчвал вибрация на нетърпение, ко­гато си взел решение да дойдеш във физическия свят. И така, ти казваш: „Добре, това го разбирам. Тогава съм бил нетърпелив. Искал съм да дойда. Защо се е променило това?” А ние искаме да ти кажем, че се е променило, защото си бил заобиколен от други, които вече са забравили, че начинът, по който те се чувстват, има значение – които вече са започнали да използват външни обстоятелства и външни напътствия, с чиято помощ да вземат решения за това какво да привличат с мислите си.

Преди ден или два Естер включи телевизора, за да провери сателитните антени в автобуса-великан, и по­падна на предаване, в което телевизионен психолог съ­ветваше млад мъж. Беше толкова брутално, че Естер се видя принудена да изключи телевизора. Психологът се караше на този млад човек (който като малък е имал сексуален контакт с друго дете). След това, години по-късно, е излъгал за това пред детектор на лъжата. И се­га му се караха. Как е могъл да не признае греха си и злото, което е извършил, защото признанието винаги е първата стъпка към промяната.

Естер просто изключи телевизора. Помисли си: Има толкова много правила и условия за това как трябва да се държи човек, толкова много хора са готови да ста­нат и да ти кажат, че си неадекватен, ако не скачаш през обръчите им така, както смятат, че е необходи­мо, за да могат да се почувстват по-добре… Толкова много хора са отишли твърде далеч от собственото си усещане за Благополучие.

На Естер й се прииска да можеше да скочи в телеви­зора, да прегърне това момче и да му каже: „Не ги слу­шай, ти не си лош!” Толкова й се искаше да му каже: „Те не те познават. Не ги слушай.”

,И така, нашият отговор е, че много от вас са започ­нали да слушат авторитетните фигури, вместо Напът­ствието, което ви е дадено по рождение. И сега следва­щият логичен въпрос би бил: „Ами тогава не би ли трябвало нещата да стоят по различен начин? Не би ли трябвало Напътствието, за което говорите, да идва при нас по по-ясен начин?” А ние казваме, че Напътствието ви е съвсем ясно: Знаете какво ви кара да се чувствате добре. Знаете какво ви кара да се чувствате зле. Можеш да се върнеш в детските си спомени и да си припомниш кога за пръв път си изпитал ужасяващото чувство, когато някой те посочил с пръст и те е нарекъл неаде­кватен.

Според нас мнозина от вас биха могли да седнат и да направят списък на такива преживявания, когато мал­ко по малко някой се е опитвал да ви убеди, че не сте добри. И, разбирате ли, във всеки от тези случаи това е бил някой, който вече е успял да убеди себе си, че той самият не е добър.

Затова искаме да ви кажем, че сте родени с Напът­ствие. И сега чуваме от много от вас: „Тогава защо не съм използвал Напътствието, с което съм се родил?” Но вместо този въпрос, ние бихме искали да чуем от вас: „Ще започна да използвам Напътствието, с което съм се родил.” И тогава ще се намирате в много силна позиция, в която сте преживели много контрасти, всле­дствие на които сте изпратили невероятни ракети на желанието към бъдещето си. И когато най-накрая на­мерите хармония, повечето от вас казват: Сега съм признателен за всичко онова, което вчера наричах ужас­но, защото то даде яснота на желанието ми. Сега по­лучавам това, което съм искал, и благодарение на него сега животът ми е по-хубав, отколкото би бил иначе.

Затова искаме да поговорим с теб не за това дали системата е правилна или не (а тя е). Разговорът, който искаме да проведем с теб, е на тема: „Как мога в свое­то сега да затворя пропастта между искането и получа­ването? Как мога да намеря такава увереност в Закони­те на Вселената и такова осъзнаване за вибрационното си излъчване, че да стигна до състояние, в което просто очаквала Благополучието да потече към мен?”

Когато достигнеш това състояние, нетърпението ти Ще се върне. Точно така се чувстват децата. Наблюда­вай ги. Преди ден-два Джери и Естер бяха спрели в за­кусвалня Събуей в Орегон и Естер чакаше на опашка реда си. Джери беше седнал на една от масите и се нас­лаждаваше на момента, докато гледаше как Естер се реди на опашка, и в същото време наблюдаваше семейството, което беше преди нея. То се състоеше от баш,; майка (майката държеше бебе) и малко момиченце, което изглеждаше на около четири години.

Малкото момиченце усети, че Джери й се радва, и се усмихна. Той също й се усмихна. След това тя се ек зад бара и започна да наднича оттам. Той се скри з шапката си. Тя се промъкна до една маса и се скри з нея. След това измяука като коте, а той излая като ( че. Родителите й вече вземаха сандвичите си и дока гледаха на другата страна, тя изтича до Джери, но т не стана от мястото си. Тя прегърна рамото му, облегна главичката си върху него, стисна го веднъж и си отиде. Тогава Естер каза: „Тя все още познава Благополучието. Все още е във вибрационна хармония с истинската си същност и те разпозна, защото излъчваш съща’ вибрация.” Момиченцето беше здраво свързано с Изначалната енергия и очевидно живееше в среда, в която I я бяха научили да „се пази от непознати, защото непознатите хора са лоши.” Очевидно живееше в среда, ко то й позволяваше да следва сърцето си.

Нас не ни интересува дали като си бил на три или  четири все още си следвал сърцето си, а след товаси забравил как да го правиш. Важното е отново да си припомниш, защото усещането за връщане към хармонията с истинската ти същност е превъзходно преживяване. И когато го постигнеш съзнателно, повече никога няма да ти се налага да напускаш това състояние.

Затова когато ни задаваш въпроса си, ние всъщност чуваме: „Защо се случва това?” И отговаряме, че на света се случва какво ли не. Ти питаш: „Но не трябва ли д е различно?” А ние отвръщаме: „Не, прекрасно е.” Питаш: „Ама не трябва ли Системата ми за напътствия да е по-силна?” Ние отвръщаме: „Тя е толкова силна, колкото е необходимо. Тя не те контролира, тя те напътства.” Казваш: „Не трябваше ли да се родя в по-добра среда?” А ние казваме, че ако се беше родил в друга среда, нямаше да бъдеш това, което си сега. Питаш: Но не трябваше ли да ми е по-лесно по пътя?” Ние от­говаряме: „Да, но това зависи само от теб.” Питаш: „Не трябва ли сега да ми е по-лесно?” А ние отвръщаме: Да, но това зависи само от теб.”

С други думи, можем да седнем тук днес и да продъл­жим да се борим до края на физическия ти живот или пък да кажем: Нека се помирим.

Гост: Е добре, вече не се боря. Следващият ми въп­рос е свързан с това, че повечето от нас са се борили много дълго, без да имат достъп до знанието за Закона за привличането и съвпадането на вибрациите. Защо всичко това е било пазено в тайна?

Абрахам: Е, вече не е тайна, (смях) Всъщност нико­га не е било тайна. Било е желание да повериш начина, по който се чувстваш, на някой друг. Това е вторичен ефект от това да се родиш малък човек в семейство на големи хора, които си мислят, че знаят всички отгово­ри и искат да те защитят. Но е също така и функция на желанието на По-широката ти Нефизическа перспекти­ва за контрастни преживявания, които да ти помогнат да формулираш желанията си.

Трябва да схванеш следното: Това е Вселена, която непрестанно се развива и разширява. Това не е Вселена, която някой вече е измислил; в която има група ангели в рая, които са решили какъв трябва да бъде съвърше­ният живот и които казват: „Идете на земята и живей­те точно така, както живеем ние.” Не става така. За да има съществуване, трябва да има разширение.

И така, с разширението идва контрастът; с контрас­та идва способността да размишляваш, да променяш, да очакваш. Погледни го под този ъгъл: Ако ти си готвач, Ще си много по-щастлив в добре заредена кухня, отколкото ако в нея има само три продукта. С други думи, то­ва, че кухнята ти е добре заредена, не означава, че тряб­ва да сложиш в пая си от всичко, но определено ти да­ва много варианти, разбираш ли?

Така че това е истинската причина. Помири се с нея Кажи: „Контрастите на този свят са двигател за разши­рението. Разнообразието прави Вечността вечна. Пък и винаги сме се раждали с Напътствие.” И недей да тъ­жиш толкова, че си престанал да усещаш Напътствието си. Не смятаме, че някой от вас наистина е престанал да го усеща в степента, в която ви се струва. Смятаме, че знаеш кога чувствата ти са наранени. Смятаме, че усе­щаш кога си ядосан. Смятаме, че знаеш кога се чувстваш безсилен. Мислим, че знаеш всичко това.

И според нас е време да си възвърнеш Напътствие­то. Смятаме, че е време да постигнеш състояние, в кое­то наистина да си възвърнеш това Напътствие. Докато обвиняваш някого или нещо за каквото и да било, ти си безсилен. И това не го казваме само на теб, а и на всич­ки останали – докато обвиняваш някого или нещо за каквото и да било, ти сам се лишаваш от силата си. Защото това означава, че този някой е по-силен от шев. Л всъщност никой не е по-силен от теб, защото никой не може да вибрира вместо теб.

Законът за привличането дава с любов на всеки, кой­то поиска, отговорите, които е готов да чуе. Затова ни­кога не страдай за това, че някой не разбира отговорите ги. защото ти не можеш да ги натъпчеш насила в глава­та му. Ние отдавна сме се отказали от това. Като учите­ли ние сме научили, че ползата от нас е толкова голя­ма, колкото разбирането ни за вибрацията на ученика.

Затова позволяваме на Закона за привличането да ни доведе онези, които са готови за това, И вярваме, че съ­щият този Закон за привличането ще донесе и на другите онова, за което те са готови. И те не страдат така, както ти смяташ, че страдат. Те не са ти.